Определение № 287 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503548 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на П. Д. С. срещу Определение № 19651/14.10.2025г. по гр. д. № 2300/2025г. по описа на СГС.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е незаконно и незаконосъобразно. Твърди, че е поскал от съдиите, разглеждащи делото пред СГС да му отговорят писмено дали имат задължения към кредитни институции, към държавни такива и дали ползват услугите на Топлофикация – София ЕАД, което би ги направило, според него, необектвини, пристрастни, зависими и предубедени. Счита, че по тази причина е следвало да се направят отвод, както и иска отвод на настоящия съдебен състав.

Твърди също така, че на основание чл. 120 ал.2 от Конституцията на Република България, всеки акт на съда подлежи на обжалване, поради което и постановеното от СРС определение за отказ да бъде конституиран съветник по чл. 47 от ХОПЕС, също следва да подлежи на обжалване.

Счита, че следва да бъде отменено обжалваното определение.

Препис от частната жалба не се изпраща.

По направеното искане за отвод на настоящия съдебен състав - намира, че не са налице основания за такъв. На първо място, в частната жалба хипотетично е поискан отвод на състава без да е известен персонално той към този момент, което говори за липса на конкретни основания за това. Не са 1 изложени обстоятелства, които да обосновават твърденият за пристрастност и необективност на съдии от САС, разглеждащи делото, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Частната жалба е недопустима в частта срещу отказа на съдиите от състава на СГС да се отведат от разглеждането на делото.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на П. С., вх. № 756/02.01.2025г. срещу определение № 46 953/18.11.2024г. по гр.д. № 44 627/24 по описа на СРС, III ГО, 82 състав. Разгледана по същество в тази част, същата е неоснователна.

С определение № 46953 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 44 627/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав е оставено без уважение искането на ищеца П. Д. С. за конституиране на П. Г. Г., С. С. Г., инж.М. М., проф.Р. И. С., А. Л., инж.Б. Г. А., инж.С. С. Т. и П. Т. Д. като съветници по чл.47 ХОПЕС по гр.д.№ 44 627/2024 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав. Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба от страна на П. Д. С., в която се поддържа, че същият е незаконосъобразен. Навежда доводи, че подобна съдебна практика с конституиране на съветници по чл.47 ХОПЕС съществува в няколко дела в СРС – нахд № 14186/2019 г. на СРС, 19 състав, гр.д.№ 2359/2016 г. на СРС, ГО, 68 състав, адм.д.№ 4846/2020 г. на АССГ и др., а атакуваното определение е в противоречие с тази съдебна практика. Сочи се и че делата с „Топлофикация София“ ЕАД са изключително тежки и трудни, още повече, че почти всички съдии от СРС толерират „Топлофикация София“ ЕАД, не вземат предвид въобще писмени доказателства, които представят граждани, набедени за длъжници от това дружество и така делата се предрешават още на първа инстанция в тяхна вреда и че точно поради горното е възникнала необходимостта от това гражданите да си помагат един на друг и най-вече от съветници по чл.47 ХОПЕС, между които има доверие.

СГС е приел, че постановеното определение не подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, за които това изрично е предвидено в закона.

Прието е, че определение № 46953 от 18.11.2024 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за конституиране на съветници на 2 основание чл.47 ХОПЕС, не попада в нито една от категориите актове, установени във визираната норма. В случая, обжалването на това определение не е предвидено в изрична законова разпоредба, поради което допустимостта на подадената от П. С. срещу него частна жалба не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Възможност за обжалване на атакуваното определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Определенията и разпорежданията, които преграждат по‑нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т.5 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2021 г., постановено по тълк.дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Общото при тях е, че със същите временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените права. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. От изложеното следва, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Постановеното определение № 46 953 от 18.11.2024 г. по гр.д.№ 44 627/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и понататъшното развитие на производството.

Настоящата инстанция споделя изцяло изложените доводи.

Единственото оплакване в частната жалба е в смисъл, че ако се приеме необжалваемост на определението, това ще противоречи на чл. 120 от КРБ.

Не е налице твърдяното противоречие с основния закон, тъй като процесуалното действие по отказ да се извърши исканото конституиране, макар и да не подлежи на самостоятелно обжалване, ще подлежи на обжалване при обжалването на крайния акт, като жалбоподателя може да наведе твърдения за допуснато процесуално нарушение при разглеждането на делото в този смисъл.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Д. С. за отвод на съдебния състав разглеждащ делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. Д. С. срещу Определение № 19651/14.10.2025г. по гр. д. № 2300/2025г. по описа на СГС в частта относно отказа на СГС за отвод.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в потвърдителната част и с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503548 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на П. Д. С. срещу Определение № 19651/14.10.2025г. по гр. д. № 2300/2025г. по описа на СГС.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е незаконно и незаконосъобразно. Твърди, че е поскал от съдиите, разглеждащи делото пред СГС да му отговорят писмено дали имат задължения към кредитни институции, към държавни такива и дали ползват услугите на Топлофикация – София ЕАД, което би ги направило, според него, необектвини, пристрастни, зависими и предубедени. Счита, че по тази причина е следвало да се направят отвод, както и иска отвод на настоящия съдебен състав.

Твърди също така, че на основание чл. 120 ал.2 от Конституцията на Република България, всеки акт на съда подлежи на обжалване, поради което и постановеното от СРС определение за отказ да бъде конституиран съветник по чл. 47 от ХОПЕС, също следва да подлежи на обжалване.

Счита, че следва да бъде отменено обжалваното определение.

Препис от частната жалба не се изпраща.

По направеното искане за отвод на настоящия съдебен състав - намира, че не са налице основания за такъв. На първо място, в частната жалба хипотетично е поискан отвод на състава без да е известен персонално той към този момент, което говори за липса на конкретни основания за това. Не са 1 изложени обстоятелства, които да обосновават твърденият за пристрастност и необективност на съдии от САС, разглеждащи делото, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Частната жалба е недопустима в частта срещу отказа на съдиите от състава на СГС да се отведат от разглеждането на делото.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на П. С., вх. № 756/02.01.2025г. срещу определение № 46 953/18.11.2024г. по гр.д. № 44 627/24 по описа на СРС, III ГО, 82 състав. Разгледана по същество в тази част, същата е неоснователна.

С определение № 46953 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 44 627/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав е оставено без уважение искането на ищеца П. Д. С. за конституиране на П. Г. Г., С. С. Г., инж.М. М., проф.Р. И. С., А. Л., инж.Б. Г. А., инж.С. С. Т. и П. Т. Д. като съветници по чл.47 ХОПЕС по гр.д.№ 44 627/2024 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав. Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба от страна на П. Д. С., в която се поддържа, че същият е незаконосъобразен. Навежда доводи, че подобна съдебна практика с конституиране на съветници по чл.47 ХОПЕС съществува в няколко дела в СРС – нахд № 14186/2019 г. на СРС, 19 състав, гр.д.№ 2359/2016 г. на СРС, ГО, 68 състав, адм.д.№ 4846/2020 г. на АССГ и др., а атакуваното определение е в противоречие с тази съдебна практика. Сочи се и че делата с „Топлофикация София“ ЕАД са изключително тежки и трудни, още повече, че почти всички съдии от СРС толерират „Топлофикация София“ ЕАД, не вземат предвид въобще писмени доказателства, които представят граждани, набедени за длъжници от това дружество и така делата се предрешават още на първа инстанция в тяхна вреда и че точно поради горното е възникнала необходимостта от това гражданите да си помагат един на друг и най-вече от съветници по чл.47 ХОПЕС, между които има доверие.

СГС е приел, че постановеното определение не подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, за които това изрично е предвидено в закона.

Прието е, че определение № 46953 от 18.11.2024 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за конституиране на съветници на 2 основание чл.47 ХОПЕС, не попада в нито една от категориите актове, установени във визираната норма. В случая, обжалването на това определение не е предвидено в изрична законова разпоредба, поради което допустимостта на подадената от П. С. срещу него частна жалба не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Възможност за обжалване на атакуваното определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Определенията и разпорежданията, които преграждат по‑нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т.5 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2021 г., постановено по тълк.дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Общото при тях е, че със същите временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените права. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. От изложеното следва, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Постановеното определение № 46 953 от 18.11.2024 г. по гр.д.№ 44 627/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и понататъшното развитие на производството.