Решение № 7 от 18.01.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№7 гр. ХАСКОВО, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20215600500731 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №26159/11.Х.2021 г. постановено по гражданско дело №1582/2020 г. Районен съд-Димитровград признава за установено , че П. Г.

Г., ЕГН ********** от град ***, дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341 гр. ***, сумата от 1727,36 лева (хиляда седемстотин двадесет и седем лева и 0,36 ст.) - главница по Договор за паричен заем № *** г., сключен с „Вива кредит" ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на 33,90 лева / тридесет и три лева и 0,90/ - законна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 260106 от 08.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 1179/2020 г. по описа на Димитровградския РС, като отхвърля исковете за следните суми:

1

369,64 /триста шестдесет и девет лева и 0,64 ст. договорна лихва от 11.02.2019 г. до 23.03.2020 г., 698,20 лева / шестстотин деветдесет и осем лева и 20 ст./ неустойка за неизпълнение на задължение, 115 лева /сто и петнадесет лева/разходи и такси за извънсъдебно събиране, като неоснователни и недоказани.

С решението се осъжда П. Г. Г., ЕГН ********** от град ***, да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., сумата от 152/сто петдесет и два/ лева, направени по заповедното производство разноски и сумата от 434/четиристотин тридесет и четири/ лева, направени в настоящото производството разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция.

С решението се осъжда "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., да заплати на П. Г. Г., ЕГН ********** от град *** сумата от 186/сто осемдесет и шест/ лева-разноски по настоящото исково производство, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.

Обстоятелства по обжалването

П. Г. Г., ЕГН ********** от град *** е останала недоволна от постановеното решение,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено в осъдителната му част.РС-Димитровград в разрез със закона приел,че е извършено надлежно прехвърляне на вземането на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД от страна на кредитодателя.Поради това и дружеството нямало активна легитимация.,не било и носител на правото на вземане на присъдената сума.Въпросната цесия не била съобщена надлежно на длъжника,в случая въззивницата,преди подаване на на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.,поради което и не пораждала действие спрямо нея.

"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341 ,гр.*** представя отговор на въззивната жалба,като обосновавав нейната неоснователност и правилността на обжалваното решение.

Пред първата инстанция безспорно се установили кредитното 2 правоотношение между „Вива Кредит“ООД и П.Г.,че последната е получила въпросната сума като заем.Доказало се и че вземането по това правоотношение с договор за цесия е прехвърлено надлежно на въззиваемото дружество.Длъжникът по вземането бил надлежно известен за цесията с представянето на исковата молба и приложенията към нея,сред които бил и договорът за цесия.Поради това се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици.Същата е обективиран израз на нейните субективни права.

Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на очертания предмет от въззивната жалба-доколко извършената цесия обвързва и П.Г..

Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена заповед № 260106/08.Х.2020 г.. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1179/2020 г. на РС-Димитровград за сумите обект на установителната претенция, предявена от заявителят „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД,предвид представено възражение от П.Г. и по която е постановено обжалваното пред въззивния съд решение.

Няма спор по делото,че действително П.Г. е получила сумата от 2 000 лева като заем по силата на договор за кредит „Вивакредит План“ № *** г. сключен между нея и „Вива Кредит“ ООД, с което е изпълнена хипотезата на чл.240 от ЗЗД. Възникнало е и задължението на Г. да погасява посочените 3 вноски в съответния план към договора.Съобразно обективния предмет на договора и субективния обхват на същия,то тази сделка изпълва хипотезата и на чл.9 от ЗПК-процесния кредит е потребителски.РС-Димитровград е приложил разпоредбите на ЗПК в случая,което обаче не е предмет на настоящото производство. От събраните доказателства,вкл. и приетата съдебно-счетоводна експертиза,се установява,че като длъжник по това правоотношение П.Г. дължи сумата от сумата от 1727,36 лева остатък от неплатената главница по договора за наем,ведно с обезщетение за забава в размер на 33,90 лева за периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

В договора за този потребителски кредит е предвидено правото на заемодателят да претхвърля вземанията си по него на трети лица съобразно чл.3 ал.I т.1 ,с което е осъществено условието на чл.26 от ЗПК.

С рамков договор от 01.Х II.2016 г. заемодателят „Вива Кредит“ ООД прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД свои вземания по договори за кредит,всяко индивидуализирано с приложение.В такова приложение №1/02.III.2020 г. вземането на „Вива Кредит“ ООД спрямо П.Г. е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ под №*** с посочена главница от 1 727.36 лева. Въпросната цесия е съобразена с изискванията на чл.99 от ЗЗД,като същата обхваща действително установено задължение на Г.,посочено по-горе.

В рамковия договор за цесия,чл.4.5 предвижда кумувачът на вземанията на известява длъжниците.Такова уведомление има представено по делото,но няма никакви доказателства същото да е достигнало до длъжника по прехвърленото вземане П.Г..

На основание чл.131 от ГПК на последната редовно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея,вкл. и тези относно въпросната цесия,на 20.I.2021 г.

Безспорно е,че действието на цесията се разпростира спрямо третите лица и спрямо длъжника от момента на съобщаването й на последния,съобразно чл.99 ал.IV от ЗЗД. Към момента на издаване на заповедта за изпълнение и към момента на предявяване на исковата молба процесната цесия не е съобщена на длъжника.Това обаче не е пречка цесионера да се легитимира като заявител и като ищец,съобразно т.10Б от Тълкувателно решение № 4 от 4

18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК .Иск по чл.422 от ГПК може да предяви не само цедента, но и цесионерът. В тази насока следва да се има предвид,че чл.422 от ГПК е фикция, а в периода от заявлението до исковата молба няма висящ исков процес по установяване на вземането. При предявяването на този иск в срока по чл.415 ал.IV от законът фингира състояние на висящ исков процес с обратна сила - към момента на заявлението.

Процесната цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника,тъй-като изходящото от цедента уведомление е връчено на Г. като приложение към исковата молба, с която новият кредитор „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.III от ГПК.

Ето защо първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.Въззивния съд изцяло споделя изложените мотиви от РС.Димитровград,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал. VIII от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I от НЗПП следва на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да се присъдят разноски в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 от ГПК,Окръжен съд-Хасково

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №26159/11.Х.2021 г. постановено по гражданско дело №1582/2020 г. на Районен съд-Димитровград.

ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН ********** от град ***, да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341 гр. ***сумата от 100 лева разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6