Решение № 90 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора и Р. Г. С. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600028 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на гл. 33 от НПК, по искане от осъдения Р.

Н. И. за възобновяване на ВНОХД № 100/2024 г. на ОС Монтана и отмяна на присъда постановена по НОХД № 104/2022 г. на РС Берковица, с която е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 , б. „а”, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което на основание чл. 54, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК съдът e лишил Р. Н. И. от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като на основание чл. 59, ал.4 НК е зачел времето, през което е бил лишен от тава право по административен ред.

В искането са релевирани доводи по основанията на закона, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато съществено процесуално нарушение). Поддържа се, че процесуалният закон е бил приложен неправилно, тъй като съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, оставяйки без уважение направените от тях доказателствени искания. По идентичен начин се интерпретира и дейността на двете съдебни инстанции по изготвяне на мотивите към присъдата и решението, които според осъденото лице не изясняват начина, по който е било формирано вътрешното им убеждение по въпросите има ли извършено престъпление и кой е неговият автор.

Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон, доколкото при положение, че И. се е движел по път, който не е бил обозначен с пътни знаци, то за него е важало правилото на дясностоящия. Твърди се още, че като не са дали отговор на ключови въпроси, съдебните инстанции на практика са постановили 1 немотивирани съдебни актове, с което са препятствали възможността на И. да разбере защо е осъден.

В съдебно заседание упълномощеният защитник – адв. Я. С. поддържа искането на посочените в него основания. Акцентира на факта, че осъденият е признат за виновен за нарушение на чл. 49 от Закон за движение по пътищата, въпреки че по делото безспорно е било установено, че пътят, по който се е движил макар да не е бил с добра асфалтова настилка, е бил асфалтов път. Аргументира тезата си със заключението на допълнителната автотехническа експертиза, допусната в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в която макар вещото лице да твърди, че осъденото лице е излязъл от черен път, то по-нататък сочи, че пътната настилка е със силно разрушено асфалтово покритие и значителни неравности, покрито с пясък, чакъл и пръст. Това обстоятелство според защитата се установява и от цветните снимки на пътя, по който се е движел подсъдимия. Твърди, че по неговото платно не е имало вертикални пътни знаци, а пътните знаци, поставени на главния път не са указвали, че е с предимство. При това положение следва да се приеме, че относимо е било правилото на дясностоящия и именно управляваният от подсъдимия автомобил е бил с предимство.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането.

Приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от материалите по делото се установява, че пътят, по който се е движел подсъдимият, е общинска собственост и не е част от републиканската пътна мрежа. Безспорно е по делото и че на него не е имало поставен знак „Стоп“, поради което и в тази част няма нарушение в процесуалната дейност на съда. Различният прочит на доказателствата, направен от страна на защитата, не представлява основание за възобновяване на делото, поради което предлага искането да бъде оставено без уважение.

В лична защита и при предоставената му последна дума искателят заявява, че подържа становището на защитника си.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по делото, намира, че искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.

Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Развитите от защитата и искателя доводи по релевираните основания не са нови, били са поставяни пред двете инстанции по същество и са получили правилно разрешение в изготвените мотиви. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от Р. И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите и приложените писмени доказателства и доказателствени средства. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, 2 съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.

13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, окръжният съд е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. По несъмнен начин е установено, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното престъпление и правилно е бил осъден за това.

Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е отказал да приобщи в цветен формат снимки, изготвени на местопроизшествието и е изградил фактическите си изводи единствено въз основа на изготвения констативен протокол от ПТП, с което е допуснал процесуално нарушение, довело до погрешно установяване на фактите по делото и до нарушено право на защита на осъдения. Първоинстанционният съд е маркирал, че кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото всички те възпроизвеждат обстоятелствата, които са им известни по възприетия от тях начин.

Окръжният съд се е съгласил с този извод, като по въпроса за състоянието и характера на пътя, по който се е движел искателят Р. И., очевидно е възприел протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвения към него фотоалбум, както и заключенията на изготвените по делото автотехнически експертизи. Доколкото вещите лица са посочили, че са изготвили експертизите след оглед на мястото на настъпване на ПТП, то обстоятелството, че снимки от мястото в цветен формат (извън изготвените при огледа) не са били приобщени към доказателствения материал по делото, не се е отразило върху изводите на съдебните инстанции относно състоянието на пътя, по който се е движел И.. За пълнота следва да се отбележи, че съдилищата законосъобразно са отказали да приобщят към доказателствения материал по делото Доклад-Анализ „Независима целенасочена инспекция на пътните условия на път ІІІ815 при пресичането му с общински път към с. Гагница и към яз. Огоста при км 6+300“, изготвен от Европейски център за транспортна политика в качеството им на независима неправителствена организация по искане на Р. И.. Вярно е, че докладът и направените при изготвянето му снимки в цветен формат не са годно доказателствено средство, доколкото не са събрани по предвидения в НПК ред. Същият може да бъде приет единствено като писмено доказателство за това, че такъв доклад е бил изготвен по искане на осъденото лице, което обстоятелство не е било игнорирано от съда.

Съдържанието му обаче не може да послужи като база за изграждане на изводите по фактите. Ето защо и като не е приобщил към доказателствения материал по делото обсъждания доклад, съдът не е ограничил правото на защита на осъдения, нито е допуснал процесуално нарушение, което да е довело до непълнота и неяснота на фактите по делото.

Основното възражение в искането на осъдения е във връзка с неправилна интерпретация на пътния участък, по който се е движел И. преди да излезе на пътя от републиканската пътна мрежа, където в крайна сметка е настъпило ПТП, като „земен“.

Този извод е ключов, доколкото при липса на вертикална пътна маркировка това обстоятелство има решаващ характер за това кое от участвалите в ПТП превозни средства е имало предимство и била ли е нарушена нормата на чл. 49 от ЗДвП, вменяваща задължение за водачите на пътни превозни средства, които излизат от земен път на път с настилка, да пропуснат движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци. Тези твърдения са неоснователни. Освен, че не са игнорирани, съдилищата са ги обсъдили наред с останалите доказателства и доказателствени източници. Давайки своята оценка, те са приели, че пътят, по който се е движел осъденият е бил със силно разрушено асфалтово покритие, с наличие на 3 значителни неравности и е бил покрит с пясък, чакъл и пръст. Доверявайки се на писмените доказателства и експертните заключения са аргументирали, че той представлява общинска публична собственост, използва се като земеделски път, който не е част от републиканската пътна мрежа и в оценъчната си дейност са достигнали до извод, че движещият се по републикански път товарен автомобил е бил с предимство.

Възраженията на защитата, че понеже по пътя, по който се е движел осъденият е имало остатъци от асфалт, го прави равнозначен на този, по който се е движел управляваният от св. И. К. товарен автомобил, са неоснователни. Същите не могат да бъдат противопоставени по убедителен начин на съвкупността от останалите писмени доказателства и заключенията на изготвените по делото автотехнически експертизи, установяващи по несъмнен начин състоянието и предназначението на общинския земеделски път, а обстоятелството, че по него е имало остатъци от асфалтова настилка не променя неговия статут.

В мотивите на въззивното решение ОС Монтана е осъществил нужната оценка на доказателствения материал - изследвал е достоверността на всяко доказателство поотделно и в съпоставка с останалите. Ясно е отграничил спорните моменти и подробно ги е анализирал. Съставът на ОС Монтана обосновано и без логически грешки е обсъдил заключенията на изготвените по делото експертизи и писмените доказателства, като е откроил всички противоречия и несъответствия и е изложил убедителни и пълни съображения за възприемането на обвинителната теза за това, че осъденият е нарушил правилата за движение въпреки липсата на пътни знаци, тъй като правилото за предимство на дясностоящия, е било неприложимо. Обосновал е неговата валидност само при равнозначни пътища и липса на пътни знаци, указващи нечие предимство на кръстовището. Изяснил е и по какви причини в конкретния случай не се касае за кръстовище на равнозначни пътища, тъй като единият /по който се е движел товарният автомобил/ е републикански път, а този, по който се е движел лекият автомобил, управляван от осъденото лице не е част от републиканската пътна мрежа, а е земен /земеделски, черен / път.

При установените факти, прилагането на правото също е в съответствие със закона. Установени са всички съставомерни елементи на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 НК, за което е осъден Р. И.. Налице са нарушенията на чл. 48 и чл. 49 от ЗДвП, които запълват бланкетния състав на чл. 343 НК. При установената фактическа обстановка, приета от инстанционните съдилища в съответствие със събраните по делото доказателства, обсъдени в пълнота и без тяхното превратно или неправилно тълкуване, ударът за осъдения И. се явява предотвратим при изпълнение на задължението му да пропусне движещия се по път с предимство товарен автомобил.