Решение № 107 от 20.07.2020, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№............. град Шумен, 20.07.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Маргарита Стергиовска при секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 228 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „И.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Х.А.против Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което са потвърдени Разпореждане изх.

№С200027-125-0052416/24.02.2020 г. за разпределение на плащане и Разпореждане изх. № С200027-125-0079463/18.03.2020г. за разпределение на плащане по изп.д. № 27150002457/2015 г., издадени от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Шумен.

В жалбата се изразява несъгласие с постановения административен акт, с който са потвърдени цитираните разпореждания.

Оспорващият сочи, че управляваното дружество извършва плащания по изпълнително дело №27150002457/2015г. към НАП - офис Шумен, като при разпределяне на направени плащания от страна на дружеството на 21.02.2020г. - 3 700.00 лв. и на 12.03.2020г. - 3 700.00 в НАП, разпределянето е извършено за покриване на лихви по данъчни задължения, въпреки че са налице неплатени главници по осигурители вноски. С оглед изложеното, счита направените разпределения на постъпили по сметката на публичния изпълнител суми, потвърдени с Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна за неправилни и незаконосъобразни. Отправено е искане за отмяна на Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – директор на Териториална дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-1710/08.07.2020г. оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В

ТД на НАП – Варна е образувано изпълнително дело №27150002457/2015г. срещу „И.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Х.А.за разнородни публични задължения, посочени в приложена към административната преписка актуална справка.

С

Разпореждане изх. №С200027-125-0052416/24.02.2020 г. за разпределение на плащане публичен изпълнител е разпределена сумата от 3700,00 лева, постъпила на 21.02.2020г. по ИД, като сумата е разпределена за погасяване на главници за данъчни и осигурителни задължения, с изключение на сумата от 167.48 лв. по т.3 от Разпореждането, с която се погасява лихва, произтичаща от данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица.

С разпореждане №

С200027-125-0079463/18.03.2020г. на публичен изпълнител е разпределена сумата от 3700,00 лева, постъпила на 12.03.2020г. по ИД, като сумата от 909.36 лв. по т.3 от Разпореждането, с която се погасява лихва, произтичаща от данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица.

Разпорежданията са връчени на дружеството на 31.03.2020г.

С жалба вх.№ 4217/07.04.2020г. дружеството оспорило същите пред директора на ТД на НАП – Варна, излагайки аргументи за незаконосъобразност на разпределението, поради неспазване на предвидената в чл.169, ал.8 от ДОПК поредност на погасяване на задълженията. Според жалбоподателя от общо постъпилите суми в размер на 7400 лева по изпълнителното дело, са погасени задължения за лихви в общ размер на 1076.84 лева, при положение че остава непогасена главница по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения и санкции в общ размер на 10876.62 лева главница по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения и плащания на санкции по наказателни постановления. Въз основа на изложеното моли за отмяна на разпорежданията в частта, с която е извършено разпределение за погасяване на лихви по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения в размер на 167.48 лв. лева по първото разпореждане и в размер на 909.36 лева по второто разпореждане.

Директорът на ТД на НАП – Варна счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че действията на публичния изпълнител са съобразени с регламентираната чл.219, ал.1 от ДОПК поредност на погасяване на конкуриращи се публични притезания. По изложените аргументи, с решение № 100/14.04.2020г. оставил без уважение депозираната пред него жалба.

Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на 28.04.2020г.

Настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 20.05.2020г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.

Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.

Предвид горното съдът приема, че Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото е безспорно, че „И.“ ООД е длъжник по горецитираното изпълнително дело, по което на 21.02.2020 г. и на 12.03.2020г. са постъпили суми, които с разпореждания на публичен изпълнител са разпределени за погасяване на налични разнородни публични задължения.

Спорът е относно това дали е следвало да бъдат погасени първо всички главници по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения и санкции и едва след това да се премине към погасяване на лихви, произтичащи от тези задължения.

Според публичният изпълнител при изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група се включват техните главници и относимите към тях акцесорни вземания за лихви. Погасяването на разнородните задължения (подгрупи), включени в съответната група се осъществява съразмерно като за всеки род задължения се взема предвид общата сума на главниците и лихвите към тях. При погасяване на главниците на еднородните задължения не се прилага съразмерност между различните видове задължения, а погасяването се извършва в последователност от най-старото към най-новото задължение, определено според датата на доброволно плащане. След пълното погасяване на главниците в съответната подгрупа, се пристъпва към разпределение на лихвите по този род задължения. В случая постъпилите суми са разпределени съразмерно спрямо общия размер на задължения в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре в самите подгрупи се погасяват първо главниците, а ако има остатък – лихвите. По този начин в рамките на различните подгрупи е допустимо погасяване на лихви в една подгрупа (например данъци), при наличие на непогасени задължения за главница в друга подгрупа (например задължителни осигурителни вноски).

Съдът намира становището на ответника за неправилно, предвид следните съображения:

Основният принцип на погасяване в изпълнителния данъчен процес съгласно чл.169, ал.1 от ДПОК е: главница, лихви, разноски. Целта е стопиране на постоянно нарастващите задължения чрез непогасяване на лихвоносната главница в полза на длъжника.

Според ал.8 след образуване на изпълнителното дело ал.3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. В случая е налице тази хипотеза, предвид наличието на образувано изпълнително дело. Разноските не са предмет на обсъждане, тъй като такива не са направени, но поредността на предпочтително погасяване на разноските пред лихвите остава по същата причина. Лихвите се погасяват последни. Поради изричното ограничение в изпълнителния процес на така посочените алинеи следва да се има предвид, че законодателят изрично е предвидил, че при принудителното изпълнение не се прилагат алинеи от 3 до 5 на чл.169 от кодекса.

Според чл.219 от ДОПК когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2. за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет - съразмерно; 3. за други публични вземания - съразмерно. В настоящия казус постъпилите суми са било недостатъчни, за да покрият изцяло всички задължения на дружеството и процесното разпределение стига до първи ред, т. е. преимущество имат данъчните и митнически задължения, както и задълженията за задължителни осигурителни вноски. Законодателят не е предвидил поредност на задълженията вътре, в рамките на една група. Напротив – той има предвид съразмерното погасяване на всички задължения от дадената група, като на основание чл.169, ал.8 от ДОПК първо следва да се погасят главниците, а едва след тях – лихвите. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.219 от ДОПК, която има предвид поредност на вземанията според вида им като публични задължения и няма отношение към определяне на поредността на задълженията като главни и акцесорни. Последното се определя именно съгласно правилото на ал.8 на чл.169 от кодекса. Липсва каквато и да е логика да се изисква преди започване на принудителното изпълнение първо да бъдат погасявани всички главници, а едва след това натрупаните лихви, а това правило да не важи в производството по принудително изпълнение, което неминуемо ще увеличи задълженията на лицето, съответно ще го затрудни при удовлетворяването на фиска.

Настоящият състав намира за незаконосъобразно становището на ответника в обжалваното решение, че при изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група се включват техните главници и относимите към тях вземания за лихви, поради което след пълното погасяване на главниците в съответната подгрупа следва да се пристъпи към погасяване и на лихвите за този род задължения, а едва след това да се погасят и задълженията от следващата подгрупа или група – тоест е допустимо в рамките на една група да бъдат погасени лихви при наличието на непогасени задължения за главници от друга подгрупа.

Виждането на ответника противоречи и на разпоредбата на чл.169, ал.6 от ДОПК, според която при прилагането на ал.5 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Следва да се отбележи, че съдържанието на чл.169, ал.6 от ДОПК надхвърля ограничението на препращането към ал.5 и въвежда принципа, че към погасяването на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. В този смисъл е и Решение № 1338 от 30.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 6190/2017г. В мотивите на същото е посочено, че „разместената поредност на погасяване на вземанията по чл.169, ал.8 от ДОПК, в сравнение с тази по ал.1 на същия текст, е в пределите на принудителното изпълнение и за вземанията по изпълнението. Не се основава на закона конструкция, според която с факта на образуване на изпълнително дело вземането за разноски и лихви на публичния взискател придобива приоритет пред вземането за главница ... С арг. от чл.169, ал.6 от ДОПК, чието съдържание надхвърля ограничението на препращането към ал.5, към погасяването на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията“. Разнородността на публичните вземания е ирелевантна за поредността на погасяването по чл.169, ал.8 от ДОПК, като значим е видът на задълженията – главници, лихви или разноски. Ако законодателят е искал да изключи прилагането на чл.169, ал.6 от ДОПК в процеса на принудителното изпълнение, то щеше да стори това изрично, както е направил с ал.3, 3а, 4 и 5.