Решение № 342 от 30.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Сливен, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230103703 по описа за 2024 година

Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за гаранция.

В исковата молба се твърди, че на 11.08.2023 г. между ищцата и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е сключен договор за паричен заем № 4873667 от 11.08.2023 г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 4000 лв. за срок от 22 седмици, платим на 11 равни двуседмични вноски. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 39,98 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 35%. Общата сума за връщане с предвидената договорна лихва е в размер на 4330,26 лв.

Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да обезпечи задължението си, на датата на неговото сключване (11.08.2023 г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за заем.

Вторият договор се сключва с „Файненшъл България“ ЕООД, като по силата на него, кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 1653,74 лв., платима разсрочено на падежните дати на вноските по паричния заем.

Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от 1

ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.

Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърди, че не е включено ГПР възнаграждение за гарант към „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 1653.74 лв., а уговорената такса „гарант – възнаграждение за предоставяне на гаранция на дружеството е за разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1, и 2 от ЗПК.

Изтъква, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит – обстоятелство, което е било известно на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който с чл. 4 от договора е задължил кредитополучателя да учреди гаранция и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, сключено в него възнаграждение на дружеството гарант.

Поради нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник по Договора за предоставяне на гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция е с акцесорен характер и може да съществува единствено при условие, че съществува действителен главен дълг, поради което договора за гаранция също е нищожен.

Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор, двете дружества са „свързани лица“, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка се счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР.

Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, е което да прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 4873667 от 11.08.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на 2 императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № 4873667 от 11.08.2023 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави. Претендират за присъждане на направените по делото разноските.

Моли в случай, че ответното дружество оспори че в предвиденото ГПР от 39.98 % не е предвиден разхода за възнаграждение за гарант да се допусне съдебно-счетоводна експертиза като вещото лице след като се запознае с материалите по делото да даде отговор на въпроса какъв ще бъде размера на ГПР, ако в неговия обхват се включи и възнаграждението на дружеството гарант?

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса по претенциите.Изтъква, че исковата молба е подписана от адв. Р., но към нея не е приложено пълномощно за процесуално представителство, включително упълномощаващо адвоката да подписва исковата молба, както и не е представен договор за правна помощ.

Моли на осн. чл. 213 от ГПК съдът служебно да присъедини към настоящото производство гр.д. № 3704/2024 г. по описа на СлРС, предвид обстоятелството, че между същите страни са налице други висящи граждански дела, считат че са налице предпоставките всички дела да бъдат разгледани в едно исково производство, тъй като договорите са едни и същи между едни и същи стани, исковата молба и претенциите на ищеца са идентични. Считат, че претенциите на ищеца към договора за паричен заем и дружеството кредитор са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Твърдението за недействителност на договора за кредит поради нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е неоснователно.

Заявяват, че договора за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използван при изчисляване на годишния процент разходите по определение в приложение № 1. Изтъква, че в процесния договор са посочени годишния процентна разходи 39,98% общата сума, дължима от потребителя при връщане на кредита в общ размер на 4330,26 лв. Също така, молят да се обърне внимание, че надвишаването на законовия размер на годишния процент на разходите не води до недействителност на договора.

Съгласно чл. 19, ал. 5 само клаузите, с които се надвишава размера на ГПР се считат за нищожни. Твърди се, че процесният договор за паричен заем е действителен и в пълно съответствие с изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 3 т.7 - 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

Твърди се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл.19 ал.2 от ГПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК. Включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита.

Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Заемополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения, които да представи. Дружеството е нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое обезщетение ще избере ищецът, поради което и няма как да предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.

Твърди се, че при отпускането на кредита дружеството е действало добросъвестно, т.е. преди да сключи договора за кредит ищецът е знаел както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение.

Излага аргументи в насока неоснователност на предявения иск.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение и моли съда да го съобрази с липсата на правна и фактическа сложност на делата.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск, тъй като същият е недопустим, както и се счита, че претенцията на ищеца е неоснователна. Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.

Твърди се, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона и е сключен валидно.

Същият не страда от пороците посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.

Твърдението, че договорът за поръчителство противоречи и заобикаля множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен, е несъстоятелно. Дружеството не предоставя потребителски кредити.

Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от ТЗ, а не от ЗПК.

Твърди се, че дължимото се възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.

4

При сключване на договора дружеството е действало добросъвестно.

Клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Нещо повече, предвидено е, че той в влиза сила само ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата Ж. Д. С., редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответното дружество „Изи Асет Финанс Мениджмънт“ АД, редовно призовано не изпраща представител или пълномощник.

Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовано не изпраща представител или пълномощник.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем от 11.08.2023 г. сключен между Изи Асет Мениджмънт АД, като кредитор и Ж. Д. С., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 4000 лева, а Ж. Д. С. да върне сумата на 22 седмици, платими на 11 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 393.66 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, като сумата по договора за кредит е в размер на 1653.74 лв., а годишния процент на разходите по кредита е 39.98 %.