Решение № 49 от 05.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330106453 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 50302/07.05.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, срещу С. П. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 257,14 лв. непогасена главница, произтичаща от Договор за паричен заем № ***** г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Приложение № 1 към Договор за цесия от 12.01.2024 г.; 13,94 лв. - договорна лихва за периода от 13.12.2021 г. до 09.05.2022 г.; 159,62 лв. - неустойка, дължима поради неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 8 от Договор за паричен заем № ***** г. да осигури обезпечение на вземанията на кредитора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми с Разпореждане № 6312/28.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 3765/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с., е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК.

В исковата молба и уточняваща молба на ищеца от 27.05.2025 г. се твърди, че между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател и ответника С. П. Д., в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № ***** г., по който на ответника била предоставена в заем сумата от 400 лева.

1

Заемната сума следвало да бъде върната на двадесет и една погасителни вноски, всяка в размер на 31 лева, ведно с възнаградителна лихва, в срок до 09.05.2022 г. Сочи се, че договорното възнаграждение било начислявано върху отпусната главница в размер на 400 лева за периода от сключването на договора за заем – 13.12.2021 г. до датата на последната погасителна вноска – 09.05.2022 г. Лихвеният процент за формиране на възнаградителната лихва бил 3,340 %. Същият бил месечен и във фиксиран размер за целия срок на договора. По отношение на претендираното вземане за неустойка се посочва, че същото е формирано като сбор на сумата, описана в чл. 8 от договора за заем и същата е дължима поради неизпълнение на задължението на ответника по посочената клауза да осигури обезпечение на вземанията на кредитора.

Твърди се, че по силата на чл. 14 от приложимите към договора общи условия е дължима неустойка от 10 % върху остатъчната главница след изпадане на длъжника – ответник в неизпълнение на договорното му задължение. Посочва се, че от страна на длъжника са постъпили вноски в общ размер на 246,01 лв., които погасили дълга по пера, както следва: 142,86 лв. за главницата по договора, 20,75 лв. – за договорна лихва и 82,40 лв. - за неустойка. Сборът от двете неустойки бил редуциран, съгласно направеното погасяване, като крайният резултат представлявал претендираната от ищеца неустойка.

С уточняваща молба от 27.05.2025 г. се сочи, че годишният процент на разходите по договора бил регламентиран в част ІІІ от същия. Размерът на ГПР възлизал на 49,102 % и включвал общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР били включени разноските в размер на 10,30 лв., представляващи разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение. Към датата на подаване на исковата молба всички вземания по договора за кредит били падежирали. Сочи се, че с Приложение № 1 към Договор за цесия от 12.01.2024 г., вземанията по процесния договор за паричен заем са прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е уведомен. В случай, че се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането е направено искане това да бъде сторено в хода на исковия процес чрез връчването на ответника на препис от исковата молба с приложеното уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.

Предвид изложеното е направено искане да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника С. П. Д..

В хода на производството по делото е настъпила промяна в наименованието на ищцовото дружество от „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД на "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 3765/2025 г. по описа на Районен съд 2

Пловдив, IX гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу С. П. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. С разпореждане № 6312 от 28.02.2025 г. съдът е отхвърлил заявлението, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането. В указания едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искови претенции.

По делото е представен Договор за паричен заем № *****г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника, по силата на който на последния е предоставена сумата в размер на 400 лева, която следвало да върне на 21 седмични вноски, при месечен лихвен процент от 3,340 % и ГПР в размер на 49,102 %.

Съобразно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 2, т.

1 от Общите условия и още едно обезпечение по избор на заемателя измежду: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или издаден в полза на заемодателя ценна книга. Видно от направеното отбелязване в случая е избрана последната опция. В чл. 8 от договора е предвидено, че ако в тридневен срок от сключването му заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение дължи неустойка в размер на 216,31 лева, платима разсрочено заедно с погасителните вноски.

От представеното Приложение № 1 от 12.01.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г. се установява, че вземанията по процесния договор за заем са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „Креди Йес“ ООД. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се установява от представеното пълномощно, потвърждение за цесията и уведомление до ответника за осъществената цесия. Ответникът е уведомен за извършената цесия с писмо, доставено на 29.02.2024 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване на валидно облигационно правоотношение възникнало по повод договор за паричен заем, сключен с ответника.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, и С. П. Д., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответника е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по 3 смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

В изпълнение на служебните си задължения съдът извърши проверка относно действителността на процесния договор за паричен заем. Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Разпоредбата на чл. 6 от договора възлага в тежест за заемателя да осигури гарант/и, отговарящ/и на изискванията на общите условия към договора и с едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 216,31 лева. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранти, които да отговарят на поставени изисквания към тях, както и още едно измежду останалите четири обезпечения, описани по-горе. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР. Явен е стремежът му по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 8 от договора, изначално разсрочва вземането за неустойка при липса на обезпечение. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

4

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочена стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 8 от договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.