Решение № 70 от 03.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пазарджик, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900031 по описа за 2024 година

Предявени са субективно съединени искове о т М. Б. К., ЕГН **********, лично и като законен представител на С. А. И., ЕГН **********, и Г. М. К., ЕГН **********, всички чрез адв. С. А. от АК - П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Г. П.“ № **, офис **, против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265177, със седалище и адр ес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ж. к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, за заплащане на обезщетение от по 200 000 лева за всеки ищец за причинените им неимуществени вреди от смъртта на А. Я. И., настъпила на 03.06.2022 г. в резултат на ПТП от същата дата по вина на водача А. С. С., управлявал л. а.

Ауди А6, рег. № *****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.07.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ .

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 03.06.2022 г. около 21:50 часа, на път **, км ***, в посока от с. З. към гр. П., водачът на л. а. Ауди А6, рег. № ***** А. С. С. се движел с несъобразена с пътните условия скорост от над 80 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч и причинил ПТП, при което тежко пострадал пешеходецът А. Я. И., който живеел на съпружески начала с ищцата М. К., с която е имал дете – втората ищца С. И.. Освен това А. И. се грижел и за третия ищец Г. К.. Било образувано досъдебно производство № 455/2022 г. по описа на РПУ – Пазарджик. Поддържа се, че смъртта на А. е била тежък удар за неговите близки. Излагат се подробни съображения. Относно Г. К. се сочи, че е родно дете на пострадалия, роден по време, когато А. бил на работа в Г., поради което не бил припознат по надлежния ред. Въпреки това, А. е полагал всички 1 грижи за него, както баща се грижи към сина си. Алтернативно се твърди, че на Г. се дължи обезщетение като на отглеждано, но неосиновено дете съгласно ППВС № 5/69 г. Сочи се, че за процесната дата делинквентът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, което обуславя и правния интерес от завеждане на настоящите искове. Били предявени извънсъдебни претенции пред застрахователя на 04.07.2022 г., но и до момента няма произнасяне по тях. Молят за уважаване на исковете ведно със законната лихва, считано от 04.07.2022 г. до окончателното плащане.

Сочат банкова сметка на ищците в „******“ АД: ******, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК. Претендират разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът , чрез адв. Н. Ш. от АК – П., е подал отговор на исковата молба. Навеждат се доводи, че за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Г. К. е необходимо доказване на особено близка житейска връзка с починалия, а доказателства за трайна и дълбока емоционална връзка между двамата няма по делото. Още повече, с оглед възрастта на детето – на 4 години към датата на смъртта, е невъзможно да се изгради връзка като между баща и син. Поставя се под въпрос и биологичният произход на ищеца К.. Излага се, че връзка със същото ПТП са образувани т. д. № 44/2023 г. и т. д № 201/2022 г. и двете на ОС – Пазарджик – първото с ищци З. Г. – отглеждано, но неприпознато дете и Я. А. И. – дете на починалия, а второто дело – с ищци родителите на пострадалия А. И.. От разпит по т. д. № 44/2023 г. на бащата на пострадалия Я. Г. Д. се правят изводи, че няма споменаване, че А. отглеждал двете деца С. И. и Г. К., което поставяло под сериозно съмнение изложеното в исковата молба. Също така от показанията по т. д № 201/2022 г. на свидетеля Я. И. Д. се установило, че пострадалият допреди да почине живеел заедно с родителите си в една къща, но не са споменати други лица, които също да са живеели там заедно с него.

Или, твърди се, че нелогично било в една къща да са живяли както пострадалият заедно с родителите си, така и двете му деца /ищците по т. д. № 44/23 г./, както и тримата ищци по настоящото дело. Моли се за прекратяване на делото спрямо ищеца Г. К., поради липса на материална легитимация. По съществото на спора се излага, че исковете са неоснователни, тъй като от четирите САвТЕ по описаните по – горе търговски дела се установило, че водачът А. С. няма вина за инцидента, доколкото ПТП е щяло да настъпи и при разрешената за участъка скорост от 60 км/ч, понеже пълният спирачен път е значително по-голям от отстоянието до пешеходеца. Всичко това аргументира извод за случайно деяние по см. на чл. 15 от НК – цитира се и т. 5 от ТР № 28/1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС. Прави се възражение и за съпричиняване от страна на пострадалия, като се черпят доводи в разпоредбите на чл. 5, чл. 107 и чл. 113 и 114 от ЗДвП с подробна 2 аргументация, вкл. с оглед т. 6 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Моли за отхвърляне на исковете изцяло с присъждане на разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, с което двойната размяна е преустановена.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент при ответника-застрахователно дружество.

Процесуалната легитимация се определя не от доказани факти, а от твърденията в исковата молба, т. е. дали ищецът Г. К. е материалнолегитимиран по иска ще се реши с крайния съдебен акт по съществото на спора.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенциите на ищците за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на главните искове за обезщетение и не се предявява т като самостоятелни искове по чл. 86 от ЗЗД , поради което ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 о т КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение на 04.07.2022 г., но такова няма определено.

От изисканата служебно справка от РПУ - Пазарджик на какъв етап е наказателното производство по ДП № 455/2022 г. на РПУ – Пазарджик е постъпил отговор с писмо вх. № 5735/14.06.2024 г., от който се установява, че няма привлечено лице в качеството на обвиняем за деянието, при което е настъпила смъртта на А. И..

Производството е допустимо.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между ответника и А. С.

С., като водач на л. а. Ауди А6, рег. № *****, към датата на инцидента 03.06.2022 г., е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал.

3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване на молба на 04.07.2022 г., но ответникът не е определил такова.

3

От удостоверение за наследници на А. Я. И. се установява, че наследници по закон са Я. А. И. и С. А. И..

От удостоверение за раждане се установява, че ищецът Г. М. К. е родено от майка М. Б. К. и баща неизвестен.

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ***** г. на ОД на МВР – Пазарджик.

От изискана справка по реда на чл. 192 от ГПК от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР се установява, че пострадалият А. И. е излязъл от Б. през ГКПП на *** г. и се е върнал обратно в Б. на *** г. В справката изрично е отбелязано, че данните в автоматизираната информационна система на МВР (АИС „Граничен контрол“) за преминавания през ГКПП не могат да бъдат достоверен източник на информация за всички влизания/напускания на територията на Б. от лица и превозни средства.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят Ф. Р. К., майка на ищцата М. К., дава показания, че пострадалият от инцидента А. И. и дъщеря й се познавали от 10 години преди да заживеят заедно. От 6 години живеели заедно. А. имал 2 деца от предходен брак, а от М. има две деца – С. и Г.. Г. не бил припознат, защото когато се родил А. 6 месеца бил в Г. по работа. А. много обичал М. и се грижел за децата. Водел ги на екскурзии. А. се грижел и за другите си деца от предходния брак. Децата били много привързани към А., още пазели подаръците, които той им дал. М. „психически се разболя“ и затова тръгнала на психолог. Не успял да припознае детето си Г. когато се върнал, защото станал инцидентът.

Свидетелят Р. З. З. дава показания, че (ищецът) Г. не е припознат от А., защото баща му не бил в Б.. След като се върнал казал, че ще припознае детето преди рождения ден на майка й, но станала катастрофата и не успял.

От 6 години живеели заедно в къщата на баща му. Гледали си децата. Когато М. е раждала Г., А. бил за около месец в чужбина. След смъртта се твърди, че М. била срината психически, пиела лекарства за успокоение. Сега майката и двете деца живеят заедно в една стая при майка й в с. Н. С.

Свидетелят С. Ж. З. дава показания, че не знае защо Г. не бил припознат от А., а само С.. Всички живеели заедно. Той го отглеждал като негово дете. След катастрофата М. се прибрала при нейните родители в с. Н.

С.

Свидетелят Г. С. К. дава показания, че е участвал в процесния инцидент. Пътувал към Б., когато зад завоя видял спряла от неговата страна на пътя кола, на дълги светлини. Понеже не виждал нищо от дългите светлини намалил драстично скоростта на около 30 – 40 км/ч. В момента, когато се 4 изравнили светлините на двете коли видял до спрялата кола два силуета и нещо се стрелнало пред фаровете. Веднага след това се чул тежък удар и свидетелят спрял автомобила. Попитал хората до спрелия автомобил какво са направили, при което те се качили в колата и с въртящи гуми се изнесли към П.. Подробно посочва събитията впоследствие, които обаче не касаят механизма на деянието.

От изслушано т о заключение по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, изготвено от вещо лице автоексперт инж. Ф., оспорено от ответника, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:

Пътното произшествие е настъпило на 03.06.2022 г., около 22:00 ч., на път **, км. ***, извън населено място в посока от с. З. към гр. П., където л. а.

Ауди А6, рег. № *****, управляван от А. С. С., се движел със скорост от 78 км/ч при разрешена допустима скорост в този участък от 60 км/ч (наличен знак В26). В същото време в лентата за насрещно движение в посока към с. З. се движел джип, управляван от Г. К., който наближавайки наличната отбивка възприел спрял там автомобил с включени фарове на дълги светлини и силуети на двама мъже. В този миг от тази част около автомобила внезапно изскочил силует, тичащ отдясно наляво пред автомобила на К., по време когато се разминавал с насрещно движещия се л. а. Ауди А6. Пешеходецът успял да пресече в непосредствена близост до джипа, но бил ударен от насрещно преминаващия автомобил Ауди А6, с неговата предна лява част. За причина за инцидента вещото лице сочи внезапното пресичане на пътното платно от пешеходеца А. И. в момент, когато л. а. Ауди е отстоял на дистанция от 32 до 40 метра. От момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение времето за реакция на водача, сработването на спирачната система и времето на спирачното закъснение е общо равно на 1,85 секунди.

Времето за което пешеходецът е изминал разстоянието от навлизането на пътното платно до мястото на удара е общо между 1,48 – 1,83 секунди, т. е. водачът не е имал време при възприемане на пешеходеца като опасност да приведе автомобила в режим на спиране. Пълният спирачен път или т. нар.

„опасна зона за спиране“ на л. а. Ауди, при установената скорост от 78 км/ч е 70 метра, което с оглед дистанцията до пешеходеца означава, че ударът е бил непредотвратим. Експертът дефинира понятието „опасна зона“, като пълният спирачен път, който изминава автомобилът от момента на възприемане на опасността от водача до окончателното му спиране. Нарича се „опасна зона“, защото ако водачът не реагира преди тази опасна зона, закъснее и влезе в нея, в този участък, тогава при всички случаи ПТП настъпва. Той трябва да реагира преди да навлезе в този участък.

Разпечатката съдържа 42 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/334b4d55-1b31-4462-8d25-cfbca23ac1fd