Решение № 3103 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3103 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100507529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4831 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 43398/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143-и състав, е отхвърлен предявеният от И. С. Н., регистриран и вписан като ЕТ „И. Н.-М.“ иск срещу Софийски имоти ЕАД за признаване за установено, че И. С. Н., регистриран и вписан като ЕТ „И. Н. - М.“ не дължи на Софийски имоти сумите по изпълнителен лист № 807 от 11.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 807/2010 г. на Районен съд Сливница за сумите: 13 648,53 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане; 457,18 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане и 282,12 лева, че не дължи сумите по изпълнителен лист № 253 от 11.10.2011 г., издаден по гр. д. № 253/2011 г. на Районен съд - Сливница за сумата от 282,12 лева. и че не дължи сумите по изпълнителен лист № 1 от 13.02.2012 г., издаден по гр. д. № 236/2011 г. на Районен съд - Сливница за сумите: 19 767,33 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 8757,35 лв.; 2 212,81 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 385,51 лв.; 97,69 лв.; 1 580,04 лв. и 5,00 лева.

Със същото решение И. С. Н., регистриран и вписан като ЕТ „И. Н.-М.“ е осъден да заплати на „Софийски имоти“ ЕАД сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр. д. № 43396/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 143-и състав.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца - И. С. Н., регистриран и вписан като ЕТ „И. Н.-М.“, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Въззивникът се позовава на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, твърдейки, че след постановяването му давността би могла да се прекъсне само чрез предприемането на конкретни изпълнителни действия. Сочи, че погасителна давност не е текла докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането 1 на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., както и че след тази дата изпълнителното производство не може да има за последица спиране течението на давността. Въззивникът твърди, че в обжалваното решение не е съобразено, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че прекратяването на производството е настъпило на 18.02.2020 г., като твърди, че то е настъпило преди тази дата. В тази връзка сочи, че прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване. Сочи, че при броенето течението на давностния срок следва да бъде зачетено и вече изтеклото време до образуването на изпълнителните дела от датата на постановяването и влизане в сила на съдебните актове, по които са издадени изпълнителните титули, послужили за образуването им. Поддържа, че когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния изпълнител по тях вече не могат да се считат за валидни в този смисъл, тъй като действията, извършени по вече прекратените дела се обезсилвали по право и губели с обратна сила своето процесуално и материално значение. Въззивникът счита, че за времето от датата на образуване на и.д. № 218/2012 г. и и.д. № 219/2012 г. по описа на ЧСИ Д. до 26.06.2015 г. давност не е текла, като никакви действия не са се отразили върху давността предвид перемпцията и загубването с обратна сила на техния прекратителен ефект спрямо нея.

Поддържа, че първото възможно действие с такъв прекратителен ефект спрямо давността би могло да бъде налагането на запори с молба от 04.07.2022 г. моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да претендира обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ищеца, чрез адвокат И. И., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича вземането на ответното дружество по изпълнителен лист № 807 от 11.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 807/2010 г. на Районен съд - Сливница за сумите: 13 648,53 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане; 457,18 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане и 282,12 лева, че не дължи сумите по изпълнителен лист № 253 от 11.10.2011 г., издаден по гр. д. № 253/2011 г. на Районен съд - Сливница за сумата от 282,12 лева. и че не дължи сумите по изпълнителен лист № 1 от 13.02.2012 г., издаден по гр. д. № 236/2011 г. на Районен съд Сливница за сумите: 19 767,33 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 8757,35 лв.; 2 212,81 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 385,51 лв.; 97,69 лв.; 1 580,04 лв. и 5,00 лева.

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на ал. 1 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. В процесния случай изпълнителен лист от 11.10.2011 г. е издаден въз основа не влязла в сила заповед за изпълнение № 129/2010 г. по ч. гр. д. № 807/2010 г. по описа на Районен съд – Сливница.

Влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение и произвежда ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Поради това и от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който винаги е петгодишен. Давността за вземанията по изпълнителен лист от 11.10.2011 г. и изпълнителен лист от 13.02.2012 г., които са издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения, на общо основание е петгодишна.

Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Не е спорно между страните, че въз основа на влязло в сила Решение № 147 от 2011 г. по гр.д. № 236/2011г. по описа на Районен съд – Сливница е издаден изпълнителен лист № 1 от 13.02.2012 г. за сумите: 19 767,33 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 8757,35 лв.; 2 212,81 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 385,51 лв.; 97,69 лв.; 1 580,04 лв. и 5,00 лева. Не е спорно, че въз основа на влязло в сила Решение № 157 от 2011 г. по гр. д. № 253/2011 г. по описа на Районен съд – Сливница е издаден изпълнителен лист № 253 от 11.10.2011 г. за сумата от 282,12 лева. Безспорно по делото е, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 129 от 2010 г. по ч. гр. д. № 807/2010 г. по описа на Районен съд – Сливница, е издаден изпълнителен лист за сумите от 13 648,53 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане; 457,18 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане и 282,12 лева.

Не е спорно, че с молба от 05.04.2012 г. взискателят „Софийски имоти“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист № 1 от 13.02.2012 г. С молбата взискателят е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането, като е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и да определи начина на изпълнение. Не е спорно, че по подадената молба е образувано изп.д. № 218/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № 793.

С молба от 05.04.2012 г. взискателят „Софийски имоти“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2011 г. по ч. гр. д. № 807/2010 г. по описа на Районен съд – Сливница, както и изпълнителен лист от 11.10.2011 г. по гр. д. № 253/2011 г. по описа на Районен съд – Сливница. С молбата взискателят е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането, като е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и да определи начина на изпълнение. Въз основа на подадената молба е образувано изп.д. № 219/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № 793.

С оглед възприетото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по изпълнителните дела, образувани за принудително 3 събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г., тъй като до този момент е било обвързващо тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., че давността спира да тече на основание чл.

115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, когато са налице две кумулативни предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането, което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия (отпаднала е висящността на изпълнителното производство), срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването на изпълнителното дело, а не от момента на последното по време и предприето в хода на делото изпълнително действие, тъй като до посочената дата е обвързващо действието на ППВС № 3 от 1980 г. за спряла да тече давност на основание чл.

Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/334deb67-da81-4221-8efe-3e1c97f4f015