Определение № 316 от 11.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№316 11.03.2020 г. гр.Пловдив,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА като разгледа докладваното от член-съдията Семкова

ВЧНД №354 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

С определение №170/31.01.2020 г. по ЧНД №7661/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХI н.с. е оставена без разглеждане жалбата на И.П. против постановление от 20.11.2019 г. на Районна прокуратура-Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №183/2019 г. по описа на ОслО –Пловдив за престъпление по чл.290, ал.1 НК и е прекратено производството по делото.

Горепосоченият съдебен акт е обжалван от П. чрез повереника му адв.П. с искане за отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за произнасяне по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.290, ал.1 НК, реализирано на 20.04.2017 г. в гр.Пловдив за това, че като свидетел съзнателно е потвърдил неистина пред надлежен орган на власт – нотариус Н.Б. с район на действие Районен съд-Пловдив.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество, доколкото след като е констатирал, че посегателството по чл.290, ал.1 НК се намира в глава Осма, раздел Трети НК – „Престъпления против правосъдието“, с които престъпления се засягат обществените отношения, обезпечаващи нормалното и правилно функциониране на правосъдната система, е приел, че непосредственият обект на престъплението не е насочен директно към защита на индивидуална правна сфера. В конкретния случай липсвали въобще данни, които да свързват евентуалното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.290, ал. 1 НК с претърпяването на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната му фаза, доколкото то не предполага в своя престъпен резултат настъпването на имуществени или неимуществени вреди. Ето защо е прието, че жалбоподателят няма качеството на пострадало лице и не е активно легитимирана страна да оспорва прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство, поради което и не се е пристъпило към произнасяне по същество по жалбата. Указано е, че жалбоподателят би могъл да защити интереса си чрез сезиране на горестоящия прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив за упражняване на служебен вътрешнопрокурорски контрол за законосъобразност на постановения акт, от който не е доволен.

Така изложения извод се споделя напълно въззивната инстанция. Нормата на чл.243, ал.4 НПК лимитивно сочи кръга от лица, легитимирани да обжалват прекратителното прокурорско постановление. Сред тях е и пострадалият или това е лицето, претърпявало имуществени или неимуществени вреди от престъплението, съгласно чл.74, ал.1 НПК.

Несъмнено непосредствен обект на посегателството по чл.290, ал.1 НК, за което е образувано и водено прекратеното досъдебно производство, са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт, какъвто в случая се явява и нотариусът, съществува опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а именно разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор. В разпоредбата на чл.290, ал.1 НК е установен състав на престъпление на формално извършване, доколкото в обективната му страна не се съдържат конкретни вредни последици и в този смисъл не са налице съставомерни вреди. Липсата на такива в случая предпоставя застрашаване или увреждане на обществените отношения сред по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на конкретни лица. В нито една от нормите на НПК касателно пострадалия няма изискване за претърпени съставомерни вреди, а за такива от престъплението. В този смисъл няма съмнение, че дадено лице може да претърпи вреди от престъпно деяние и когато те не са елемент от състава му. Несъмнено такава случаи са налице при хулиганството по чл.325 НК, при набедяването по чл.286 НК и т.н. От съществено значение обаче е обстоятелството вредите да са пряка последица от престъпното деяние, по повод на което е образувано производството и което е предмет на разследване. Това налага във всеки отделен случай да се държи сметка относно наличието на визираните предпоставки, защото от мястото, което има престъпният състав в съответната глава и раздел на НК не може да се направи категоричен еднозначен извод за наличието или липсата на пострадало лице.

Вземайки предвид гореизложеното, при анализа на конкретното посегателство, за което е водено наказателното производство, въззивната инстанция намира, че действително жалбоподателят И.П. е претърпял вреди и то реални, но те не са непосредствена последица от евентуално реализираното лъжесвидетелстване пред нотариуса, а от издадения от последния нотариален акт по обстоятелствена проверка. В този смисъл конкретно настъпилата за него вреда макар да е във връзка с това деяние, то тя е пряка и непосредствена последица не от него, а от действията на нотариуса. Следователно в случая липсва пострадало лице по смисъла на закона, което да разполага с процесуално средство за оспорване на прокурорския прекратителен акт. Ето защо и неоснователно се явява изтъкнатото в този смисъл възражение в жалбата.

Предвид изложените съображения законосъобразен и обоснован се явява изводът на долустепенния съд за недопустимост на подадената жалба, поради което и съвсем правилно същата е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК

Пловдивският окръжен съд

О

П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №170/31.01.2020 г. по ЧНД №7661/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХI н.с Определението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: