Протокол № 1136 от 16.09.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1136 гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова

Съдебни

ЛИЛЯНА К. ДОНЧЕВА заседатели: СВЕТЛА Д. А. при участието на секретаря Соня Захариева и прокурора Н. З. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ характер № 20245220201606 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:38 часа се явиха:

Подсъдимият Д. М. М. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Л. Л. от АК-Пазарджик - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, надлежно упълномощен от преди.

Явяват се свидетелите Н. В. И. и Х. С. М. – доведени от органите на ОЗ „Охрана“-Пазарджик.

Не се явява свидетелят Я. С. З. - нередовно призован, призовка е върната в цялост с докладна записка от РИ, обслужващ адреса на местоживеене на лицето, от която става ясно, че З. живее и работи с родителите си в Германия по данни на неговата баба А. В., като същата не знае дали ще се прибират в Р България. Извършена е и справка в информационната система, от която се установява, че не е отразявано напускане или завръщане на територията на Р България на свидетеля З.. С оглед на това е постановено от председателя на съдебния състав отново да бъде направен опит няколко дни преди съдебното заседание да бъде призован свидетелят, като е разпоредено при неоткрИ.ето му на адреса на местоживеене по данни на близки да бъдат събрани сведения за неговото местоживеене, както и данни за контакт. Призовката е върната в цялост с докладна записка от РИ, на когото е било възложено връчването на книжата и събирането на сведения за свидетеля, от която се установява, че по 1 данни на майката на свидетеля З. - П. В., тя живее заедно със сина си от 4 години в Германия, като е завила, че синът й Я. З. няма полагаема отпуска и скоро няма да се прибере в Р България. Същата е предоставила международен телефонен номер за връзка със свидетеля З..

За РП - Пазарджик се явява прокурор Н. Т..

В залата присъстват майката и сестрата на подсъдимия Д. М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Н. В. И. – роден на ***г., живущ в гр. Б., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с подсъдимия.

Х. С. М. – роден на ***г. , живущ в гр. Б., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с подсъдимия.

На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелят М. напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетеля И., както следва:

СВИД. И.: Нямам роднинска връзка с М., познавам го. В никакви отношения не сме с него. Минаха доста години, поддържам първоначалните си показания. Аз бях пострадал. Возехме се с колата – аз и брата на жена ми – М.

2

В., и Б., в колата на Б. бяхме, Б. караше. Разминахме се с на Д. колата. Това беше в Малко Б. на главния път, на бул. „Освобождение“ мисля се казва, но не съм много сигурен. Не си спомням точно дали обърнахме или не движението.

Спряха кола зад кола. Не си спомням коя кола спря първа. Движехме се срещуположно, не си спомням дали обърнахме, мина доста време. На главния път спряхме в Малко Б. кола зад кола. Като спряхме, нямаше други спрели коли или хора. До този главния път има къщи, няма уширение, просто на самия главен път спираме. Слезе Б., нещо започнаха да се разправят. Б. като слезе, мина зад нашата кола, започнаха нещо да се карат. Мина зад колата, защото другите бяха там – Д. и останалите не си ги спомням точно кои са и кои бяха с него. Този, който е отвън – Х., беше там. Започнаха нещо да се карат Б. и Д.. Чух, че някой казва „той го удари“ и аз слязох от колата. Аз в колата бях на предната седалка до шофьора. Като слезе Б., аз не съм гледал какво се случва отзад. Вратата на колата беше отворена и така чух, че някой каза „той го удари“. От там слязох и аз. Отзад при тях отидох да видя какво се случва, стана спречкване между мен и останалите. Като отивах натам, исках да видя какво се случва и започна бутане. Беше тъмно и не мога да кажа кой ме буташе, тогава нямаше улично осветление, отскоро има там. И повече вече не помня. Видях Б. до колата, до неговата кола, до задницата на колата. Беше се подпрял и се държеше за главата. Аз исках да разбера какво е станало, тогава усетих, че ме удрят и мен. Видях кой ме удари, Д. беше, с метален предмет ме удари, не знам точно какъв. Ударът попадна отпред в областта на устата. Притъмня ми и не помня нищо повече, не знам какво е станало.

Свестих се до колата, М. мисля, че ме беше вдигнал и той като ме вдигна, аз сам си влязох в колата. От там отидохме до бърза помощ. Б. и той влезе в колата. Мисля, че М. ни закара до бърза помощ първо в Б., след това в Пазарджик и от Пазарджик - в Пловдив. За шевове ни изпратиха в Пловдив. В Пловдив мен не ме оставиха в болницата, Б. го оставиха, не си спомням колко време седя, но седя. Зашиха ме мен и ме пуснаха, устната горе ми зашиха, имах там сцепване и там ме зашиха. Имах избити зъби, но там не ме правиха нищо за това. Горните и отдолу бяха избити, мисля, че три зъба избити отдолу бяха, имаше и разклатени след това се наложи да ги вадя. След това ми извършиха протезиране, отдолу съм с протези и отгоре също.

Не ми стана точно ясно за какво се случи тази работа, някаква стара вражда между Б. и Д.. Аз не знам защо пострадах. Аз като тръгнах да видя за 3 какво става въпрос, не съм посягал, просто исках да си направя път да ида до Б., а те всички бяха отзад при колата. Д. беше с Х., имаше и други хора, но не си спомням, беше тъмно и не ги видях хубаво. Познавам Я. З., не си спомням дали е бил там.

По това време не знам дали Б. е имал приятелка Г..

Г. Г. го познавам. Мисля, че той беше там тази вечер. За Я. не съм сигурен дали беше там. Г. А. мисля, че и тя беше там. Когато се срещнахме с колите, беше в кв.Малко Б. на главния път. Ние се движехме в посока Б., а Д. идваше от Б.. Нашата кола я караше Б., аз бях отпред до шофьора, М. Т. беше отзад в нашата кола. Б. не е обръщал колата, не си спомням, така мисля.

Докато съм бил аз в колата, Б. не е следвал колата на Д. до така наречената „Топла вода“. Тогава когато се разминаха, доколкото си спомням, Б. спря, Д. обърна и спря зад Б., това е по спомен. Когато се срещнахме с колите, Б. не е казвал нищо за Д. и дали са си писали през интернет.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат разпитите на свидетеля И., приложени по ДП, с оглед на заявеното от него, че не си спомня определени обстоятелства с оглед миналия период от време.

АДВ.Л.: Да се четат. Давам съгласие.

На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК, а именно че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах какво ми разяснихте. Съгласен съм да се прочетат показанията.

Съдът намира, че искането на прокурора е основателно, тъй като действително свидетелят И. твърди, че не си спомня определени факти и обстоятелства, свързани с предмета на делото, за които е дал показания на ДП, и предвид изразеното съгласие на страните, на осн. чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.2 предл. 2-ро от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свидетеля Н. В. И., дадени на ДП пред разследващ полицай, отразени в протокол за разпит на свидетел от 08.10.2019г. на л.23 от ДП и в протокол за разпит на свидетел от 19.04.2024г.

4 на л.96 от ДП.

СВИД. И.: Първо слезе Б., след това аз, между двете слизания промеждутъкът е от порядъка на 5 минути да речем, не мога да си спомня точно. М. го видях и беше слязъл, когато ми помагаха да се изправя. Аз лично не съм видял някакви предмети в „М.“. Б. като слезе, нямаше нищо в ръцете, не съм го видял да носи някакъв предмет. Като слязох, не съм отправил реплики към подсъдимия или някой от другите, може нещо да съм се развикал, но нещо конкретно към някого не си спомням да съм казал.

Преди да бъда ударен, след като слязох, аз не си спомням да е имало реплика от Д. към мен. Преди да ми бъде нанесен ударът, не е имало към мен реплики да се подместя нито от Д., нито от някой друг. Д. преди да ме удари не ме е предупреждавал да не се приближавам.

Към Б. не знам дали е имало реплики, защото той беше слязъл пръв. Чух репликата „той го удари“ и аз слязох да видя какво се случва. Този глас, който каза тази реплика, не мога да кажа на кого е. М. беше отзад с мен в колата.

Чух тази реплика, но кой я е изрекъл не си спомням. Като слязох исках да стигна до Б. да видя какво се случва, докато заобикалях колата, Б. беше отзад до колата, подпрян и исках да отида при него. Не си спомням дали успях да стигна, защото тогава ми беше нанесен ударът и видях, че Д. ми го нанася. Д. беше срещу мен. Мисля, че около него нямаше други хора. Видях го,че държи в ръцете си металната тръба. Доколкото имам спомен, беше нещо като подобие на дълъг ключ. Д. като беше срещу мен, не е казал „не се приближавай към мен, защото ще те ударя“. Не мисля, че съм казал и аз нещо.

Без реплика аз усещам удар в главата в челюстта. Аз видях тръбата, докато ме удряше вече, тогава я възприех. Нормално е като чуеш, че удрят приятеля ти, да слезеш да видиш какво се случва.

Щом съм обяснил как сме се движели и как са си присветнали двете коли и сме обърнали и след това сме спрели, значи е така, минаха се много години и просто за посоката на движение нямам спомен сега. Може и М. Т. да е казал „Д. удари с нещо Б.“, но сега в момента не си спомням. Отляво се държеше Б. на главата.

5

След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна съдебната зала.

В залата влиза свидетелят Х. М..

Пристъпи се към разпит на свидетеля М., както следва:

СВИД. М.: Познавам Д. М. от доста време, в приятелски отношения сме.

Спомням си, че бях с колата на Г. Г., той е братовчед на Д.. Трябваше да ме закара до нас, отзад бяхме в колата с Я. мисля, че беше и нямам спомен кой друг беше, може би сестра му ли, но бяхме пълна кола. Бяхме се събрали просто в Б.. Тръгнахме да ни разкарва Г., лично мен да ме закара до вкъщи. Д. му се обади, че има някакъв проблем и по спомен спряхме на главната в Малко Б.. Спряхме, защото каза, че има някакъв проблем. Те говореха по телефона, аз не знам какво се случва. В момента разбрах, че Д. се обажда и че трябва да спрем на главния път. От там дойде Д. с неговата кола „***“, не знам дали беше сам. Аз виждам, че той идва с колата, слезе и беше до колата. Ние бяхме пред него и там бяха и другите хора. Когато дойде Д., аз бях в колата на Г. и слезнах, в колата на Г. мисля, че бях седнал отпред. Г. караше, аз се возех отпред. Като спря Г., аз слязох. Ние пристигнахме, спря Г. и слезнахме и всички от колата и тогава пристигна Д.. Той също излезе и си застана до колата. Говореха си нещо, но нямам спомен какво. След това идват Б. и К. с на Б. колата и започнаха да си разменят реплики. Спря така до нашата кола. Това е на пътя. Няма уширение, на пътя става всичко, на главната. Б. спря до нашата кола и Б. и К. слязоха, но нямам спомен дали едновременно, минали са 5 години. Спомням си, че слезнаха, разменяха си реплики, аз не взимам страна. Разменяха си реплики Д. и Б., крещяха си, Г. искаше да ги спре, аз минах настрани. Аз не исках да се намесвам и да взимам страна. Настрани зад колите минах аз, някъде на 7-8 метра настрани. Нямах видимост, беше тъмно и не се виждаше много добре какво се случва. Г. не ги разтърва, не успя. Не са се хващали за гушите, Д. си седеше до колата, Б. крещеше, аз минах настрани, не видях нищо. К. след това падна, не знам как стана това нещо, но го видях, че падна, отидох при него, но го бутахме и беше в безсъзнание. Аз и Г. го бутахме и се опитвахме да го свестим, явно от удара беше в безсъзнание.

Имаше кръв по устата. Свестихме го и през това време вече нищо не съм видял, защото аз бях долу на земята. С Б. не съм видял как точно е станал 6 ударът, Б. в един момент го видях, че се държи за главата и нещо говореше, но нямам спомен. Говореше нещо и се държеше за главата, аз мислех, че се е уплашил, но после видях, че му тръгва кръв и това ми е споменът от тази нощ.