Решение № 364 от 27.01.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 364 27.01.2020 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Ани Стоянова изслуша докладваното от съдията Иван

Дечев гражданско дело № 78/2019г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ”Топлофикация Бургас” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, ЕИК *********, представлявано от Х. И. И. против Р.А.В., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 568.16 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. юни 2015г. – м. юни 2018г., лихва за забавено плащане в размер на 94.41 лева за периода от 03.08.2015г. до 10.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и ответницата са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище на адрес гр. *****, собственост на ответницата. За процесния период ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответника, които представляват суми за битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение.

Тези задължения обаче не са били заплатени в установения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпаднала в забава за съответната сума. С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници и лихви за дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответницата, представлявана от особен представител, е представила отговор извън срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Няма доказателства, че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване относно апартамента за целия процесен период, поради което не се доказва и качеството на потребител. Следва да се докаже и че обектът е топлоснабден и че е доставяна топлинна енергия за периода.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен протокол от заседание на общото събрание на етажната собственост, проведено на 30.11.2007г., с който е взето решение да се сключи договор със ”СМК Монтажи” АД като топлоснабдителен агент, който да извършва услугата топлинно счетоводство.

С договор от 30.11.2000г., сключен между ”Топлофикация – Бургас” ЕАД и етажната собственост, ”Топлофикация – Бургас” ЕАД се е задължила да достави топлинна енергия в абонатната станция на сградата, а топлоснабдителният агент се е задължил да извършва дялово разпределение между отделните потребители на доставената в сградата – етажна собственост топлинна енергия и да предостави крайните резултати на това разпределение. Срокът на договора е 1 година. С анекс от 09.12.2007г. е уговорено предмета на договора да важи и за сградата, намираща се в *******, т.е. това е сградата, в която се намира процесния имот.

На 05.12.2002г. е сключен нов договор ТДРТ-3 между ”Топлофикация-Бургас” и ”СМК-Монтажи” АД за извършване на дялово разпределение. В последствие са сключени договори от 19.12.2005г. и от 15.01.2008г. със същия предмет. С анекс от 15.01.2011г. срокът на договора е удължен на три години, считано от 15.01.2011г. Сключен е и нов договор от 02.10.2017г., с който СМК Монтажи АД отново е приело да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата.

Видно от нотариален акт № *******., том I, рег. № 989, дело № 49, ответницата Р.А.В. е закупила процесния имот, представляващ апартамент 1, на ет.1, находящ се в гр.******.

Според изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, за процесния период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, е работела само на битово-горещо водоснабдяване. В жилището на ответника е отчитан един топъл водомер. Начислените количества топла вода са реално изразходени. Поради продължително неплащане на издадените фактури, на 19.10.2018г. е прекратено подаването на топла вода, като е затапено водопроводното отклонение към топлия водомер. Задължението е формирано от неизплатени суми по издадени фактури, произтичащи от фактурирана енергия за БГВ и такса дялово разпределение. За БГВ е начислена сумата от 525.75 лева, за дялово разпределение сумата е 32.19 лева, налице е корекция в размер на 10.22 лева, като всичко се дължи сумата от 568.16 лева. Топлинният счетоводител е разпределял правилно доставената топлинна енергия съгласно действащите нормативни разпоредби. Отчетената топлинна енергия от топломера в абонатната станция е намалена с технологични загуби и останалото количество е разпределено между отделните потребители, присъединени към абонатната станция по методиката за дялово разпределение. Мораторната лихва върху неплатените главници възлиза на 94.41 лева за периода на забавата. Цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния период от топлинния счетоводител.

При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са основателни.

Доказва се от представения договор за покупка-продажба, че ответницата е в облигационни отношения с ищцовото дружество. Видно от горецитирания нотариален акт, тя е станала собственик на топлоснабдявания имот през 2008г., като няма данни след това да е отчуждила вещното си право. Следователно ответницата като собственик на апартамент, находящ се в сграда, свързана към топлоподаването, се явява потребител на ”Топлофикация” по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ. След като тя е собственик, следва да заплаща всички суми, дължи във връзка с потребяваната от нея топлинна енергия.

Ищецът не търси от ответницата суми за отопление от радиатори. Суми се претендират само за изразходена топла вода и за дялово разпределение. Видно от експертизата, в жилището е бил отчитан един топъл водомер, а начислените количества топла вода са реално изразходени. Топлинната енергия е била правилно отчитана и разпределяна от топлинния счетоводител.

Следователно доказва се потреблението на топла вода в посочените количества. След като това е така, следва заключение, че сумите за БГВ се дължат. Те са правилно начислени в резултат на реални отчитания на потреблението. Следователно претенцията в тази част е доказана.

Що се отнася до претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение, съдът намира, че и тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Ето защо такива вземания са начислени от топлоснабдителното дружество.

Експертизата сочи, че извършването на дяловото разпределение е на стойност 32.19 лева, а за БГВ се дължи 525.75 лева. Към тези суми се прибавят и 10.22 лева за корекция, като общият сбор на дължимото за доставената топлинна енергия възлиза на 568.16 лева, колкото е записано и в представената справка към исковата молба.

Ето защо следва извод, че ищецът доказва по несъмнен начин дължимостта на всички претендирани суми, всяка от които е част от главницата в общ размер от 568.19 лева. Искът за главницата е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Искът за мораторната лихва също се доказва по делото. Няма данни, нито твърдения ответницата да е заплатила на ”Топлофикация” дължимите суми за БГВ и дялово разпределение.

Следователно тя е изпаднала в забава с изтичане на срока за заплащането им. Според чл.32 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В справката, представена от ищеца, е начислена мораторна лихва за всеки месец към 10.08.2018г. в размер на 94.41 лева. Експертизата е дала заключение, че именно това е размерът на общата лихва за забава.

По горните съображения следва да се постанови решение, с което установителният иск по чл.422 ГПК се уважи като се признае съществуването на вземанията от 568.16 лева главница, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. юни 2015г. – м. юни 2018г., 94.41 лева лихва за забавено плащане за периода 03.08.2015г. – 10.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 545 лева.

По силата на т.12 от

Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е уважен, ответницата следва да се осъди да заплати разноски в размер на 25 лева.

Мотивиран от горното

Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.В., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от Х. И. И. сумата от 568.16 лева /петстотин шестдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена топлоенергия за периода м.юни 2015г. – м.юни 2018г., сумата от 94.41 лева /деветдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода 03.08.2015г. – 10.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 3043/14.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 5971/2018г.

ОСЪЖДА Р.А.В.,

ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от Х. И. И. сумата от 545 лева /петстотин четиридесет и пет лева/ разноски по делото и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Решението е постановено при участието на “СМК-Монтажи“ АД, ЕИК ********* като помагач на страната на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА