Определение № 15107 от 08.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15107 гр. София, 08.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506116 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 42412/06.02.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу Определение № 4475/27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 60534/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 13927 от 15.07.2024 г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли за неговата отмяна и за уважаване на молбата му по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна – „СТИК – КРЕДИТ“ АД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

На 03.11.2023 г. Софийският районен съд бил сезиран с искова молба от Н.Н.Х. срещу „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с която били предявени кумулативно съединени искове, както следва – установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза в чл. 23 от Договор за паричен заем № 1

671586/18.02.2021 г., сключен между Н.Н.Х., като заемател, и „СТИККРЕДИТ“ АД като заемодател, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 216 лева, след увеличение на първоначално заявения частичен размер от 5 лева, представляваща недължимо платени суми по процесния договор за заем, заедно със законната лихва върху нея от 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендирал разноски.

Процесуалният представител на ищеца приложил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в които се включвали 100 лева държавна такса, 250 лева – депозит за вещо лице, 1 200 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по първия иск и 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по втория иск. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както и справка за регистрация на ЕАД „Д. М.“ по ЗДДС.

По делото били проведени две съдебни заседания, като в никое от тях не е взел участие процесуалния представител на ищеца.

С решението по делото първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като определил адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на страната на ищеца в размер на 200 лева, съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно и претендира присъждането на 480 лева с ДДС.

При тази фактическа установеност, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Отговорността за разноски е безвиновна и се носи за неоснователно повдигнат правен спор. Тя включва разноски в тесен смисъл на думата, както и възнаграждението за един адвокат, които се изчисляват съразмерно с уважената или отхвърлена част от иска.

2

Съгласно чл. 38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатна помощ и съдействие на посочените в ал. 1 на същата норма категории лица, като съгласно ал. 2, изречение второ от същата разпоредба съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

Правилно районният съд е отчел постановките в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС“ и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й.

В този смисъл съдът не е длъжен да се съобразява с определените минимални адвокатски възнаграждения по реда на чл. 36 от ЗА, когато определя възнаграждението за оказана безплатна правна помощ. Следва да съобрази конкретните особености на всяко дело. Настоящото не се отличава с особена правна и фактическа сложност.

Извършените от адвоката процесуални действия се изчерпват до подаване на искова молба, като същият не е участвал в открити съдебни заседания. При комплексната оценка на тези обстоятелства се налага извод, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. съответства на критериите за справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение, като е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове, тяхната цена, както и извършената от пълномощника работа.

Следва да се посочи, че когато с една искова молба са предявени обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималния размер на възнаграждението е сборът от цената на всички искове и правилото на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ в случая е неприложимо. Това следва от обстоятелството, че исковете произтичат от едно и също правоотношение.

3

По отношение на претендираното ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се има предвид практиката на ВКС в Определение № 60270 от 05.07.2021 Г. по ч. гр. д. № 1761/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 693 от 25.11.2019 г. по ч. т. д. № 2567/2019 г., т. к., ІІ Т. о. на ВКС, Определение № 221 от 27.03.2019 г. по ч. т. д. № 91/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др., съгласно която с оглед разпоредбата на § 2а ДР от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се считат за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото са налице доказателства, а и от публичните регистри се установява, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, то върху така определеното възнаграждение в размер на 200 лева следва да бъде прибавен и изчисленият ДДС в размер на 40 лева, като общото дължимо възнаграждение е в размер на 240 лева с ДДС.

С оглед на горното настоящият съд приема, че определеното от първоинстанционният съд адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ съответства на правната и фактическа сложност на делото и не подлежи на увеличение, но към така определеното възнаграждение следва да се начисли съответно ДДС, като общото дължимо възнаграждение бъде в размер на 240 лева с ДДС. В този смисъл частната жалба следва да бъде уважена, а обжалваното определение – отменено, като на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 240 лева с ДДС.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4475/27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 60534/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 13927 от 15.07.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.а“, БУЛСТАТ 177492004, сума в 4 размер на 240 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5