Определение № 1823 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1823 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002104805 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. К. Х., чрез адв. Е. Г. срещу решение № 896 от 25.06.2025 г. по гр. дело № 1618/2023 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 16.12.2022 г. по гр.д.

№8805/2020 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от З. К. Х. искове, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 81 от Закона за здравето и чл. 86 от ЗЗД срещу Център за спешна медицинска помощ - София: главен иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. /частичен иск при цялостна искова претенция от 100 000лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на виновно и неправомерно поведение на служители на ответника, причинило смъртта на сина й К. Н. Н., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 177,78 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.02.2020 г. до 19.08.2020 г., като неоснователни.

В мотивите си инстанцията по същество приема, че ищцата е майка и наследник на К. Н. - починал на 13.02.2020 г. в дома си в [населено място]. От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че синът й бил в общо увредено здравословно състояние - страдал е от наркомания, хроничен хепатит С и е бил Х. позитивен, нямал е личен лекар и дълъг период 1 от време състоянието му не е проследявано. По повод рязкото влошаване на К.

Н. на 12-13 февруари ищцата три поредни пъти се е обърнала за помощ към ЦСМП. Обстоятелствата във връзка с посещенията на медицинските екипи се установяват от съставените фишове за спешна медицинска помощ. При първото посещение на 12.02.2020г. в 10,17 по повод затруднено дишане, температура 39.5°, по снета анамнеза пациентът е имал – задух, тежко дишане, а от данните за първоначален преглед се установява, че е имал кръвно налягане 90/60, кръвна захар - 8,4, сатурация - 94 %, ЕКГ – синусов ритъм без данни за ОКС. Поставена е работна диагноза – ОВИ, H., хепатит С, без данни за спешност.При второто посешение на екип в 16,05ч по повод температура 39.5° и задушаване. е отразена анамнеза – задух, отпадналост, а данните от първоначален преглед се изразяват в кръвно налягане - 80/60 и работна диагноза –ОВИ, H., хепатит С. Във фиша е отбелязано, че пациента е във влошено общо състояние, няма ОПЛ, не е постъпвал в болница от две години.На болния е поставено 80мг. methylprednisolon.В част диагноза на УФ №257, смяна 1-Д /12.02.2020г., е отразено H. серопозитивен–терминално, насочен към планова хоспитализация в Инфекциозна болница. При третото посещение на екип в 03ч. 25м на 13.02.2020г.,във фиша , формуляр УФ №257 – 018145 от смяна 5-Н,са отразени извършени от екипа реанимационни дейности и настъпил в 3,46ч. exitus letalis на пациента ,починал на 46г.Според сведението, поради нежеланието на майката не е извършвана аутопсия.Във връзка с оспорване съдържанието на представените по делото медицински документи пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите д-р В. и м.л.М., участвали в екипите оказали помощ на пациента.Пред първата инстанция е изслушана комплексна медицинска експертиза.От медицинските документи вещите лица заключават, че се касае за стабилен спешен пациент /код зелено – СЗ/ и са изпълнени лечебните стъпки при посоченото ниво на спешност.При третото посещение пациентът е бил в агонално състояние. Вещите лица не могат да дадат категоричен отговор за причината за смъртта на пациента, поради липса на аутопсия. С голяма степен на вероятност считат, че в основата за възникване на непосредствената причина /дихателна и сърдечна недостатъчност/ стоят сериозните съпътстващи хронични заболявания на пациента: Х. инфекция стадий С3/последен стадии,диагностициран през 2016г/;Белодробна туберколоза – пневмоинфилтрирана форма; Хроничен хепатит С; Белодробна 2 туберколоза – рецидив;Пневмонична туберкулоза,Състояние остър перикардит и хиругичен дренаж - 2016г.; Наркомания; Състояние след илио – фемунална тромбоза - 2016г. При разпита си пред първата инстанция, вещите лица са пояснили, че има данни в картона на пациента за двустранна кавернозна туберкулоза, засягащи върховите 6 зони на двата бели дроба,която е тежка форма на туберкулоза и в случая е била резистентна на лечение.Пред въззивната инстанция е изслушано допълнително заключение по поставени въпроси към медицинската експертиза,приети за своевременно зададени от жалбоподателката пред първоинстанционния съд и с отношение към изясняването на спора. Вещите лица е следвало да изяснят дали инжектираният при второто посещение на пациента от екип на ЦСМП 80 мг. метилпреднизолон с цел облекчаване на дишане и най-вече за повишаване на кръвното налягане ,е било удачно или противопоказно и има ли причина с настъпилата смърт. В допълнителното заключение след разяснения при какви състояния се предписва метилпреднизолон, каква е обичайната дозировка и до какви нежелани реакции би могла да доведе дозата от 80мг., вещите лица по първата допълнителна експертиза заключават, че при пациент с неясна причина за хипотония , третиране с преперата ,съдържащ активното вещество може да не е удачно, но не би могло да доведе до тежки и фатални последици.

По повод оспорване изводите и на тази експертиза ,пред въззивната инстанция е изслушана повторна,със същите задачи. Изводите на вещите лица по същество потвърждават становището от първоначалната експертиза като заключават,че поставянето на метилпреднизолон 80мг,освен че не води до фатални последици,в случая е било удачно предвид измереното артериално налягане,клонящо към хипотония и очакван отговор на повишаване.Обяснено е, че усложненото състояние при пациента се дължи на множеството заболявания - Х. инфекция ст. СЗ; белодробна туберкулоза пневмоинфилтративна форма БК(+), последвана с рецидив; илио-феморална тромбоза,състояние след перикарден излив с перитампонада; хроничен хепатит С и в голяма степен на вероятност влошена чернодробна функция с прогресия. Въз основа на обективната информация експертите обосновават заключение,че влошеното състояние и леталния изход се дължат на тежкото /фулминантно/ протичане на множеството хронични заболявания при пациента.При обсъждане на заключението на повторната експертиза въззивният съд е отбелязъл ,че вещите лица не се ангажират с пряк отговор 3 за степента на спешност на пациента към датата на извършените от екипите на ЦСМП посещения и трябвало ли е да бъде хоспитализиран,поради липсата на допълнителни изследвания и консултации. Категорични са, обаче, че при основно заболяване С. в напреднал СЗ стадий,увредил различни органи и системи в тялото и налични още Хепатит С, Туберкулоза, Метадонова терапия,предхождаща претампонада на сърцето и др. заболявания, шансът да се помогне и при хоспитализация,е нищожен.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд на свой ред е приел, че не са се осъществили елементите от фактическия състав по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за реализиране отговорността на ответника.Като функционално обусловена,отговорността на лечебното заведение – възложител ще възникне,ако се установят лични виновни действия или бездействия на лекарите, при и по повод осъществяване на възложени дейности. Посочено е, че според заключението на основната КСМЕ, екипите на ЦСМП София са действали според техните моментни преценки за степента на спешност и с оглед на нея са извършили в пълен обем предвидените диагностични и терапевтични дейности. Отбелязано е, че доказателствата по делото опровергават доводите за невярно документиране от страна на медицинските лица на ЦСМП, въведени и поддържани от ищцата. Като неоснователни са определени поддържаните за първи път в хода на въззивното производство доводи, че при последното, трето посещение екипът не е оказал медицинска помощ на болния, те се опровергават от приетите писмени доказателства пред първата инстанция.Като неоснователни са определени и доводите на ищцата за неправилни действия на медицинския екип,поставил еднократната доза метилпреднизолон 80мг, които доводи се опровергават от становището на повторната експертиза. Въззивният съд е приел, че пряка причинноследствена връзка в хода на производството пред двете инстанции не е установена . Посочено е, че обсъдените доказателства потвърждават, че найвероятната причина за смъртта са множеството тежки хронични заболявания и техния прогресиращ процес, и че тя не се дължи на внезапно остро събитие,на което медицинските екипи не са реагирали , а на необратимо влошеното здраве на пострадалия,последица от нарушаване на основни жизнени функции.

Поддържа се от касационната жалбоподателка , че въззивното решение е нищожно, а също и неправилно, поради нарушение на материалния закон, 4 съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са повдигнати следните въпроси:

1. „Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад със съдържанието съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен.“;

2. „Относно задължението на съда за даване пълни, ясни и точни указания на страната за подлежащите на доказване факти, разпределени в нейна тежест, както и за последиците от неизпълнение указания, които не отговарят на горното изискване (Съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неизпълнението задължението на съда за даване пълни, ясни и точни указания на страната, както и по въпроса недоказването на тези факти, за които липсват указания на съда (пълни, ясни и точни такива) и не са включени в списъка с правнорелевантни факти може ли да бъде основание за отхвърляне на иска)“;

3. „Относно задължението на съда за допускане на своевременно направени, допустими, относими и необходими доказателствени искания, както и респективно - относно задължението на апелативния съд да допусне онези доказателства, които първоинстанционният съд не е допуснал вследствие нарушаване съдопроизводствените правила.“;

4. „Относно задълженията на съда по чл. 200, ал. 3 ГПК при оспорване на експертизата и възникване на обосновано съмнение в нейната правилност да назначи нови вещи лица или повторна експертиза, по който въпрос решението противоречи на трайната практика на ВКС.“;

5. „По процесуалноправния въпрос относно задълженията на съда по чл. 202 ГПК да оцени /прецени/ заключенията на вещите лица съобразно всички доказателства по делото, тяхната пълнота, яснота /липса на противоречия/ и обоснованост, както и във всички случаи да мотивира дадената от съда оценка 5 на заключенията /чл. 202 ГПК/.

Във връзка с горния е и подвъпросът относно задължението на съда да върне за доизработване експертиза, която не е изпълнила поставените от съда задачи и не е дала заключение по допуснатите и поставените й въпроси, а при възникване обосновано съмнение в нейната правилност да назначи нови вещи лица.“;

6. „Относно степента на спешност и триажната категория на пациент, който е в начеващо шоково състояние /показва признаци на шок/ и необходимостта от незабавното му транспортиране в лечебно заведение.“;

7. „Неосигуряването на необходимия обем от спешни диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура на екипа от спешна помощ - и при липсата на възможности - транспортирането на пациента, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт?“ – Във връзка с горния е и подвъпросът „Оставянето от екипите на ЦСМП на пациента на място при липса на възможност същият да бъде диагностициран с оглед преценка на лечението му - съставлява ли деликтно поведение и предпоставка ли е за ангажиране отговорността на ответното предприятие?“;

Разпечатката съдържа 25 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3349e616-8016-4d86-b6e7-a1aa7f00e564