Определение № 3208 от 20.06.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3144/2024
- Вид
- Определение № 3208
- Подписан
- 20.06.2025
- Състав
- Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3208 гр. София, 20.06.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бонка Дечева
Членове:
Ваня Атанасова
Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002103144 по описа за 2024 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Д., ЕГН [ЕГН], А. Д.
Р., ЕГН [ЕГН] и И. Д. Д., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 27 от 29.02.2024 г. по гр.д.№ 361/2023 г. на Окръжен съд-Силистра.
С обжалваното изцяло въззивно решение, след частична отмяна на решение № 167/16.08.2023г. по гр.д. № 510/2020г. от Районен съд-Тутракан, е отхвърлен предявеният от касаторите против А. Д. К., ЕГН [ЕГН] иск за прогласяване за нищожно, поради липса на предмет, на саморъчно завещание, направено от Н. Д. Б., с ЕГН [ЕГН] на 07.02.1997 г., обявено на 29.10.2020 г., вписано в СВ - гр. Тутракан под. вх. № 2488/23.11.2020 г., в частта, касаеща имотите, завещани на А. Д. К.. Със същото решение е потвърдено решение № 167/16.08.2023г. по гр.д. № 510/2020г. от Районен съд-Тутракан в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците Н. Р. В. и И. Р. П., наследници на починалия в хода на производството, на 08.04.2023 г. ответник Р. Д. В., за:
1 .Установяване нищожността на Пълномощно с peг. № 4296 и с рег. № 4297 / 10.09.2020г. на нотариус Р. Т., поради липса на съгласие на упълномощителката;
1
2.Унищожаването на същото пълномощно, поради сключването му в крайна нужда при явно неизгодни условия;
3.Установяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 140, т.3 от 15.09.2020г. на нотариус М. К., впсана под № 648 в регистъра на НК, поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача да действа за своя сметка;
4.Установяване недействителност на договора за продажбата, оформен с описания по-горе нотариален акт, поради това, че са нарушени добрите нрави като пълномощникът по сделката се е споразумял със себе си във вреда на упълномощителката — продавач;
5.Унищожаване на същия договор, като сключен поради крайна нужда от продавача;
6.Разваляне на същия договор за покупко — продажба, поради неизпълнение на задължението на купувача по сделката да заплати на продавача цената на прехвърления имот;
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон - чл.
26, чл. 40 от ЗЗД, чл. 33, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Ответницата по касация А. К. оспорват касационната жалба и допускането на въззивното решение до касационно обжалване, в частта по иска за нищожност на завещанието, тъй като не е формулиран ясен въпрос, а завещанието не е нищожно поради липса на предмет, защото нивите съществуват към момента на смъртта на завещателката и са в патримониума й.
Ответницата по касация И. Р. П. оспорва допустимостта на касационна жалба предвид това, че цената по исковете е под 5 000 лв. Евентуално моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като не е обосновано общото основание за допускане до касация, не е доказано противоречие със съдебната практика, а е видно единствено несъгласие на касаторите с изводите на съда.
Ответникът Н. Р. В. не взема становище.
Въззивното решение е постановено при следната установена фактическа обстановка:
От Н. Д. Б. е съставено саморъчно завещание с дата 07.02.1997 г., съгласно 2 което тя завещава на племенниците си С. Д. М. и сестра му А. Д. К. своите придобити по наследство земеделски земи, както следва: на С. Д. М. - 21 дка, а на А. Д. К. - 20 дка, находящи се в землището на [населено място], Р. област, останали й в наследство от баща й Д. Д. Д. - бивш жител на [населено място], които ниви се намират в две местности „***” и „***” и са част от общото количество от сто двадесет и четири декара, като „моите ниви с в съседство на тези на брат ми Д. Д. Д. 1 и тези на сестра ми Д. Д. М. и от двете страни път”.
На 06.03.1998 г. е подписан договор за доброволна делба на 123,998 земеделски земи, оставени в наследство от Д. Д.. В дял на Н. Б. се поставят: нива с площ 8,499 дка в землището на [населено място], местността „***“, съставляваща имот № ***и нива с площ 32,501 дка в землището на [населено място], местността „Ч.“, съставляваща имот № ***. По кадастралната карта тези имоти са заснети като три ПИ: имот № ***е заснет с идентификатор *** (8,502 дка); имот № ***е разделен на два имота с идентификатори ***(15,001 дка) и с идентификатор ***(17,510 дка).
Завещателката Н. Б. и първоначалния ответник Р. В. са заживели заедно на съпружески начала от около 2001 г. и са се грижили един за друг според свидетелските показания. На 22.11.2018 г. е заверено от нотариус Р. Т. пълномощно с peг. № 7655, съгласно което Н. Б. упълномощава Р. В. да получава от нейно име документи, да извършва справки, да получава социални помощи, пенсии, да сключва и прекратява договори с доставчици на ЕСУ, да сключва и прекратява договори за наем и аренда и за получаване на свързаните с тях плащания, да тегли и внася суми по разкрити на името на упълномощителката банкови сметки в „Юробанк България” АД. През 2019 г. 2020 г. Н. Б. имала здравословни проблеми и помолила свид. Р. да намери адвокат, за да осигури отв. Р. В., като му продаде ниви. На 10.09.2020 г. с peг.
№ 4296 и с рег. № 4297 / 10.09.2020г.е нотариално заверен подписът на Н. Б. и с рег. № 4297 – съдържанието от нотариус Р. Т. на пълномощно, с което тя упълномощава Р. В. включително да се разпорежда чрез продажба, дарение, замяна и други установени от закона начини със собствения й имот нива от 15001 кв.м. с идентификатор ***, да подписва договори с право да получи продажната цена в брой или по банков път и да договаря сам със себе си /л.11/ С нотариален акт № 140, т. 3 от 15.09.2020г. на нотариус № 648, Н. Б. чрез пълномощника си Р. В. е продала на последния посочения в пълномощното недвижим имот за сумата 2000 лв. при данъчна оценка на този имот 1984,60 3 лв.
Относно саморъчното завещание, въззивната инстанция е приела, че завещателката ясно е изразила намерение да завещае на племенниците си 21дка, съответно 20 дка от имотите, които е придобила по наследство от своя баща-Д. Д.. Тя е една от трите му наследници, а оставените от него ниви, предмет на делбата от 1998 г. са общо 124 дка., т.е. наследствения й дял е общо 41 дка., колкото е завещала общо на двамата си племенника. Липсата на точна индивидуализация на нивите е обяснена с това, че завещанието е съставена преди още имотите да са напълно индивидуализирани с решение на ПК, каквото е имало към 1998 г. при сключване на договора за делба, по който завещателката е получила два имота на обща площ около 41дка., заснети в КК като три имота. Съдът се е позовал на ТР№ 3/28.06.2017г. на ВКС по т.д.№ 3/2014г. и Решение № 29/02.02.2004г. на ВКС по гр.д.№567/2003г. и се е мотивирал с това, че за да е нищожно завещание поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, следва да е налице фактически или правно невъзможен, т.е. съответно предметът да не съществува в действителността при сключване на сделката или да е невъзможно разпореждане с него поради непреодолима правна пречка. В случая нивите съществуват реално, макар и с неточно описание в завещанието, но ясно индивидуализирани към момента на откриване на наследството. Завещателката е извършила правни действия след съставяне на завещанието - участие в доброволна делба и упълномощаване на трето лице да извърши правна сделка с имотите, но не е предприела действия във връзка със завещанието, не го е отменила, не се е разпоредила с останалите два имота - имот с идентификатор ***от 8,502 дка. и имот с идентификатор ***от 17,510 дка. и към момента на смъртта на Н.Б. имотите са били в нейния патримониум.
Завещанието не е породило действие по отношение на завещаните на С. Д. М.
21 дка. на осн. чл. 20 ЗН, защото е починал на 08.07.2020 г. - преди завещателката. След неговата смърт, тя се е разпоредила на 15.09.2020 г. с имот с идентификатори № ***с площ 15 001 дка. в полза на първоначалния ответник Р. Д. В..
Въззивният съд е приел, че завещанието е породило действие в останалата си част, с която са завещани на ответницата А. К. 20 дка., които завещателката е притежавала към момента на смъртта си. С разпоредителната сделка не е отменено завещанието в тази част Затова е прието, че завещанието не е 4 нищожно на посоченото основание – поради невъзможен предмет, валидно е и е породило действие по отношение на разпореждането в полза на А. К..
По претенцията с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие на упълномощителката, въззивният съд е приел, че не е налице противоречие в исковата молба между твърденията и искането. По същество съдът е приел, че събраните доказателства не подкрепят тезата на ищците, че Н. Б. не е могла да формира правно валидна воля в следствие на помрачено съзнание, безпомощност и множество заболявания. Съдът се е позовал на медицинската документация и приетата СМЕ, които не установяват заболяванията от които е страдала упълномощителката да са имали за последица засягане на базисните психични годности за разбиране и ръководене на постъпките и поведението по разумни подбуди, т.е. да са довели но неспособност тя да изразява правно валидна воля. Затова е прието, че формулираното в пълномощното отразява действителното желание на упълномощителката Б..
По евентуалният иск за унищожаемост на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4296/10.09.2020 г. и на съдържанието - с рег. № 4297/10.09.2020 на Нотариус № 105 - Р. Т., като сделка, сключена от упълномощителя Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия, въззивната инстанция е споделила изводите на РС и е препратила към тях. Те са в смисъл, че това основание е относимо към двустранните сделки, защото е свързано с нееквивалентност на престациите, породена от тежко икономическо състояние на една от страните, а при едностранните сделки каквото е упълномощаването, липсва насрещна престация, поради което не могат да бъдат унищожени на това основание.
По иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД - за установяване недействителност на договора, сключен с нот акт № 140, т.3 от 15.09.2020 г. на нотариус М. К., вписан акт № 70, т. VII, д. 9 № 1257/2020 г., с който Р. Д. В., действащ като пълномощник на продавача - Н. Д. Б. се споразумял със себе в нейна вреда, въззивният съд е съобразил, че двамата са живели на съпружески начала двадесет години, имали общ бюджет и сделката е израз на желанието на прехвърлителката да се разпореди.
Въззивният съд не е споделил мотивите на РС за наличие на относителна симулация при посочената сделка и прикриване на дарение, защото подобен извод не почива на фактите, установени по делото и на заявеното от самия 5 ответник В., че е заплатил уговорената сума лично на Н.Б., като е съобразил и близките им отношения, които изключват съставяне на разписка. Затова по същество е прието, че този иск е неоснователен.
Искът по чл.27, във вр. с чл. 33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко - продажба, оформен с нот. акт № 140/15.09.2020 г., като сключен от продавача Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия е приет за недоказан, защото прехвърлителката не се е мотивирала да подпише пълномощно и да изрази воля за отчуждение на имота поради необходимост от средства за издръжка, а за да осигури Р. В., с когото е живяла на съпружески начала 20 години. Тъй като сделката е сключена в определените от пълномощното граници на представителната власт, съдът е приел, че не може да се приеме, че са налице явно неизгодни условия.
Иска за разваляне на същата сделка на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията на купувача Р. Д. В. да заплати на продавача цената на прехвърления имот, също е приет за неоснователен. Съдът се е позовал на действителните отношения между продавача и купувача по сделката, широкия обем на представителната власт на Р.В. по пълномощното, изявлението на В. пред нотариуса, вписано в нот. акт, а и с оглед установеното, че страните по сделката са имали общ бюджет и предвид близките им отношения, не е било изискано от упълномощителка документирано формално спазване на отчетната сделка. Съобразил е и факта, че грижите и лечението за прехвърлителката през последните дни са поети единствено от съжителя й.