Решение № 484 от 05.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Перник, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720105613 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** чрез адв. В., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 2172,02 лв. – главница за ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.10.2012 г., до изплащане на вземането, сумата 507,34 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. – 18.09.2012 г., сумата 53,59 лв. - разноски, и сумата 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които вземания издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7014/2012 г. по описа на Районен съд – Перник и образувано изпълнително дело № 2003/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..

В исковата и уточняващата молба се излага, че за горепосочените вземания по ч.гр.д.

№ 7014/2012 г. по описа на Районен съд – Перник въз основа на Заповед № 5033/12.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника и образувано изп. д. № 2003/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. с район на действие Окръжен съд – Перник, по което са предприети изпълнителни действия. Сочи се, че въз основа на същия изпълнителен лист преди това е било образувано изп.д. № 505/2013 г. на Е.Д., по което не са извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на 1 изпълнителни действия в продължение на 2 години. Твърди, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок преди образуване на изп. д. № 2003/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че с изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение и започва да тече нова 5-годишна давност. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуване на изп. д. № 505/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и е спряла да тече до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., както и че многократно е прекъсвана с извършваните изпълнителни действия. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представения по делото изпълнителен лист се установява, че е издаден въз основа н а Заповед № 5033 от 12.10.2012 г. в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, срещу Р.Г. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата 2172,02 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., сумата 507,34 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. – 18.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2172,02 лв. от датата на подаване на заявлението – 12.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 53,59 лв. – държавна такса, и 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

От приетия по делото заверен препис на изп.д. № 505/2013 г. на ЧСИ Е.Д. се установява, че е образувано по молба от 05.08.2013 г. на „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 03.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 7014 по описа за 2012 г. на РС-Перник, като са посочени способите на принудително изпълнение.

На 09.08.2013 г. са изпратени съобщения от съдебния изпълнител за предоставяне на информация от ТД на НАП-гр. Перник за публичните задължения на длъжника, банковите му сметки, трудовите договори и работодателите на длъжника, и покана за доброволно изпълнение до длъжника.

На 11.12.2013 г. е изпратено запорно съобщение до „В.А.“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, непотърсено от получателя.

На 02.06.2016 г. е изпратено ново съобщение до длъжника и е изискано предоставяне на информация от ТД на НАп-гр. Перник за банкови сметки на длъжника, трудови договори и работодателите му.

С молба от 29.06.2016 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител да 2 извърши справка в ТД на НОИ и в случай, че се открие секвестируем трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия, да бъде наложен запор до пълното погасяване на дълга.

На 05.10.2016 г. са изпратени съобщения до ТД на НАП-гр. Перник за предоставяне на инфорамция за трудови договори и работодатели на длъжника.

Удостоверено е на гърба на изпълнителния лист, че с постановление от 14.01.2020 г. изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е извършено на 13.09.2013 г.

От постъпилия през ЕПЕП препис на изп.д. № 2006/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е образувано по молба от 17.08.2021 г. на „Топлофикация-Перник“ АД за вземанията по изпълнителния лист от 03.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 7014/2012 г. на РСПерник, в която е посочен способ на принудително изпълнение – запор върху банковите сметки и доходите на длъжника.

На 24.09.2021 г. са изпратени запорни съобщения до ТП на НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника, до „Банка ДСК“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и съобщение до длъжника за наложените запори.

Със съобщение рег. № 4660/14.10.2021 г. ТП на НОИ-гр. Перник уведомява съдебния изпълнител и длъжника, че ще бъде наложен запор върху пенсията му в размер на 350,00 лв., считано от 01.11.2021 г.

Съгласно извършеното удостоверяване върху запорното съобщение, изпратено до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, същото е получено на 14.10.2021 г. и е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Приложени са преводни нареждания за наредени плащания по изпълнителното дело от съдебния изпълнител към взискателя за сумата 88,99 лв. на 19.10.2021 г., на сумата 174,75 лв. на 12.11.2021 г., на сумата 311,00 лв. на 15.12.2021 г., на сумата 311,00 лв. на 20.01.2022 г., на 311,00 лв. на 15.02.2022 г., и към ТП НАП-гр. Перник на следните суми: 40,98 лв. на 01.11.2021 г. и 130,68 лв. на 12.11.2021 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

3

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

Страните не спорят, че към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата на издаване на изпълнителния лист – 03.01.2013 г.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 505/2013 г. на ЧСИ Е.Д. приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с образуване на изп.д. № 505/2013 г. на ЧСИ Е.Д. на 05.08.2013 г., давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на 4 изпълнителни действия. В случая след изпращането на запорното съобщение до третото лице „В.А.“ на 11.12.2013 г., до подаването на молбата от 29.06.2016 г., с която е отправено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника, е изтекъл период от повече от 2 години, поради което изп.д. № 505/2013 г. на ЧСИ Е.Д. е прекратено на 12.12.2015 г. по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Преди прекратяване на изпълнителното дело е прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, поради което предвиденият в закона петгодишен давностен срок започва да тече от постановяване на тълкувателния акт - 26.06.2015 г.

В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че к огато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.