Решение № 1314 от 31.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501203 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 36/29.01.2023 г. по гр.д. № 2195/2021 г., по описа на Районен съд - Асеновград, е признато за установено по отношение на Община С., БУЛСТАТ:000471582 , гр. С., ул. „Иван Вазов“ № 2 , представлявана от кмета Д.Б.З. и РПК Наркооп Пловдив, ЕИК:000435554, със седалище и адрес на управление гр . Пловдив ул„Опълченска“ № 4, представлявана от председателя Г.С.С., че Коперация ВК - Прогрес ВК 91, ЕИК115152404, със седалище и адрес на управление с. К., общ. С., е собственик на едноетажна масивна сграда – фурна със ЗП от 500 /петстотин/ кв. м. , построена в ПИ 832/осемстотин тридесет и втори/ кв. 35 /тридесет и пети/по плана на с К. общ С., при граници на имота от две страни улици, УПИ 2- стопанска дейност, УПИ 4 - бензиностанция, и ГКСМ базова станция, УПИ 6 - стопанска дейност, УПИ7 - стопанска дейност и УПИ 8 - стопанска дейност, като Община С. и „РПК Наркооп“ - Пловдив са осъдени да заплатят на ВК „Прогрес ВК 91“ сторените по делото разноски в размер на 2116,74 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците по спора Кооперация "Районна Потребителна Кооперация Наркооп - Пловдив" и Община С., като в подадената въззивна жалба от Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“ са реливирани подробни оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, поради липса на правен интерес у ищеца от предявения срещу този ответник иск. Поддържа се в жалбата , че Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“ не е оспорвала правото на собственост на ищеца досежно процесния недвижим имот , не е оспорвала настъпилото правоприемство и преминаването на процесния имот в активите на ищцовата 1 кооперация. В този смисъл се отправя и искане до въззивния съд за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото по предявения срещу Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“ иск, с присъждане на направените по делото разноски.

Във въззивната жалба подадена от Община С. са развити подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и необоснованост на изводите на първостепенния съд за установяване в процеса на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот. Твърди се, че по делото не е установено процесната сграда да е била построена изцяло със средства, на която и да е от двете кооперации , страни по делото.

Не е установено по делото и настъпило правоприемство между ищцовата и ответната кооперация , респективно ищецът да е включил в баланса си процесната сграда като свой актив към 1991 г. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от въззиваемата Кооперация "Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК 91", ЕИК: 115152404 , в които се взема становище за тяхната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима.

Предявен е по делото положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.2, ал.3 от ЗобС/отм./ от Кооперация "Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК 91"", ЕИК: 115152404, село К., против Община С. и Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“,град Пловдив ЕИК: 000435554, за собственост върху едноетажна масивна сграда – фурна със ЗП от 500 кв. м. , построена в ПИ 832 , кв. 35 по плана на с. К., общ С.. В исковата молба е посочено, че сградата е построена през 1970 г. от ответната кооперация със средства от самооблагане на член кооператорите. След взетото от РПК Наркооп решение за отделяне на клона на кооперацията в с. К. в самостоятелна кооперация , процесният имот е включен в баланса на ищцовата кооперация, като същият е заприходен в сметка 203 като дълготраен материален актив и се владее от ищеца. Правният интерес от предявяването на иска е обоснован с издаден от Община С. Акт №96 /13.12.2019г. за частна общинска собственост върху имота , както и от обстоятелството, че при отделянето на двете кооперации не е бил подписан разделителен протокол на имуществото. При направеното искане за деактуване на имота е било отказано и кумулативното наличие на двете условия е обусловило извода за допустимост на предявеният иск.

В писмения си отговор ответната Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“, град Пловдив е релевирала възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес у ищеца от неговото предявяване.Изложени са съображения, че в ответната кооперация не са 2 налични документи за собственост,строителство, за разходи или ползване на процесния недвижим имот , който не е заведен и като актив в счетоводството на кооперацията , която не е предявявала и претенции досежно собствеността му.

В отговора по чл. 131 от ГПК ответната Община С. е оспорила основателността на предявения иск с възражението за липсата на правоприемство между ищцовата и ответната кооперации. Изложени са твърдения, че с Акт №96/13.12.2019г. имотът е актуван като частна общинска собственост и ответната община се легитимира като негов собственик на основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС във вр. с § 42 от ПЗР от ЗИДЗОС.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение и да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, чe от събраните по делото доказателства е установено , че процесната сграда е построена през 1963г. от ответната Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“, град Пловдив със средства от самооблагане на член кооператорите. Ищецът се явява правоприемник на ответната кооперация , същият е заприходил процесната сграда в счетоводството си по сметка 203 сгради, заплаща данъци и разходи за нея, ползва сградата за осъществяване на своята дейност, с което е осъществен фактическия състав на нормата на чл.2,ал.3 от ЗОбС/отм./, признаваща право на собственост на кооперативните организации, респективно на техните правоприемници, върху изградените до 13.07.1991г. постройки.С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражението на ответната кооперация за недопустимост на предявения иск, като е изложил съображения за наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за собственост с оглед липсата на изготвен от кооперациите разделителен протокол относно имотите.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първоистнационния съд за наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на процесния установителен иск за собственост, с оглед изложените в исковата молба твърдения, че е правоприемник на ответната кооперация, изградила процесната сграда със средства от самооблагане на член кооператорите и липсата на съставен от кооперациите разделителен протокол за имуществото, в който да фигурира спорния недвижим имот. Следователно ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото си на собственост по отношение на недвижим имот и не оспорването му от страна на ответната кооперация не води до отпадане на интереса от търсената с този иск защита.

Ето защо на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността на обжалваното решение съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни 3 норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:

От неоспорените по делото от страните писмени доказателства е документално установено, че на проведено на 22.02.1975г. годишно отчетно събрание на РПК Наркооп , град Пловдив е взето решение за отделяне на селищата от 4-ти стопански район : С., К., Ч., К., К. и М. и сформирането на самостоятелни потребителна кооперация с център гр. С.. На проведено на 15.02.1991г. годишно отчетно събрание на РПК Наркооп, град С. е взето решение за отделяне на селищно кооперативните събрания в К. и К. в самостоятелни кооперации, считано от 01.01.1991г. На проведено на 07.02.1991г. общо събрание на ПК село К. е взето решение кооперацията в с.

К. да се отдели като самостоятелна такава от РПК Наркооп, град С., с наименование - Всестранна кооперация Прогрес, вписана на 09.07.1991г. в регистъра на кооперациите при Пловдивски окръжен съд по ф.д.№43/1991г.

Посочените преобразувания налагат извод за наличието на правопремство между ищцовата Кооперация "Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК 91"" и Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“, град Пловдив, поради което възраженията на Община С. за липса на провоприемство между тях са неоснователни.

По делото е установено също, че процесната сграда е построен след дадено на заседание на ИК на ОНС с. К., проведено на 31.05.1962г. съгласие за отреждане на место за фурна в празно общинско място на изток от улицата с ос. кр. 185 и 189, заключващо се между тази улици и шосето за К..

За построяването на сградата РПК„Наркооп“, град Пловдив е вложила 34 154 лв., а СОНС е участвал със сумата 12 000 лв., видно от представения и неоспорен от страните Акт № 93 от 13.09.1971 г. за държавна собственост на недвижимия имот, в който е посочена общата стойност на сградата в размер от 46 154 лева, както и че имотът е в съсобственост с Наркооп-Пловдив,на която кооперация е отстъпено и правото на ползване на имота. На 21.02.1974г. на основание разпореждане № 136/27.03.1971г. на Комитета за стопанска координация при Министерския съвет е отправено искане до СНС с. К. за предаване на идеална част в размер на 12 000лв. от фурната в с. К., които са дадени от самооблагането при построяването й, като за притежаваната от СНС с. К. част от сградата е определен месечен наем в общ размер на 902,88лв., последният платен от РПК Наркооп-Пловдив съгласно платежно нареждане№10/23.02.1974г.

При тези данни по делото въззивният съд намира за безспорно установено по делото, че процесната сграда не е построена само от РПК Наркооп, град Пловдив , чийто правоприемник е ищецът. Тя е построена през 1963г. съвместно със средства на народния съвет от самооблагане и средства на потребителната кооперация. Поначало източникът на средствата, с които е построена една сграда няма отношение към придобиването на правото на собственост, но в защита на обществения интерес, справедливостта и 4 реституцията на кооперативното имущество законодателят е предвидил, че кооперациите стават собственици на това, което са построили със свои средства, както и на прилежащия терен. Налице е едно самостоятелно, изрично уредено в закона-чл.2,ал.3 от ЗОбС/отм./ основание за придобиване на право на собственост, което следва да се прилага в разумните му граници.

В закона не е посочено дали съответната сграда трябва да е построена изцяло със средства на кооперацията, за да стане нейна собственост и как следва да се уреждат случаи като настоящия, при който има смесено финансиране. Като се изхожда от целта и смисъла на нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./следва да се приеме, че върху построения обект е възникнала съсобственост между кооперацията и общината, в който смисъл е Решение № 404 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2008 г., I г. о. Вложените държавни средства в изграждането са 12 000 лева от общата стойност 46 154 лева, поради което и 12000/46154 идеални части от сградата не са станали кооперативна собственост. На основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /до отмяната й ДВ бр. 96/1999 г./ кооперативна собственост са останалите 34 154/46 154 ид.части. Съдебната практика последователно прима, че при преобразуване на кооперативните организации чрез сливане, вливане, отделяне и разделяне право на собственост се придобива от организацията - правоприемник, в чиийто баланс е включена сградата към момента на влизане в сила на закона /решение № 255/10 по гр.д. № 89/2009 г. на ВКС, I г.о; решение № 180 /07.03.2018г. по гр.д. № 315/2017 г. на ВКС, I г.о /. Приема се, че в хипотезата на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС теренът няма самостоятелно, а обслужващо предназначение и следва собствеността на построената върху него сграда / решение № 925/09 по гр.д. № 1734/08 на ВКС, I г.о. /.