Решение № 555 от 25.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Плевен, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430106936 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Л.

В. С. с ЕГН ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, в която се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит №646382/ 09.03.2022г., по силата на който ответника предоставил на ищцата заем в размер на 1000,00 лева, при фиксиран лихвен процент 40,05%, годишен процент па разходите – 49,91%.

Излага се, че според уговореното, заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на договора, а именно: едно или две физически липа, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със 1

Заемодателя; нямат- кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размери на получавания от тях доход.

Предвидено било, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.5 от договора, същият „дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 433,92 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Навеждат се доводи за нищожност на неустоечната клауза – същата била уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита; по същество била добавка към възнаградителната лихва па търговеца - заемодател и го обогатявала неоснователно.

При изложените обстоятелства, с които обосновава нищожност на неустоечната клауза, ищцата счита, че е нищожен и сключения между страните Договор за кредит от 09.03.2022г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договореното равноправие между страните и нарушаващ разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит. Претендира се също така да бъде осъден ответника Сити Кеш ООД, да върне на ищцата сумата от 50лв., платена неоснователно по неустоечната клауза, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.

В о.с.з. на 08.04.2025г. е допуснато изменение на цената на иска с правно 2 основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който се счита предявен за сумата от 200,14лв.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит с номер 9065548 от 09.03.2022г., че същия е бил сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ищцата Людмира В. С., в качеството на заемател.

Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен заем от 1000 лв., който е следвало да се върне на 17 погасителни вноски за период от 16.03.2022г. до 06.07.2022г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40,05 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 40,05 %.

Според обективираното в чл. 5 ал. 1 от договора заемателят се задължил да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени условия.

Видно е, че в чл.11 е била регламентирана неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, заемателят дължи неустойка в размер на 433,92 лв., платима разсрочено.

От изслушаното в о.с.з. на 08.04.2025г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че компонентите, които са включени при изчисляване на ГПР по процесния Договор за потребителски кредит № 646382 към Искане № 9065548 от 09.03.2022 г. в размер на 49,91% са главницата 1 000 лв. и възнаградителната лихва 79,80лв. Установява се също така, че при включване в ГПР на сумата за неустойка, размерът му би възлязъл на 1202,09лв.

Установява се още от заключението на вещото лице, че ищцата е заплатила на ответника по процесния договор суми в общ размер на 1200,14лв., които са били осчетоводени за погасяване на главница в размер на 1000лв., договорна лихва в размер на 22,24 лв. и неустойка в размер на 177,90 лв.

3

Съдът кредитира експертното заключение, т.к. е дадено от специалист, разполагащ със знанията, позволяващи отговор на поставените въпроси, след проверка на необходимите документи, предоставени от ответника, като в същото време е пълно и достатъчно обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,91%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.11, ал.1 от Договора неустойка.

Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и).

За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C‑686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 84).

Настоящият съдебен състав приема, че в случая регламентираното като неустойка задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за непредоставяне на обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му.

На първо място, съдът намира, че постигането на съгласие по клаузите на чл.5 и чл.11 от Договора е условие за сключването му и предоставяне на заемната сума. Касае се за клаузи, които са част от бланкови договори по 4 предоставяни от финансовата институция кредити и не се установява от доказателствата по делото да е имало възможност за кредитополучателя да влияе върху съдържанието на процесния договор, изключвайки тези клаузи.

В същото време, разглеждайки предвидените обезпечения, съдът счита, че първото от тях - предоставянето на безусловна банкова гаранция, е очевидно неизпълнимо за кредитополучател, молещ за заем в размер на 1000лв. В случай, че би могъл да осигури такава банкова гаранция, той би получил кредит от банка, а не би се обърнал за услуга към небанкова институция. На следващо място, предвидените изисквания, на които следва да отговарят поръчителите са реално неизпълними – поставено е изискване за осигуряване на поръчители, които получават месечен доход, надхвърлящ многократно размера на минималната работна заплата за обезпечаване на кредит, който е в размер по-нисък от трудовото възнаграждение, което е следвало да получават поръчителите. И в същото време отговарящи на редица други условия.

С оглед горното, съдът намира, че поставеното в чл.5 от Договора изискване за обезпечаване поначало е неизпълнимо от длъжника и това е било ясно на двете страни по правоотношението, в това число на кредитора, още при подписване на съглашението им.

Поради това, предвидената като неустойка сума, дължима при непредставяне на обезпечението, е изначално определена като част от плащанията на заемателя и включена в погасителния план, дължима с всяка месечна вноска.

Макар и наречена неустойка, тя очевидно не съответства на въведените й от Закона функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На заемателят е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 433,92лв., т. е. почти половината от главницата по заема. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на 5 периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на заема. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.