Решение № 97 от 12.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. ХАСКОВО, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500169 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №701/09.12.2022г.,постановено по гр.д.№1898/2022г. Районен съдХасково: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Т. Х. против „Монолит транспорт“ООД, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ, във вр. чл.225 ал.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед №567/10.06.2022г. на основание Заповед №565/10.06.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,двете издадени от управителя на „Монолит транспорт“ООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност при ответника „*****“ в дирекция „Транспорт“,както и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа,считано от 10.06.2022г. в размер на 4 440лв.; ОСЪЖДА Х. Т. Х., на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на „Монолит транспорт“ООД сумата от 1000лв.,представляваща направени разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Х. Т. Х.,който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Твърди,че в ответното дружество била наложена трайна практика, ***** да бъдат уведомявани по телефона за наличието на **** и едва след това следвало да се явят в администрацията на дружеството,да вземат **** и всички необходими документи за ****.В тази връзка поддържа,че съдът не следвало да кредитира показанията на 1 разпитаните по делото действащи работници и служители,тъй като същите защитавали интересите на дружеството ответник ,тъй като не желаели да имат неприятности.От друга страна представените по делото протоколи установяващи неговата липса на работното място не били заведени в текущ регистър и били подписани от един и същ свидетел,който е отговарял за организацията на трудовия процес и който е настоявал да не отива на работа.Излага и доводи,които според него не обясняват защитаваната от ответното дружество логика на работа.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да уважи предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и да присъди разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемото дружество „Монолит транспорт“ООДгр.Хасково не е депозирал писмен отговор на подадената въззивна жалба.В съдебно заседание чрез упълномощения си адвокат оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна,в законоустановения срок и е процесуално допустима,поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

РС-Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,предявени от ищеца Х. Т. Х.,чрез пълномощникът му против ответника „Монолит транспорт“ООД-гр.Хасково.

По делото е безспорно установено,че страните са били в трудовоправни отношения възникнали от сключен между тях трудов договор №00000649 от 22.08.2018г., на основание чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 от КТ. Ищецът е бил назначен на длъжността „*****“ с основно месечно възнаграждение в размер на 510лв., периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение-до 15 число на месеца, с продължителност на работния процес-5 дни в седмицата, при 8 часа законо установено работно време. Не е спорен и факта, че при работата си в ответното дружество ищецът е претърпял трудова злополука на 26.07.2018г. в **** на товарен адрес, където извършвал ***** , както и че за периода от 01.08.2019г. до 2

22.12.2019г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.

Със заповед №565/10.06.2022г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни,а именно на 19.05.2022г. и на 20.05.2022г.,констатирани с Протокол за установяване на нарушението №5/25.05.2022г. от двама свидетели, липса на писмени документи, удостоверяващи молба за ползване на платен или неплатен отпуск и съответно липса на връчена заповед за неговото разрешаване, което представлява пълно неизпълнение на задължението на работника да е на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения съгласно длъжностната му характеристика през определеното работно време в трудовия договор. В мотивите на заповедта е посочено, че извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 от КТ, поради което и на основание чл.188 т.3 от КТ вр. чл.190 ал.1 т.2 от Кт и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.

Със Заповед №567/10.06.2022г. на основание Заповед №565/10.06.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, двете издадени от управителя на „Монолит транспорт“ООД, считано от същата дата трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приел, че при издаваното на заповедта, работодателят е съобразил изискванията на закона и подробно е мотивирал заповедта за уволнение. Правилен е извода, че от гледна точка на процедурните изисквания заповедта за уволнение не стада от недостатъци, подписана е от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е подписана /издадена/ от управителя на ответното дружество,т.е. от лице, притежаващо дисциплинарна власт и в този смисъл съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за 3 налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно.

Съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци изразяващи се в нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ.

Спазени са и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Спазена е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като видно от приетите по делото доказателства - писмо-искане изх.№74/27.05.2022г.,връчено на ищеца с писмо обратна разписка са му поискани писмени обяснения във връзка с отсъствието в дните 19 и 20 май 2022г.,като е даден и срок за депозиране на писмени обяснения до 03.06.2022г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 10.06.2022г. т. е. след като работодателят е поискал обяснения от служителя и е изтекъл срока за даване на тези обяснения. В Решение № 363/10.01.2012 г. на ВКС по гр. дело № 354/2011 г., III г. о, постановено по чл. 290 от ГПК, което настоящия състав споделя е прието, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обяснения. В конкретния случай няма съмнение, че работника е разбрал в какво се състои нарушението на трудовата дисциплина, вкл. и кога е извършено.

Процесната заповед е и мотивирана съгласно изискването на чл.195 от КТ..

По въпроса относно тълкуването на чл. 195 от ГПК е формирана трайна съдебна практика по чл. 290 от ГПК напр. - Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о., Решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о., ГК, според която: Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 от ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя.

Цитираният в Заповед №365/10.06.2022г. с констативен протокол №5/ 25.05.2022г. е станал достояние на наказания работник,като в тази връзка по делото са събрани и гласни доказателства,които съдът кредитира като обективни и непосредствени, както и с оглед унисона им с останалите събрани по делото писмени доказателства. Преценката за спазване 4 разпоредбата на чл. 195 от КТ, в конкретиката на настоящия правен спор може да се направи и с оглед посоченото в самата заповед за налагане на дисциплинарното нарушение, от което става ясно кога са осъществени нарушенията – 19.05.2022г. и 20.05.2022г., както и какви са те - неявяването на ищеца на работа в посочените дни.

По отношение на материалната законосъобразност, съда следва да установи дали са осъществени от ищеца описаните в същата нарушения на трудовата дисциплина.

На практика ищецът не оспорва,че не е бил на работа в ответното дружество на процесните две дати-19 и 20 чай 2022г.,но възразява,че не е следвало да бъде на работа на посочените дни, тъй като след претърпяната трудова злополука на 26.07.2019г. до 22.12.2019г. през който период е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност/ 01.08.2019.-22.12.2019г./ не му е била предлагана работа в ответното дружество, не бил допуснат да започне работа и няма връчена заповед по силата на която да следва да се яви на 19.05.2022г. в предприятието.

По делото липсват доказателства,от които да се приеме,че ищецът е ползвал отпуск на посочените два дни/платен или неплатен/ и такъв да е бил разрешен от работодателя. Липсват и данни за устно разрешение в посочения смисъл. Напротив съвкупната преценка на събраните събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че на 19 и 20 май 2022г. ищецът не е бил на работа в предприятието.В тази връзка съдът кредитира показанията на разпитания свидетел М. А. М.,работещ в ответното дружество като „****“ и от които се установява както липсата на разговори с ищеца за връщане на работа след злополуката през 2019г., така и начина на организация на работа в предприятието по повод осъществяването на ******, свързани и с изискването когато ***** не са на курсове извън страната същите е следвало да се явяват на работа в рамките на работното време от 8.30 часа до 17.00 часа.От тези показания се установяват и други отсъствия на ищеца от работа през 2020г. кореспондиращи на представени по делото писмени доказателства-констативни протоколи №2/08.01.2020г.; №3/06.04.2020г. и №4 от 05.10.2020г.