Решение № 5658 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17476/2024
- Вид
- Решение № 5658
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5658 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330117476 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове е чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от Р. В. Л., ЕГН ********** с адрес **** чрез адв. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ за осъждане последния да заплати на ищеца сумата от 60 лв. недължимо платена по договора за кредит *** г., ведно със законната лихва от 10.10.2024 г. до окончателното плащане и спрямо „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ за осъждане последния да заплати на ищеца сумата от 280 лв. недължимо получени по договора за поръчителство от *** г., ведно със законната лихва от 10.10.2024 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит за сума от 2200 лв. На същия ден сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство с възнаграждение от 2460,78 лв.
Задълженията са погасени чрез рефинансиране с договор за кредит от ** г.
1
Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Договора за поръчителство е недействителен поради нарушение на добрите нрави, противоречие с закона и заобикаляне на разпоредбите на ЗПК.
В предоставения срок за отговор ответника „Кредисимо“ ЕАД оспорва иска. Потвърждава сключването на договора и усвояване на заемната сума.
Заявява, че задълженията са заплатени. Отрича твърденията за нищожност.
В предоставения срок за отговор ответника „Ай Тръст“ ЕООД оспорва иска. Потвърждава сключването на договора за кредит и усвояване на заемната сума. Заявява, че е платена само сума от 280 лв. Отрича твърденията за нищожност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че ищцата иответника „КРЕДИСИМО“ АД са постигнали съгласие на *** г . за предоставяне от дружеството на физическото лице в заем на сума от 2200 лв., както и , че това спторазумение е обезпечено с поръчителство на ответника „Ай Тръст“ ЕООД срещу заплащане на възнаграждение от заемополучателя. Налице е съгласие и относно твърдението на ищеца, че заемната сума е усвоена и-на ответинка „КРЕДИСИМО“ АД, че възнаграждението на поръчителя не включено в ГПР.
Няма спор, че по договора за кредит е заплатена сума от 60 лв. за задължения различни от главницата, а по договора за поръчителство са заплатени 280 лв. за възнаграждение на поръчителя.
Спора по делото се сътои в наличието на противоречие между ЗПК и клаузите на договора за кредит, както и валидността на клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя.
Тъй като в договора за кредит е налице клауза поставяща сключването на договора за поръчителство, като условие за възникване на облигационната връзка по заемното правоотношение, то съдът намира, че двата договора следва да се разглеждат общо като едно тристранно споразумение.
Уговореното възнаграждение за поръчителят е разход по кредита, който не е включен в ГПР с което е нарушен чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК, както и е нарушено императивното изискване на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като възнаградителна лихва, а като друг вид разход – възнаграждение на поръчител. Допълнителното възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до неяснота при формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход, който следва да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит следва да бъде 2 обявен за недействителен, а като последица от неговата недействителност следва да бъде прогласен за нищожен и договор за предоставяне на поръчителство „Ай тръст“ ЕООД, който има акцесорен характер и следва правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал.2 ЗЗД.
Доколкото се признава от ответниците, че задълженията по двата договора са погасени и сума от 60 лв. е платена за задължения различни от дължимата заемна сума, а 280 лв.- за възнаграждение на поръчителя, то същите се явяват дадени без основание и подлежат на възстановяване на ищеца.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да се присъдят разноски, от по 50 лв. за всеки от субестивносъединените искове, които да се поемат от ответниците.
Тъй като ищцата е представявлявана от адвокат при условията на чл. 38 от ЗА на адв. М. следва да се определи служебно възнаграждение за водене на производтвото. Изхождайки от фактическата и правна сложност на делото и проявената процесуална активност от представителя, съдът намира, че общото възнаграждение следва да бъде в размер от 400 лв., дължимо по равно от всяка от страните. Обстоятелството дали процесуалния представител има регистрация по ЗДДС не обвързва съда при фиксиране размера на възнаграждението и разделяне на същото на данъчна основа и дължим ДДС, тъй като това действие касае възникналото публично правоотношение между дънъчнозадълженото лице и фиска, в което съдът не се явява трето задължено лице по определяне и внасяне на дънъка.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ да заплати на Р. В. Л., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 60 (шестдесет) лева, недължимо платена по договор за кредит о т *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда -10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 (петдесег) лв. за държавна такса за производството.
3
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А , представлявано от *** И. Ш. да заплати на Р. В.
Л., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 280 (двеста и осемдесет)лева, недължимо платена по договор за поръчителство от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда -10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 (петдесег) лв. за държавна такса за производството
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ да заплати на Д. В. М., с адрес: гр. ***, ****, сумата от 200 (двеста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А, представлявано от *** И. Ш. да заплати на Д. В.
М., с адрес: **, ****, сумата от 200 (двеста) л е в а за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4