Решение № 388 от 29.03.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Русе, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520105643 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, гр.София, твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на по чл.410 ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д.№ 3458/2021 г. по описа на РС-Русе, по което била издадена заповед за изпълнение на сумата 29.24 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г., мораторна лихва в размер на 6.88 лв. и 205 лв. деловодни разноски.

На заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си, поради което същият предявява настоящата искова претенция срещу Радослав Н. С. само по отношение на присъдената главница.

Твърди, че с договор за цесия от 01.10.2019 г. "С.Г. Груп" ООД му прехвърлило процесното вземане срещу ответника, а "С.Г. Груп" ООД от своя страна било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лида, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.

Твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Радослав С. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл.№ 13469230002/03.05.2018 г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при 1 условията на тарифен план „i-Traffic М+“, с месечен абонамент 16.99 лв., за срок от 24 месеца - до 03.05.2020 г. Въз основа на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с инд.кл.№ 13469230002/17.10.2013. г. между ответника и „БТК" ЕАД били издадени фактури № 1248173682/15.06.2018 г. и

1249780181/15.07.2018 г. за периода 15.05.2018 г. - 14.07.2018 г. на обща стойност 33.98 лв. за потребени услуги за месеците 06. и 07.2018 г., от които ищецът претендира само сумата 29.24 лв. Незаплащането и м в срок обусловило правото на „БТК“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, след което на 15.09.2018 г. била издадена крайна фактура № 1253134526. Датата на деактивация на процесния абонамент била 17.08.2018 г.

Тъй като и до настоящия момент длъжникът не изпълнил задълженията си към кредитора, „ЮБЦ“ ЕООД моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 29.24 лв., представляваща незаплатена далекосьобщителна услуга за периода 15.05.2018 г. - 14.07.2018 г. въз основа на договор, сключен между ответника и „Българска телекомуникационна комдания" ЕАД, за което са изда дени фактури № 1248173682/15.06.2018 г. и № 1249780181/15.07.2018 г. Претендира и направените в двете производства разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който о спорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани п о размери. Счита, че няма качеството на "абонат", на който е предостоставяна и/или който е ползвал твърдяните услуги, доколкото подписа му под различните документи се различавал . Оспорва съдържанието на представените от ищеца 2 бр. месечни сметки, част от данните в които били с неясен произход , поради което не следвало да се кредитира. Оспорва и съдържанието на представеното извлечение от Приложение 1 към договор за цесия от 1.10.2019 г. Твърди, че договорът за цесия не бил надлежно съобщен на длъжника, поради което не е породил действие и ищецът нямал право да претендира суми срещу ответника. Липсвало надлежно съобщаване на длъжника за извършените цесии.

Липсвали годни писмени доказателства за това, че ищецът е придобил вземанията срещу ответника на основание сключен от последния договор с "БТК" ЕАД.

Представените документи, наименувани "извлечения", не сочели конкретен договор, от който произтичало посоченото в тях задължение на ответника за парична сума от 29.24 лева, както и основанието, и начина на определяне размера на вземането. Прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 3458/2021 г. по описа на РС-Русе, по което е издадена заповед № 1747/23.06.2021 г. за изпълнение на парично 2 задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. СТ. Н. за сумите: 29,24 лева главница, представляваща незаплатени суми по фактури № 1248173682/15.06.2018 г. и 1249780181/15.07.2018 г. за периода 15.05.2018 г. - 14.07.2018 г. , издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с кл.№ 13469230002/03.05.2018 г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 6.88 лв. /която не е предмет на настоящото исково производство/, както и 205 лв. разноски по делото. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

За да установи съществуването на оспорваното вземане, ищецът представя договор № 1346923003052018-43724154, сключен на 03.05.2018 г. между „БТК” ЕАД и ответника Р.С., със срок на действие 24 месеца и предмет - предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер 879963467.

Представена е фактура № 1248173682/15.05.2018 г., издадена от „БТК” ЕАД, в която е отразено задължение на ответника в размер на 43,76 лв., от които – 26,77 лв. баланс от предходни периоди и 16,99 лв. – стойност на мобилни услуги с ДДС.

Съгласно фактура № 1249780181/15.07.2018 г. ответникът дължи на издателя „БТК“ ЕАД сумата 60.75 лв., от които 43.76 лв. баланс от предходни периоди и 16.99 лв. стойност на мобилни услуги с включен ДДС. На 15.09.2018 г. е издадена и фактура № 1253134526 на стойност 253.08 лв., от които 49.24 лв. баланс от предходни периоди и 203.84 лв. неустойка за тарифен план „i-Traffic М+“ и неустойка за предсрочно прекратяване на договор-за устройство 879963467.

Съгласно договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. цедентът „БТК” ЕАД прехвърля на цесионера “С.Г.ГРУП” ООД възмездно вземания, произтичащи от договори, описани в приложение № 1 към договора за цесия, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. В чл. 1.7 от договора за цесия е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентьт, фактурирани вземания на цедента и дължима сума. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Ищецът представя Потвърждение от „БТК“ ЕАД, че вземането от длъжника Р.С. в общ размер 29.24 лв. е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., както и че информацията за конкретното вземане представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.

3

Представен е и договор за цесия от 01.10.2019 г. със страни „С.Г.Груп” ООД в качеството на цедент и „ЮБЦ” ЕООД в качеството на цесионер. По силата на контракта цедентът прехвърля на цесионера вземания, придобити по силата на договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД от 16.10.2018 г., подробно индивидуализирани в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част към този договор. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора, „цесионерът се задължава, по искане на цесионера, да му предостави писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на цесионера за конституирането му по съответно съдебно и/или изпълнително дело.

Представено е „Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.“, в което е посочено, че „във връзка с отправено искане от „ЮБЦ“ ЕООД и в изпълнение на чл.6, ал.5 от договора за цесия от 01.10.2019 г., цедентът, действащ чрез управителя Юлиян Бойчев Цампаров, издава настоящото извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо Р.С., в размер на 29.24 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.

Същото извлечение е подписано от управителя на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД – Юлиян Цампаров.

При така установените факти съдът достига до следните изводи:

Искът е допустим, подаден е дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 1747 от 23.06.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 3458/2021 г. по описа на РС– Русе. Поради това ищецът има налице правен интерес от неговото предявяване.

Представените по делото доказателства, обаче, не установяват прехвърлянето на процесното вземане от „С.Г.Груп” ООД на „ЮБЦ“ ЕООД. Не са ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно частите от тях, в които се твърди, че са индивидуализирани прехвърляните вземания. В договора за цесия между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като е уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Такова действително е представено на л.12 от делото. Следващият представен документ, обаче, именован от ищеца „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.”, съставен на 17.09.2021 г., не е издаден от представител на цедента „С.Г.Груп” ООД, а от управителя на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД, поради което не представлява писмено потвърждение за извършено прехвърляне на конкретното вземане срещу ответника, по смисъла на чл.6, ал.4 от договора за цесия. В цитирания текст да е допусната техническа грешка, 4 предвиждайки, че „цесионерът„ /вместо цедентът/ предоставя писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на „цесионера“ за конституирането му по съответно съдебно дело. Безспорно не е възможно, нито е правно и житейски издържано, цесионерът да удостоверява сам на себе си съответното вземане. Следователно, след като не изхожда от представител на цедента „С.Г.Груп”, то не е възможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към „ЮБЦ“. След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че считано от 19.12.2019 г. „С.Г.Груп” ООД е заличен търговец и няма как към 2021 г. да потвърди вземането срещу ответника, предмет на настоящия спор. В допълнение към това, не би могло да се приеме, че изявлението в извлечението индивидуализира конкретно вземане към посоченото в него физическо лице, тъй като едно вземане, освен с длъжник, кредитор и размер, се индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в документа, че прехвърляното вземане произтича от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключване на договора за цесия от 01.10.2019 г. Цитираното съдържание не конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се приеме, че вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно правоотношение.

Поради изложеното съдът приема, че ищецът не доказа цедиране на претендираното от него вземане. Ето защо искът за установяване съществуването на вземането за главница в размер на 29,24 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.