Решение № 640 от 26.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. ..., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200284 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „.“ЕООД , със седалище и адрес на управление в ..., против НП №42-0004465/13.12.2022г., издадено от Директора на РД“АА“гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева , връзка с нарушение по чл. 23, пар.1, изр.2 от Регламент /ЕС/165/2014.

С жалбата са застъпва становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно призован, не ангажира свой представител, нито становище по жалбата. С придружително писмо към преписката прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя.

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК 1 на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици 2

/разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

РП-... надлежно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, като същото е сторило това в срока по чл. 58, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на законният представител на жалбоподателя на 07.02.2023г., а жалбата срещу обжалваното НП е подадена до съда на 17.02.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства /свидетели по акта/ се установи по категоричен и безспорен начин, че на 03.11.2022г., около 17.00часа, в ..., на бул.“Св.Димитър Солунски“№77А, в сградата на ОО“АА“, при извършена комплексна проверка на процесното дружество, което притежава Лиценз на ЕО№3178/02.09.2014г. за товарни превози на територията на Общността , е констатирано, че превозвачът е допуснал извършването на такива международни превози на товари на територията на Европейския съюз с МП от категория N3 , с марка „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.

№..., на което е монтиран тахограф Continental automotive, който не е представен на редовни технически прегледи от одобрен сервиз най-малко веднъж на всеки 2 години, видно от представен протокол №0007029, със срок на валидност до 02.09.2022г. Това деяние е установено в хода на проверка от страна на свидетелите инспектори при санкционният орган Р. и Г., които са квалифицирали деянието на жалбоподателя като административно нарушение по чл. 23, пар.1, т.1 от Регламент /ЕС/165/2014. За това нарушение св.Р. е съставила в присъствието на св.Г. и процесният АУАН с № 330792/03.11.2022г. Акта е връчен на упълномощено лице за жалбоподателя С. К. на датата на съставянето му, а именно на 03.11.2022г. / За С. К. в преписката е приложено и изрично пълномощно, издадено й от процесното 3 дружество с нотариална заверка на 27.08.2019г., с което са й делегирани правомощия да представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./ Във връзка с тази проверка е изготвен и нарочен Констативен протокол от 03.11.2022г., в който са отразени аналогични фактически обстоятелства като тези материализирани в АУАН.

Въз основа на този акт, на 13.12.2022г., Директорът на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0004465, с което за посоченото в акта нарушение, е наложил на жалбоподателя на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, имуществена санкция в размер на 200.00лв.ВП е връчено на законният представител на жалбоподателя на 07.02.2023г.

Изложените в акта за административно нарушение фактически обстоятелства се потвърждават с показанията на свидетелите Р. и Г. , които и при разпита си по делото сочат, че установили твърдяното нарушение за жалбоподателя въз основа на документи и извършена проверка на превозвача и конкретно въз основа на протокол за техническа проверка, предоставен им от самият жалбоподателя за нуждите на проверката. Съставили акта за нарушение в офиса на санкционният орган и връчили същият на законният представител на процесното дружество.

Установи се, че извършената тематична проверка на процесното дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до жалбоподателя с Изх.№81-00-56-877/19.10.2022г., в което е посочено, че то е получено от пълномощника С. К. на 25.10.2022г. В това известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна администрация“, редица документи за периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., в това число и Дневнки за технически прегледи, договор с механик и диплома /т.3.7/.

Между страните не е спорно, че върху описаното в акта и в НП МПС, което според представено свидетелство за регистрация е собственост именно на жалбоподателя, е бил монтиран към момента на проверката посоченият дигитален тахограф , като в тази насока е и изричен документ на л.18 от делото. Няма спор и, че с процесното МПС е извършван международен превоз на товари от страна на превозвача - жалбоподател през 2022г. и в тази 4 насока е и документ от карта на водача на л.19 от делото.

Проверката е възложена на св.Г. и св. Р. с нарочна Заповед № РД-12318/03.11.2022г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е изготвен от свидетелите по акта и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите фактически твърдения като самият АУАН.

Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-0830 от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор РД“АА“ и Заповед №355/19.09.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“АА“-гр.София, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му административно нарушение по чл. 23, пар.1 , изр.2 от Регламент /ЕС/165/2014.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха изрични заповеди за делегирани правомощия в тази насока на процесният издател. АУАН и НП са изготвени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя.

При съставянето на НП обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило в значима степен правото на защита , тъй като е налице съществена непълнота и неяснота относно фактическото описание на начина на извършване на твърдяното нарушение и обстоятелствата свързани с него.

В тази връзка съдът отчете, че с НП лаконично е посочено само, че нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че в качеството си на превозвач , който притежава лиценз за международни превози на товари в Общността, „е допуснал извършване на международни превози на товари на територията на Европейския съюз „ с посочено МПС, на което бил монтиран дигитален тахограф, който не бил представен на редовни технически прегледи. При това положение остава напълно неясно в какво се изразява въпросното „допускане“, извършен ли е международен превоз на товари 5 именно от страна на жалбоподателя или не и по какъв начин е „допуснал“ извършване на такъв, ако той не го е осъществил. Не става сяно също така колко са тези превози, къде на територията на ЕС са реализирани и кога. При липсата на тези основни обстоятелства за очертаване рамката на процесното нарушение, жалбоподателят на практика е бил лишен напълно от възможността за пълноценна защита и реално не е упражнил такава по същество и в настоящото производство, а само навел възражения за въпросната неяснота в нарушението и процесуални пропуски при издаването на НП. Този пропуск при описване на нарушението, както и липсата на посочена дата на нарушението или период на такова в НП, на практика сочи на липсващ основен и задължителен реквизит по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а това обуславя процесуалната незаконосъобразност на обжалваното НП, което следва да се отмени само на това основание.

Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни разноски по настоящото съдебно дело.

Видно от представеният в хода на процеса и към 11.04.2023г., договор за правна помощ, сключен между жалбоподателя и адв...., процесното дружество е заплатило на този негов защитник възнаграждение в размер на 300.00лв. за процесуално представителство и защита по нахд №284/2023г. по описа на БлРС. Съдът съобрази последното, както и обстоятелството, че адв.... е участвала лично и упражнила процесуално представителство по делото в полза на жалбоподателя в рамките на четири съдебни заседания.