Решение № 240 от 11.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Перник, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500281 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Р. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник.

С обжалваното решение № 23/07.02.2024 г., постановено по гр.д. № 242/2023 г., Районен съд - гр. Брезник е осъдил Р. С. К., ЕИК 178701434, с адрес ***, в качеството му на ***, да заплати на „Агроинвест 777” ООД, ЕИК 201674235, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е. Х. А., сума в общ размер на 11 044,31 лв., от които: сума в размер на 8 371,20 лв., представляващи главница по устен договор за доставка за доставени и приети стоки, съгласно фактура № *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 20.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 2561,34 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 30.07.2020 г. до 20.07.2023 г., като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за забава за горницата над 2561,34 лв. до пълния му претендиран размер от 2599,60 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Р. С. К., чрез адвокат, е обжалвал решението, като твърди, че същото е неправилно. Сочи, че ищецът основава твърдението си за дължимост на 1 изискуемите суми основно с обстоятелството, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ***, а по отношение на това обстоятелство счита, че няма спор. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е неприложима спрямо ЗП Р. К., който дефинитивно не се смята за търговец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ТЗ, поради което осчетоводяването на фактурата не може да е акт на потвърждаване на действията на свидетеля А. Х.. Намира, че първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства и е достигнал до извода за потвърждаване на действията единствено на осчетоводяването на фактурата в счетоводството на ответника. В продължение с жалбата се навеждат твърдения, че по делото са налице доказателства, че стоката, описана в процесната фактура не е получена от ответника. Счита, че очевидният интерес на свидетеля А. Х. да се облагодетелства от ситуацията обяснява неверните му показания, дадени в съдебно заседание пред първата инстанция, които от своя страна се опровергават и от показанията на свидетелката Б.. Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваното решение моли съда същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – „Агроинвест 777“ ЕООД , чрез адвокат, с който депозираната въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Намира постановеното от първата инстанция решение за правилно и законосъобразно, съответстващо на приетата за установена фактическа обстановка. Счита, че при постановяване на акта си, решаващият съд е обследвал и преценил наличните по делото доказателства както поотделно, така и в съвкупност, въз основа на което е достигнал до правилни изводи и е постановил правилно решение. Оспорва направено с въззивната жалба твърдение, че свидетелят А. Х. е дал неверни показния, като е целял да се облагодетелства от ситуацията, като се твърди, че показанията му кореспондират напълно с останалите налични по делото доказателства, дори с показанията, дадени от А. Б.. В продължение сочи, че всички доказателства по делото потвърждават изнесените в исковата молба твърдения и факти, че между страните в спора съществува облигационно отношение, породено от процесната доставка на земеделски торове и препарати, за която доставка е издадена процесната фактура и ответникът не е платил задължението си в срок. Моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните 2 предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Районен съд - гр. Брезник е бил сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Агроинвест 777” ООД срещу Р.

С. К., в качеството му на ***. Претендират се суми за доставени, но незаплатени земеделски торове от страна на „Агроинвест 777” ООД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от ответника, чрез процесуалния му представител – адвокат от АК - П., с който предявените искови претенции са оспорени по основание и размер. Оспорва се склюването на договор за покупко – продажба и поличаването на стоката от страна на Р. С. К..

В производството пред районния съд с исковата молба от страна на ищеца е представена фактура № *** г. за доставка на земеделски торове, подробно описани във фактурата, съдържаща минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляваща първичен счетоводен документ. От същата се установява, че на *** г. дружеството - ищец е доставило и съответно фактурирало стоки - земеделски торове и препарати на обща стойност в размер на 8371,20 лв., с включен ДДС. Стоките са доставени в срок от продавача на *** Р. С. К. и приети от свидетеля А. С. Х., за което страните са изготвили и подписали приемо - предавателен протокол № *** г. Между страните не е имало уговорка купувачът, да плати по-късно и е следвало да плати при получаване на стоката *** г. В законовия срок ответникът не е изпълнил задължението си да заплати получените стоки.

По делото е безспорно, че в представените писмени доказателства - фактура и приемо-предавателен протокол, подписите не са изпълнени от ответника Р. К., както и от упълномощен представител на ***, а от доставчика А. Х..

С отговора на исковата, както и в хода на процеса ответникът твърди, че фактурата и протокола са подписани от името на ЗП Р. К. от разпитания като свидетел по делото А. Х..

Поддържа се становището, че същият не е разполагал с дадена му представителна власт да извърши действия по договаряне и предаване на стоки и да подписва документи във връзка с това. Твърди се, че тези му действия не биха могли да ангажират отговорността на ответника като страна по твърдения договор за покупко-продажба.

3

В качеството на свидетели по делото са дали показания А. С. Х. и А. М. Б..

По делото е прието заключение, изготвено от вещото лице В. В., по назначена от съда съдебно - счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на правопогасяващи или правоизключващи факти по отношение вземането по процесната фактура.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е приел, че ответникът Р. К. е физическо лице, регистриран *** (по регистър Булстат и ЗДДС).

За разлика от физическите лица, извършващи с личен труд селскостопанска дейност, по смисъла на чл. 2 от ТЗ, понятието „земеделски производител“ е дефинирано в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители. според която такива могат да бъдат физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и преработена продукция от животински и растителен произход. Или продукцията на земеделския производител е предназначена за продажба, той се занимава по занятие с тази дейност, обемът и обхватът, на която изискват да се води по търговски начин. Точно в това му качество е сключен от страна на жалбоподателя и процесният договор, който е за задоволяване на нуждите на неговата професионална, търговска дейност, поради което и в отношенията между страните се прилагат правилата на търговските сделки и правилата на ТЗ за действия без представителна власт.

С оглед установените по делото обстоятелства за доставка на посочените количества земеделски торове и препарати срещу задължение да се заплати уговорена цена, както и съгласно разпоредбите на ТЗ, чл. 318. ал. 1 във вр. с чл. 1, се налага извода за възникнали между страните облигационни отношения във връзка със сключен договор за търговска продажба.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 от ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Същият е неформален. Съгласно чл.

293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, като за търговската продажба такава не е предвидена.

Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена.

Представената фактура обективира постигнатото между страните съгласие за закупуване на описаното в същата количества земеделски торове и препарати при посочената цена, на посочената дата. Получаването на стоката е доказано с приет по делото приемо-предавателен протокол. Същият не е подписан от представител на жалбоподателя, но той не се е противопоставил на приемане на стоката, поради липсата на представителна 4 власт на лицето, което е действало от негово име при получаването и веднага след узнаването, а са последвали осчетоводяване в счетоводството на ответника и фактурата е включена в дневника за покупка и в справка декларация по ЗДДС за данъчен период м.*** г.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/334b6919-e387-4933-861b-ee2835750a71