Решение № 15745 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15745 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110101274 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЗАД Д.Ж.З.“ АД да заплати на „М.Ф.Г.“- дружество, регистрирано във Федерална Република Германия, вписано в Търговски регистър Б на Районен съд- Хановер под № HRB 4667, сумата от 5711.01 евро, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите по лек ......... SL-FM 47 от ПТП, настъпило на 31.07.2022г. на автомагистрала „Тракия“, в община Раковски, при км 155 в посока към гр. София, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. ............., чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със „ЗАД Д.Ж.З.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.01.2025г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1185.94 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2023г. до 08.01.2025г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 31.07.2022г., на автомагистрала „Тракия“, в община Раковски, при км 155 в посока към гр. София настъпил пътен инцидент между застрахования от него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек ......... SL-FM 47, управляван от немския гражданин У.Х. с адрес в Германия, и лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. ............., гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. ............. при движение по магистралата не спазил необходимата дистанция от движещите се пред него МПС и не упражнил достатъчен контрол над управляваното от него МПС, в резултат от което ударил отзад движещия се пред него лек автомобил „БМВ“. В резултат, по последния настъпили увреждания на стойност 4720.79 евро, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото по застраховката лице, а в полза на експерта, определил стойността на обезщетението, било изплатено възнаграждение в размер на 990.79 евро, поради което ответникът бил поканен да възстанови на ищеца сбора от посочените 1 суми, което не сторил. Поради това в настоящия процес ищецът претендира регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски за настоящото производството.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че на 17.01.2025г. заплатил в полза на ищеца сумата от 2490.12 лева, която счита, че е достатъчна за удовлетворяване на регресното му вземане. Независимо от това, оспорва да е настъпило ПТП с посочения в исковата молба механизъм. В условията на евентуалност оспорва всички увреждания по увредения лек автомобил да се намират в причинна връзка с инцидента, като поддържа, че част от тях били резултат от друго вредоносно събитие. Поддържа, че изключителна причина за настъпване на пътния инцидент било поведението на водача на лек автомобил „БМВ“, който в противоречие с нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП създал опасност за движението, тъй като не предприел необходимите действия преди ПТП за уведомяване на останалите участници в движението, че предстои рязко спиране, като в условията на евентуалност сочи това негово поведение като съпричинило вредоносния резултат. В условията на евентуалност спрямо всички тези доводи оспорва изплатеното от ищеца обезщетение като прекомерно с оглед стойността на увредените авточасти, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, за пълнота и прецизност и доколкото процесното правоотношението съдържа международноправен елемент, тъй като ищец и застраховател на соченото за увредено чуждестранно МПС е дружество, регистрирано във Федерална република Германия, следва да се изясни кое е приложимото в случая материално право. В тази връзка, следва да се съобрази както обстоятелството, за което между страните не съществува спор, че ПТП и вредите от него обективно са настъпили на територията на Република България, в частност на автомагистрала „Тракия“, така и разпоредбата на чл. 105, ал. 1 КМЧП, съгласно която задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили, или има опасност да настъпят непосредствените вреди, която, освен това, съответства с разрешението в чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, съгласно която приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, а и не противоречи на нормите в Раздел 3 на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, уреждащи компетентността по дела във връзка със застраховане. Поради това, приложимо в случая се явява българското материално право.

Основателността на регресната претенция с правно основание чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл.

154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на 2 вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

С оглед на конкретните твърдения, доводи и възражения на страните на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 4720.22 евро, като е сторил и разходи за определянето му в размер на 990.79 евро, че соченият за увреден лек автомобил е регистриран и експлоатиран във Федерална република Германия, както и че именно там са отстранени уврежданията по него, като тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от приобщените като писмени доказателства представени от ищеца и неоспорени от ответника документи.

Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен констативен протокол процесният пътен инцидент настъпил на 31.07.2022г. на автомагистрала „Тракия“, км 155, в посока към гр. София, като водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. ............. не спазил необходимата дистанция от движещия се пред него лек ......... SL-FM 47, който отскочил и ударил движещия се пред него лек автомобил, а последният, от своя страна, ударил намиращото се пред него МПС.

Съгласно показанията на разпитания като свидетел в хода на процеса водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. .............- И. М. М., ПТП настъпило на 31.07.2022г., като свидетелката управлявала лек автомобил „Шкода“ по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Бургас към гр. София, в най- лявата лента, когато ударила движещия се пред нея лек автомобил, за който помни единствено, че бил черен на цвят и бил управляван от чуждестранен гражданин. Изяснява, че автомобилът, който блъснала, се движел към момента на удара, като намалявал скоростта си на движение, поради което и свидетелката намалила скоростта си на движение. Твърди, че ударила другия автомобил с много ниска скорост, но не помни, респ. не знае нито скоростта на движение на управлявания от нея автомобил, нито тази на другото МПС.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените показания на свидетелката за правдоподобни и поради това- годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав по релевантните за спора обстоятелства с правно значение, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и доколкото намират опора в приобщените по делото писмени доказателства, в частност в обсъдения вече протокол за ПТП с бланков № 176896.

Въз основа на така приобщената доказателствена съвкупност съдът намира за доказано, че именно поведението на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. ............. е станало единствена причина за настъпване на пътния инцидент, доколкото, като не е спазил достатъчна дистанция от движещия се пред него лек автомобил и не е упражнил контрол върху автомобила си, същият е действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и на и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко, а с това е обусловил и настъпването на процесното произшествие. С оглед на така вменените конкретни задължения на водачите на 3 движещ се зад друго МПС автомобил, вкл. да съобразява при избиране на скоростта и дистанцията си възможността за намаляване на скоростта или внезапно спиране на движещия се пред него автомобил, неоснователно е заявеното от името на ответника възражение за изключителен принос на водача на соченото за увредено МПС за настъпване на удара, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат. Още повече че от приобщените по делото доказателства, вкл. събраните по инициатива на ответника гласни такива, не се установява предприето от водача на лек ......... SL-FM 47 рязко намаляване на скоростта и/или рязко спиране.

По изложените фактически и правни съображения не е налице основание за изключване, респ. за редуциране съобразно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на отговорността на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“, респ. на обусловената от нея гаранционнообезпечителна отговорност на ответника като застраховател на гражданската (деликтната) му отговорност.

Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лек автомобил „БМВ 330Д“ се установяват от данните в съставения непосредствено след ПТП от двамата водачи двустранен констативен протокол, както и в представената с исковата молба и неоспорена от ответника калкулация за възстановяване, а и от приложения по делото снимков материал на МПС. Съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата експертиза от техническа гледна точка посочените в тези документи вреди по МПС се намират в пряка причинно- следствена връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което, а и доколкото по делото не са приобщени данни за съществуване на всички или на част от уврежданията отпреди инцидента, следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.