Решение № 10 от 06.02.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Силистра, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Е. Ст. Николова като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20243400500562 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от Р. Х. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. Тодорова от АК - Силистра, против решение № 244/11.04.2024 г., постановено по гр. дело № 688/2023 г. на Силистренския районен съд, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от него, чрез адв. Тодорова, против Областна дирекция „ЗемедЕ.е“ - Силистра с ЕИК 175810250, гр. Силистра, ул. Христо Смирненски № 2, ет. 3, представляван от директора Гинка Стоянова Катева, да се признае уволнението му за незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. на Министъра на земедЕ.ето и храните, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му се изплати обезщетение за незаконно уволнение, в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение в размер общо на 30 568.08 лева за времето, през което е останал без работа поради уволнението и са присъдени съответни разноски в негова тежест . Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено при нарушения на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост на същото, като е изложил съображения в тези насоки, акцентирайки подробно върху незаконосъобразността му, свързана с приложението на чл. 31, ал.1 от ЗСПЗЗ, и чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА при уволнение по отношение на длъжността "Директор" в Областна Дирекция "ЗемедЕ.е" Силистра, заемана от жалбоподателя до уволнението му, извършено със Заповед № РД-15- 472 / 02.11.2022 г. на Министъра на земедЕ.ето. Счита, че първоинстанционният 1 съд не е приложил точно действащия по време, място и субекти закон. С жалбата се иска въззивната инстанция да отмени изцяло Заповед № РД-15- 472/02.11.2022г. на Министъра на земедЕ.ето като незаконосъобразна, поради това, че не са спазени изискванията на КТ при прекратяване на ТПО: не е искано съгласие на Инспекцията по труда по чл КТ,поради това, че въззивникът е бил в законоустановен отпуск; не е спазено от работодателя договореното предизвестие по т.6 от ТД и че не е мотивирано прекратяването на ТПО. Като последица се иска съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна и до възстанови Р. Х. С. на заеманата преди уволнението му длъжност, като му присъди поисканото обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 30 568.08лв., ведно с лихва за забава до завеждане на иска и законна лихва до окончателно изплащане на сумата, а съдът да разпореди извършване на съответните вписвания в трудовата му книжка на основание чл. 226, ал.2 от КТ и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Тодорова, която поддържа жалбата.

По реда на чл. 263 ГПК писмен отговор по предявената срещу решение № 244/11.04.2024 г., постановено по гр. дело № 688/2023 г. на Силистренския районен съд, въззивна жалба от Р. Х. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. Тодорова от АК - Силистра, е постъпил от ответника по нея - ОД "ЗемедЕ.е", представлявана от Директора Гинка Стоянова Катева , чрез адв. И. Русчева от САК , със съдебен адрес - гр. Силистра , като счита, че жалбата е неоснователна, направените възражения във връзка с твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение намира за неаргументирани, а постановеното от РС решение счита за правилно и моли да бъде потвърдено. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуалният представител адв. Русчева, която поддържа изразеното в отговора становище.

Поради факта, че с обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил нито в определението по чл .140 ГПК, нито в обжалваното решение искането, заявено от ищеца, настоящ въззивник,съдът да разпореди извършване на съответните вписвания в трудовата му книжка на основание чл. 226, ал.2 от КТ, не се е занимавал с неговата редовност или допустимост, не е обсъждал противоречието между соченото правно основание - чл.226, ал.2 КТ и формулировката на искането, която е съотносима с чл. 344, ал.

1, т.4 КТ, въззивната инстнация, с определение № 378/03.06.2024 г.,постановено по в.гр.д. № 258/2024 г. на СсОС е ПРЕКРАТИЛ производство по гр. дело № 258/2024 г. по описа на Силистренски окръжен съд И Е ВЪРНАЛ делото на Силистренски районен съд за произнасяне по искането на Р. Х. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. Тодорова от АК Силистра, съдът да разпореди извършване на съответните вписвания в трудовата му книжка на основание чл. 226, ал.2 от КТ. С решение № 698/11.11.2024 г., постановено по гр. дело № 688/2023 г. на СсРС , съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за промяна в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищеца. Срещу това решение не е постъпила въззивна жалба.

ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, 2 прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ -за признаване уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на въззивника на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението.

Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства, от които е установено, че между страните е съществувало валидно правоотношение по безсрочен трудов договор № РД-15-47 / 17. 02. 2022 г., съгласно който въззивникът бил назначен от Министъра на земедЕ.ето на длъжност "Директор" в Областна Дирекция "ЗемедЕ.е" - град Силистра, прекратено със Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. също на Министъра на земедЕ.ето, считано от 03. 11. 2022 год. на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА - без предизвестие и по преценка на органа по назначение. Заповедта е връчена на 10. 03. 2023 год., като за периода от 03. 10. 2022 год. до 12. 03. 2023 год. въззивникът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, съгласно представените пред РС копие от трудовото досие на ищеца, болнични листове и справка от регистъра на представените документи при осигурителя за изчисляване и плащане на парични обезщетение от ДОО .

Спорът между страните и пред двете инстанции се свежда до това, дали длъжността Директор на ОД „ЗемедЕ.е“, която е заемал въззивникът, е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, поради което се назначава с договор, който по правило се сключва, изменя се и се прекратява от Министъра на земедЕ.ето и храните и дали освобождаването му без предизвестие от назначилия го орган – Министъра е по преценка на последния. В тази връзка въззивникът излага доводи за нищожност както на издадената заповед, така и на сключения между страните трудов договор, в частта, с която като основание за възникването му са посочени и разпоредбите на чл. 19, ал.4, т.4 от ЗА, при условията на чл. 19а от ЗА. Твърди, че заповедта за уволнение е немотивирана, при издаването й са извършени нарушения по чл. 333, ал. 1, т. 4 и ал. 7 и чл.

335, ал. 2, т. 3 КТ, тъй като не е искано разрешение от Инспекция по труда, предвид ползвания отпуск за периода 03. 10. 2022 год. - 12. 03. 2023 год. и не е спазено изискването на чл. 66, ал. 5 от КТ.

Съгласно чл.19а, ал.2 от ЗА, трудовите правоотношения със заместникминистрите, областните управитЕ., заместник-областните управитЕ., както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени от органа, който ги назначава, съответно определя, без предизвестие, по негова преценка. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА сочи като органи на изпълнителната власт, включени към администрацията на изпълнителната власт и ръководитЕ.те на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и 3 до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите.

Допълнителен довод в подкрепа на изложеното е и заложеното в закона /чл. 19, ал. 9 от ЗА/ правно положение на ръководитЕ.те по чл. 19, ал. 4 от ЗА за издаване на административни актове.

В случая заеманата от въззивника длъжност Директор на ОС „ЗемедЕ.е“ попада в хипотезата на чл .19, ал.4, т.4 ЗА, тъй като с ПМС № 265 от 10.11.2009 година за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земедЕ.ето и храните и създаване на областни дирекции "ЗемедЕ.е" (обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от Министъра на земедЕ.ето и храните въз основа на делегирането по чл. 2, ал. 2 от Постановлението Устройствен правилник на областните Дирекции "ЗемедЕ.е" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 02.02.2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 03.08.2010 г., изм., бр. 73 от 17.09.2010 г.) е направена съществена реформа в структурата на органите по поземлена собственост, с която съществуващите дотогава териториални административни звена областни дирекции "ЗемедЕ.е" (към Главна дирекция "ЗемедЕ.е") на Министерството на земедЕ.ето и храните за трансформирани в институции (органи по поземлената собственост), а общинските служби по земедЕ.е - от органи на Министерството на земедЕ.ето и храните са трансформирани в териториални административни звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция. С изменението на нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ с § 13, т. 1 от ЗИД та ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010) областните дирекции "ЗемедЕ.е" са обявени за специализирана териториална администрация към Министъра на земедЕ.ето и храните, а общинските служби по земедЕ.е - за териториални звена на областните дирекции "ЗемедЕ.е". Този извод се налага от факта, че при реализиране на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация – чл. 34 от ЗА, която е централна и териториална, съгласно чл. 37 ЗА. Териториалната администрация на изпълнителната власт включва администрации на органи с обща компетентност (областна администрация и общинска администрация) и специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт – чл. 38 ЗА, които несъмнено са администрации на териториални органи на изпълнителната власт със специална компетентност. По този начин, с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ законодателят е приел, че Областните дирекции "ЗемедЕ.е" са специализирани териториални администрации, и следователно, органите, които тези специализирани администрации подпомагат и към които се създават, са специализирани териториални органи на изпълнителната власт. В тази връзка, с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ПМС № 265 Министерският съвет приема, че областните дирекции "ЗемедЕ.е" се ръководят и представляват от Директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА и се назначава с 4 договор, който по правило се сключва, изменя се и се прекратява от министъра на земедЕ.ето и храните.

Ето защо, въззивната инстанция счита, че правилно и въз основа на установената съдебна практика районният съд е приел, че органите по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, по аргумент от чл. 19 а ал. 1 от ЗА, не са държавни служитЕ., а имат всички права по трудово правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положени, поради което по отношение на въззивника е валидна именно нормата на чл. 19 а ал. 2 от ЗА, като освобождаването му без предизвестие от назначилия го орган - Министъра е по преценка на последния - като аргумент от с чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Тази преценката не е обвързана с основанията на КТ, извършва се по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Вярно е, че сочената съдебна практика на ВКС от РС и процесуалния представител на въззиваемия не визира точно същата длъжност, но тя касае всякакви държавни институции, чиито ръководитЕ. са органи на изпълнителната власт съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. Общото между тях са покриването на визираните в разпоредбата критерии, отнасящи се до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, което означава осъществяване на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Във всички тези случаи, взирани в посочената съдебна практика от РС и въззиваемия, както и в настоящото дело, ирелевантно за приложимостта на тази правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите.