Решение № 57 от 25.04.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600425 по описа за 2023 година , при произнасянето си взе предвид следното:

С присъда №58/12.10.2023 година, постановена по НОХД №562/2023 година, състав на Окръжен съд-Варна признал подс.П. А. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му наложил наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Постановен е оправдателен диспозитив за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 135913.78лв, проведено е групиране при приложение на чл.25, ал.1 от НК - реалната съвкупност по тази присъда и присъда по НОХД №185/2021 година е наказана с лишаване от свобода в размер на две години при общ режим, приложен е чл.59 от НК, подсъдимият е осъден да плати граждански иск от 56 839.36лв за обезщетяване на имуществени вреди от деятелността ведно със законната лихва, над тази сума исковата претенция е отхвърлена поради недоказаност, в тежест на П. са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважения граждански иск.

Правилността на присъдата се атакува от всички страни: 1)с въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК защитникът оспорва обосноваността на присъдата относно размера на укритите данъчни задължения, както и субективната съставомерност на данъчното престъпление, отправяйки искане за изменение на присъдата с намаляване на наказанието. Доводите на въззивната жалба са допълнени по реда на чл.320, ал.4 от НПК със съображения за реалност на част от сделките, поддържа се теза, че търговията 1 със зърно е осъществена при съзнание от страна на дееца, че дружеството му е само посредник и на това основание не дължи ДДС, заявени са положителни данни за личността на П. П. от гледна точка на доказаната социална интеграция в Кралство Испания; 2)с протест прокурор от Окръжна прокуратура – Варна прави съответно искане за отмяна на присъдата в оправдателната част и за увеличаване на наказанието около средния размер.

Съображенията за неправилно приложение на материалния закон, заявени по чл.320, ал.4 от НПК, се основават на обективния факт на плащането по сделките, обхванати от произнасянето по чл.304 от НПК, като по разбирането на представителя на обвинението за реалността на сделките паричният интерес е най-показателен. Несъгласие в протеста се изразява и с възприетите в полза на подсъдимия данни за влошено здравословно състояние и за завишена продължителност на досъдебното производство, които се считат за следствие на причини извън процеса и 3)с въззивна жалба пълномощник на министъра на финансите обжалва присъдата в отхвърлителната част по предявения граждански иск, поддържайки необоснованост на съдебния акт поради надценяване на значението за извършено плащане по част от сделките.

Искането на гражданския ищец е за отмяна на присъдата по отношение на частичното отхвърляне на гражданския иск и уважаването му в пълен размер ведно със законната лихва.

В пренията във въззивната инстанция представителят на апелативната прокуратура поддържа частично протеста – за отмяна на присъдата в оправдателната част по отношение на сделки, касаещи само данъчни периоди септември, ноември и декември 2015 година между дружествата-доставчици „Ал Трейд 90“, „Валес“АД, „Еко България“ЕАД и „Лукойл-България“ЕАД. В останалата част въззивният прокурор се солидаризира с оценъчната дейност на окръжния съд, споделят се също изводите по индивидуализация на наказанието и неговата справедливост. Защитникът поддържа въззивната жалба и по силата на нейната аргументация желае въззивна намеса в осъдителната част на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.255, ал.1 от НК и намаляване размера на наказанието. В лична защита подсъдимият изразява съжаление, че счетоводството му не е водено от наетия счетоводител по закон, в последната си дума признава за допусната грешка в контрола на счетоводството, казва че продължава да работи в бизнеса по транспорт и логистика, но вече си е извадил поука от наказателното дело.

Разгледани по същество, протестът и въззивните жалби са основателни, макар и на друго непосочено основание.

Настоящият въззивен състав, при изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, във връзка с нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, достигна до извод, че първоинстанционният съд неправилно е формирал вътрешното си убеждение по фактическите положения, обхванати от предмета на доказване, не е разкрил обективната истина по част от тях, налице е и липса на мотиви.

По пункт първи от обвинителния акт:

С отразените фактически положения на страници от четвърта до седма в обвинителния акт се инкриминира ползването от страна на подсъдимия на 2 неистински документи пред данъчната администрация – уточнени в обстоятелствената част на обвинението като фактури със съответни номера, дата на издаване и доставчик. Доказателствен анализ и обосновани изводи по предмета на доказване липсват в мотивите към присъдата. Окръжният съд е изместил плоскостта на оценката по чл.107, ал.5 от НПК към частни документи, необхванати от повдигнатото обвинение, като не е дал дължимите отговори по чл.301 от НПК дали инкриминираните от страна на публичното обвинение документи съществуват в обективната действителност, кой ги е съставил, как, кога и с каква цел деецът използвал същите - дали лично или чрез друго лице и при какво субективно намерение.

По пункт втори от обвинителния акт:

Според обстоятелствената част на обвинението подсъдимият лично и посредствено чрез счетоводителя на „Евро Експорт Бг“ЕООД потвърдил неистина в СД по ЗДДС за реалността на получени от дружеството доставки, като при липса на данъчно основание неправомерно приспаднал данъчен кредит. Визирани са седем данъчни периода, в които са посочени съответните счетоводни документи, на които се основава обвинението за симулирани доставки с незаконосъобразно прилагане на данъчноправната норма с подаване на СД по ЗДДС от ДЗЛ.

Окръжният съд е анализирал относимите писмени и гласни доказателства, достигайки до принципно верния извод, че в пунктове 2.1, 2.2., 2.3, 2.4, 2.5 и 2.7 по-голямата част от посочените от прокуратурата документи не съставляват фактури, а протоколи за обратно начисляване на ДДС. За изясняване значението на тези протоколи спрямо предмета на доказване, найобщо следва да се каже, че се касае до механизъм за обратно начисляване на косвен данък, който се прилага при доставки – в случая на зърнени култури, включени в приложение №2 към ЗДДС и при който е необходимо получателят на доставката да е регистрирано лице по ЗДДС, независимо дали доставчикът е ДЗЛ или не, както и независимо дали този доставчик е производител, търговец или друго лице. По аргумент от чл.163а, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие при доставка на стоки по приложение №2 възниква съгласно общата уредба на закона, като изискуемостта на данъка е съобразно чл.25, ал.6 и ал.7 от ЗДДС. Косвеният данък се начислява от ДЗЛ - получател на доставка по реда на чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС с издаване на протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС. Предвид облагаемостта на доставките по Глава деветнадесета „а“ от ЗДДС за регистрираните лица по закона възниква право на приспадане на данъчен кредит за получената стока или услуга, като в дневника за покупки към справката-декларация се отразява протоколът, с който по реда на чл.163б от ЗДДС е начислен косвеният данък. Ограничение във възникването и упражняването на правото на данъчен кредит за коментирания вид доставки не е предвидено в закона, освен при наличие на някоя от изричните предпоставки по чл.70 от ЗДДС. Редът за документиране и отчитане на доставките при обратно начисляване на ДДС е уреден в чл.97а, ал.2 от ППЗДДС – регистрираното лице-доставчик отразява във фактурата обратното начисляване по чл.163а, ал.2 от ЗДДС, включително е допустимо това да стане и с израз, от който да става ясно основанието за неначисляване на данъка. По регулацията на чл.97а от ППЗДДС, доставките по чл.163а от ЗДДС се посочват в колона 8а на регистрите по чл.124 от ЗДДС, в случая на 3 зърнени култури с посочване на код 02. Получателите, които са регистрирани по ЗДДС, отразяват издадените към тях фактури за доставки по Глава деветнадесет „а“ от ЗДДС в дневника за покупки за конкретния данъчен период, попълвайки само колони от 1 до 8а. Ако доставчикът не е регистрирано лице по ЗДДС, по силата на чл.113, ал.3, т.7 от ЗДДС фактура може да не бъде издадена и тогава получателят няма да има задължение да отрази в дневника за покупки документ, издаден от доставчика.

С оглед дадените разяснения във връзка с механизма за обратното начисляване на ДДС и съставомерната последици по процесната деятелност, на доказване подлежи реалността на доставките в инкриминираните данъчни периоди. За да е налице доставка по см. на чл.6 от ЗДДС, трябва да е осъществено реално предаване и получаване на стоката . Както е посочено в съдебната практика, съществува разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставката за целите на данъчното облагане, поради което принципно вярно ще е, че ако има плащане по една доставка, то това е индиция за нейната реалност, но само ако е доказано, че това плащане обективно е осъществено във връзка с реална доставка, т.е. не е достатъчно плащането да е отразено само документално. Именно незаконосъобразното надценяване на значението на паричните престации по инкриминираните доставки е довело окръжния съд до игнориране на редица други доказателства, причинявайки едностранчива оценка на доказателствата и източниците им - съществено нарушение по чл.14, ал.2 и чл.107, ал.5 от НПК при формиране на вътрешното убеждение. Казаното е важимо за по-голямата част от инкриминираните доставки, а за друга част се наблюдава допуснато съществено нарушение по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК в резултат на недопустимото смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с относимите към данъчния деликт данни, като по отношение на част от предметните на обвинението сделки реалността не е изследвана с допустимите способи и средства по НПК. Основното затруднение във връзка с доказателствения процес по делото очевидно се поражда от обстоятелството, че данъчната ревизия по отношение на управляваното от подсъдимия ЮЛ е проведена по реда на чл.122 от ДОПК - особен начин за определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите данни по материалния закон с други такива, посочени в чл.122 ДОПК, при които се постига целта за получаване на цялостна, но същевременно с това косвена представа за дейността на ДЗЛ. Предвид механизма на ревизията при особените случаи е напълно реалистично определената данъчна основа да се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав. Именно затова в ТР 1-2009-ОСНК е подчертана автономността и независимостта на административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения, при която автономност резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и обратно. На база на казаното, окръжният съд не е обърнал внимание, че в хода на ревизията част от контрагентите на „Евро Експорт Бг“ЕООД не са били установени, което е обосновало на самостоятелно основание извод за данъчната администрация за липса на доставки със съответните последици за косвеното облагане. За наказателния съд обаче съществува задължение да установи обективната истина по предмета на чл.102 от НПК по реда и със способите на НПК, на база на която изчерпателна доказателствена дейност да 4 дефинира фактическата установеност на деятелността и съответно правоприлагане, което задължение проверяваната инстанция не е изпълнила.