Решение № 4161 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4161 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110142552 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по предявени от М. П. СТ., ЕГН **********, гр. София, кв. Лозенец, ул.

. № 23, вх. Б, ет. 4, ап. 14, със съдебен адрес: гр. София, ул. Иван . № 7, ет. 5, ап. 9, чрез адвокат В.Н., против „Ф“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост ‑ 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, представлявано от ., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за присъждане на платена от ищеца на ответника сума в общ размер на 119 лв., която е дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. При евентуалност е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради измама, или евентуално на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, поради грешка.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2016 г. ищцата сключила договор за потребителски кредит № 402760 с ответника, като в договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 700 лв., а общата сума, която следва да върне кредитополучателя е в размер на 710.92 лв., платима 14 дни след сключването на договора.

Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 1.560 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49.720 %. Твърди, че в договора било уговорено, че изпълнението на задължението на ищцата щяло да бъде обезпечено от „Фератум Банк“. В същия ден ищцата сключила договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който се задължила да изплати възнаграждение в общ размер на 108.08 лв. Твърди, че е погасила изцяло сумата по сключения договор, в общ размер на 819 лв., като сумата е изплатена на „Ф“ ЕООД. Ищцата счита, че гореописаните договори са нищожни на осн. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Твърди, че не е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР – чл.8 и следващите) и Закона за 1 електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди, че е налице неспазване на посочените закони, тъй като „Ф“ ЕООД и „Фератум Банк“ не са предоставили на ищцата изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията при които последният може да се откаже от тях. Твърди също така, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като не са подписани – липсва удостоверяване на действителния автор на съответните изявления. Счита, че ответникът е приел за сключени договори с ищцата в нарушение на предвидените императивни правила, без да е изразила валидно своето съгласие. Ищецът твърди също така, че е нарушено изискването процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин, и с шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка от страните по договорите. Навежда доводи за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, т. 7 във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен общия размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание. Наведени са доводи за нищожност на договора за кредит и на осн. чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, както и поради непосочване на методиката на формиране на ГПР по кредита. Счита, че в договора е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв възлиза на 408% за конкретния договор и е над максимално установения праг на ГПР в ЗПК. Навеждат се множество доводи и относно договора за обезпечение на договора за потребителски кредит. Сочи, че заплатената от нея сума в размер на 108.08 лв. като възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, но заплатено от ищцата на ответното дружество, не е прехвърлена от последното на „Фераум Банк“. Твърди, че ответникът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включило таксата за поръчител от 108.08 лв. в размера на ГПР, тъй като при условие, че тази сума е била посочена, действителният ГПР щял да възлиза на 408 %. При евентуалност, твърди, че договорите са унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради измама или евентуално на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, поради грешка. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сочените суми, ведно със законната лихва върху тези суми и разноските по делото.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Счита, че иска за прогласяване нищожност на договора за поръчителство не е насочен към легитимиран ответник. Оспорва твърденията на ищеца за пороци на договора за кредит. Излага подробни съображения.

Твърди, че ищецът е кандидатствал за кредит от „Ф“ ЕООД общо 51 пъти в периода от 22.12.2014 г. до 14.07.2021 г. като 41 от тях са били одобрени след извършвана оценка на кредитоспособността на лицето и при всяко кандидатстване ищецът е избирал гаранция от „Фератум Банк“. Моли съда да върне исковата молба, като нередовна, а при евентуалност, да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.

1-во във връзка с 1 чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД в тежест на ищецът е да докаже, че е извършил реално плащане в полза на ответника на процесната сума при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, както и наличие на причинна връзка между тях, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

По делото като безспорно между страните се установява, че между тях на 20.07.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 700 лева, като в изпълнение на задълженията си по договор за кредит ищецът е погасил заемната сума, ведно с дължимата 2 лихва и възнаграждение за поръчителство, като е изплатил на 05.08.2016 г. сумата от 819 лева на „Ф“ ЕООД. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл.

200, ал. 3 ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние №402760/20.07.2016 г. за сумата от 700 лева, при годишна лихва за ползване на кредита в размер на 1,56 % като за срока на кредита се дължи лихва за ползване на кредита в размер на 10,92 лева. Общата дължима сума е определена в размер на 710,92 лева, като е посочен годишния размер на разходите по заема в размер на 49,72 %. Срокът на Договора е 14 дни, който започва да тече от датата на превеждане на сумата.

В т. 7 от Договора е посочено, че ищцата е дала изричното си съгласие, „кодът за потвържедение“ предоставен от ответното дружество, във взаимоотношенията с дружеството да има силата на неин саморъчен подпис, като е уговорено, че посоченият от ищцата в молбата за отпускане на кредит „идентификационен номер“ ще се ползва като знак на нейното авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения. По делото от ищеца е представена справка за историята на заемите, които е получавала от ответното дружество, видно от която в отношенията с него, ищцата е използвала имейл [email protected]. От представената по делото имейл кореспонденция между страните, е видно, че ответното дружество е предоставило на ищеца параметрите на заявения кредит, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация аз потребителските кредити и общите условия по договора. С последващ имейл, ответното дружество е информирало ищеца за одобрения кредит, като е посочено, че за потвърждаване приемането на условията по договора и сключване на договора при предоставените общи условия на „Ф“ ЕООД, следва да изпрати СМС с код за потвърждение, като е посочено, че при изпращане на уникален уеб код, договорът, може да бъде потвърден и на интернет страницата на ответното дружество.

От представените по делото общи условия на „Ф“ ЕООД се установява, че в т. 12 от същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът за неговото упражняване. В т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството, последното има право в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателят на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя. Със сключването на Договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за извършването на тези действия от дружеството.

В т. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема.

От представения по делото договор за гаранция се установява, че кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта – „Фератум Банк“ такса за предоставяне на поръчителството в размер на 108,08 лева.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно, се установява, че изплатената от М. П. СТ. на „Ф“ ЕООД на 05.08.2016 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 402760/20.07.2016 г. сума в размер на 819 лева е отнесена от ответното дружество за погасяване на главница в размер на 700 лева, погасяване на лихва в размер на 10,92 лева и сумата от 108,08 лева като приходни такси „Фератум банк“. Вещото лице по данни от ответника посочва, че сумата, дължима извън договора за кредит в размер на 108,80 лева не е задържана от ответното дружество. Вещото лице, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, изчислява, че 3 фактическия размер на ГПР, включващ както лихвата, така и „такса за банкова гаранция към фирмата-партньор“, при фактически изплатени 819 лева, пряко или косвено свързани с кредита и при запазени основни параметри на кредита, се равнява на 443,21 %.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от ответното дружество сума и е погасил кредита с еднократно плащане, съобразно погасителния план по договора. Не се спори, че ищецът е осигурил обезпечение на кредита, чрез сключването на договор за поръчителство с трето за спора дружество – Фератум Банк, партньорско дружество на ответника, както и това, че възнаграждението на поръчителя, дължимо от кредитополучателя не е включено в ГПР, посочен от заемодателят, както и че с включването на неговия размер годишен процент на разходите се е повишил многократно.

При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен.