Определение № 26591 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26591 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110107172 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Д. Г. срещу „Стик-кредит“ АД, с която e предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ********* е нищожен, поради противоречие със закона, при условията на евентуалност, че клаузата по чл. 29 от Договора и клаузaта чл. 1, ал. 5 от Договора, предвиждащ заплащането на възнаградителна лихва, поради противоречието им с добрите нрави, както и с осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 639,11 евро представляваща платена при липса на основание сума по договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 18.03.2026г., до изплащането.

В исковата молба се твърди, че на 05.02.2026 г. между ищеца и ответника е сключен процесния договор, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1350 евро под формата на кредитен лимит, която ищецът следвало да върне за срок от 12 месеца, при годишен лихвен процент – 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 42,58 %. Общо дължимата сума по договора възлизала на 1673,65 евро. В чл. 1, ал. 11 от договора заемателят следвало да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19 в срок от три дни от сключването заемателят следвало да обезпечи задълженията си или чрез поръчител – физическо лице, отговарящо на определени изисквания, или чрез представяне на банкова гаранция, като при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената сума за периода, за който не е предоставено обезпечение.

Договорът бил нищожен, тъй като посоченият в него ГПР бил различен от реално прилагания такъв, защото не включвал и сумата по начислената неустойка, не било посочено кои разходи се включват при изчислението на ГПР. Сочи, че при включване на неустойката в ГПР, то той ще надхвърли предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер. Наред с това излага подробни съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 20 ЗПК за липсата на посочване в договора на лихвен процента на ден. Поддържа се при условията на евентуалност оспорените клаузи от договора, да са нищожни на основание противоречие със закона и добрите нрави.

Ищецът твърди, че е погасил по договора сумата 1989,11 евро, като сочи, че заплатената на ответника сума в размер на 639,11 евро над чистата стойност на кредита била платена без основание, поради което отправя искане същата да му бъде 1 възстановена. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на правен интерес, а по същество като неоснователен. Поддържа, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, а на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД евентуална нищожност на клаузата за неустойка не би довела до нищожност на целия договор. Излага аргументи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Навежда твърдения, че клаузите от договора, не противоречат на ЗЗП. Клаузите на договора, включително оспорените са индивидуално уговорени, и не противоречи на добрите нрави. Излага аргументи, че на кредитополучателя да е предварително предоставена необходимата по закон информация, като е бил наясно с икономическите последици от сключването на договора. Същият е можел да се откаже от договора в уговорения срок, но не е сторил това. Оспорва като неоснователни и доводите на ищеца за липса на направена проверка на кредотоспособността на потребителя. Поддържа, че от представената по делото справка за плащанията по договора за платени суми е видно, че кредитополучателят е платил общо 1562,46 евро при предоставена главница в размер на 1350 евро, поради което, в случай, че договорът да бъде обявен за недействителен, на кредитополучателя би се дължала единствено сумата от 212,46 евро. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съединени кумулативно с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца по установителните искове, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, включително и наличието на оспорените клаузи, че същият e нищожен на сочените основания, респективно, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице валидно основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на процесните суми.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 05.02.2026 г. между К. Д. Г. и „Стик-кредит“ АД е сключен Договор за 2 потребителски кредит от разстояние № *******, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1350 евро с посоченото съдържание, която сума ищецът е усвоил че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, както и че ищецът е заплатил в полза на кредитора сумата 1562,46 евро.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените документи, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза като ненеобходими за изясняване предмета на спора с оглед обявените за безспорни обстоятелства.

Направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като посочените в отговора на исковата молба производства, макар да са образувани между същите страни, се намират на различен етап, а и отделно от това настоящото дело не е първо образувано.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 9:20 часа, за която дата да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на 3 предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4