Решение № 406 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000501909 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД, с която обжалва решение № 67 от 05.03.2025 г., постановено по гр. д. № 432/24 г. по описа на Монтански окръжен съд, Гражданско отделение, в частта в която съдът е осъдил дружеството да заплати на Д. Л. Л. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 28 087.10 лв. до присъдения размер от 38 087.10 лв., ведно със законната лихва от 19.09.2024 г. и разноските върху тази сума, както и за сумата над 9 974.80 лв. до уважения размер от 13 526.08 лв., представляваща законна лихва за периода 19.09.2021 г. до 19.09.2024 г.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е незаконосъобразно.

Твърди, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 60 000 лв. не отговаря на изискванията на справедливостта, установената съдебна практика по сродни дела, както и на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не е посочил конкретните факти и обстоятелства обосноваващи завишения размер на присъденото обезщетение, които счита за установени по настоящото дело, извършил е само изброяване, но не е извършена преценка на обективните дадености относно обществените представи за справедливост и съпоставката им с икономическото състояние на обществото към момента на събитието. В тази връзка твърди, че съдът не е извършил анализ на икономическото състояние на обществото, както и не е съобразил и съдебната практика по сходни дела и 1 размерът на присъждания - обезщетения. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ищцата е работила като инструктор по аеробика, тъй като в свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели е посочено единствено, че ищцата е спортувала аеробика като инструктор. Посочва заключението на вещото лице, което не дава конкретен отговор на въпроса дали ищцата може да продължи да изпълнява задълженията си като инструктор.

Моля съда, след като се убеди в основателността и истинността на изложените аргументи и фактически констатации да отмени атакуваното решение, в частта, с която ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на Д. Л. Л. обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над 28 087.10 лв. до уважения размер от 38 087.10 лв., ведно със законната лихва за периода 19.09.2024 г. и разноските върху тази сума, както и за сумата над 9 974.80 лв. до уважения размер от 13 526.08 лв. представляваща законна лихва за периода 19.09.2021 г. до 19.09.2024 г., като вместо това постанови решение, с което да отхвърли предявените искове над посочените суми, като претендира и всички разноски, направени от „ЗД Евроинс“ във връзка с настоящото въззивно производство.

Ответникът Д. Л. Л. оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че са неоснователни твърденията на въззивника, че първоинстанционният съд не е посочил конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи размера на присъденото обезщетение.

Твърди, че присъденото обезщетение изцяло отговаря на изискванията на справедливостта и не е прекомерно, а точно обратното - изцяло съответства на причинените вреди. Оспорва възраженията на въззивника относно преценката на съда, че ищцата е упражнявала дейност като инструктор по аеробика. Твърди, че с оглед на състоянието й четири години след инцидента, за нея е ясно, че няма да възвърне пълния обем на движение в засегнатата глезенна става, тъй като продължава да изпитва болки и дискомфорт при най-елементарно движение на крака, да накуцва при придвижване, а също така да има и периодична поява на оток в областта на травмата. Твърди, че присъденото обезщетение във връзка с процесното ПТП е и в съответствие с претърпяното негативно влияние върху емоционалното състояние и психиката и е породило перманентен посттравматичен стрес и уплах при последващо пътуване в моторно превозно средство. Ето защо моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана подадената въззивна жалба и да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно в обжалваната от част, като претендира и разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 67 от 05.03.2025 г., постановено по гр. д. № 432/24 г. по описа на Монтански окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Д. Л. Л. сумата от 38 087,10 лв., представляваща обезщетение за претърпени не имуществни вреди в резултат на ПТП на 25.09.2019 г., настъпило по вина на Р. Г. Г., при управление на лек автомобил 2

„Нисан Алмера“ с per. № ********, за който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 19.09.2024 г. до окончателното плащане, отхвърлил е иска за разликата до претендиралите 45 000 лв. като неоснователен, осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Д. Л. Л. сумата от 13 526.08 лв., представляваща законна лихва върху определената главница от 38 087.10 лв., изчислена за периода от 19.09.2021 г. до 19.09.2024 г., като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 15 981.15 лв. като неоснователен, осъдил е ЗД „Евроинс“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д. Л. Л. сумата от 5 078.27 лв., представляваща направени в производството разноски за адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати по сметката на Окръжен съд-Монтана сумата от 2 064.52 лв., представляваща държавна такса, съразмерно е уважената част от исковете, както и направените от бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на 400 лв. и е осъдил Д. Л.

Л., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори, а установява и от доказателствата по делото, че с решение № 62 от 12.07.2022 г., постановено по АНД № 156/22 г., по описа на РС Берковица Р. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 25.09.2019 г. в 09.15 ч. на път П-81, км.81+300 в м. „Сечен камък“, землището на Община Берковица, с посока на движение от гр. Берковица, при управление на собствения си лек автомобил „Нисан Алмера“ с per. № ********, при движение с несъобразена скорост с пътните условия, а именно мокра настилка и профил на пътя - дясна крива, не успява да продължи в своята пътна лента или да спре и навлиза в лентата за насрещно движение, като реализира ПТП с лек автомобил „Рено Сценик“ с per. № ******** с водач С. Д. Л., с което нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.

21, ал. 1 ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС от категория „В“ разрешената скорост за населено място е 50 км/ч, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Л. Л., изразяваща се в счупване на костите на дясна подбедрица (голям и малък пищял), което е от естеството да води до трайно затруднение на движенията на десния крайник за срок от над един месец - престъпление по чл. 343, ал. 1, 6. „б“, пр. второ, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие настъпилото ПТП Д. Л. е получила следните травматични увреждания: травма в областта на гръдния кош с кръвонасядане по външно-страничната повърхност на лява гърда 3 и травма в областта на десен долен крайник със счупване на костите на дясна подбедрица (голям и малък пищял) в областта на глезенната става - трималеоларна фрактура. Видно от заключението първото увреждане е от естество да причини болка и страдание, а второто е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок над един месец. В заключението си вещото лице е отразило, че посочените травматични увреждания отговарят да са получени при условията на станалото ПТП, както и че оздравителния период на травмата в гръдния кош е около 20-25 дни, а този на травмата в областта на подбедрицата е около 5-6 месеца. Вещото лице е констатирало, че ищцата е била принудена да носи гипсова имобилизация около 2 месеца, както и да ползва помощни средства за около 3-4 месеца. Дава заключение, че обемът на движенията на десния долен крайник в глезенната става няма да се възстанови напълно, като е възможно да има остатъчни явления, изразяващи се остри болки и оток в областта на подбедрицата и ходилото, като при това положение ищцата трудно би играла аеробика, тъй като ще изпитва болки.

В показанията си свидетелят И. Т., семеен приятел с Д. и съпругът й С. твърди, че знае за настъпилото ПТП през септември месец 2019 г. Твърди, че първоначално Д. е била настанена в болницата в гр. Монтана, където й е направена операция, а по-късно е претърпяла втора операция в Холандия. Смята, че ищцата е имала сериозни наранявания и около половин година не е могла да се възстанови. След инцидента не е могла да се грижи за себе си, като в продължение на няколко месеца С. се грижил за нея. Свидетелят посочва, че Д. се е придвижвала с помощно средство, а след това, когато се разхождала навън, постоянно се държала за С.. По думи на свидетеля ищцата се променила психически, отказвала да шофира, а когато пътувала в кола, искала постоянно да се намали скоростта. Преди катастрофата била инструктор по аеробика, но след инцидента не могла да работи. Твърди, че според него и в момента Д. не е възстановена напълно.

В показанията си свидетелката Т. Т. твърди, че са приятелки с ищцата и непрекъснато поддържат връзка, знае за случилото се през септември месец ПТП, в което Д. участвала, както и за претърпените от нея две операции. Твърди, че ищцата се е движила с патерици, като в продължение на половин година била на легло и не могла да се справя без помощта на съпруга си. Твърди, че когато пътува с кола, същата е видимо стресирана и притеснена, като непрекъснато правила забележки на съпруга си за скоростта. Свидетелката споделя, че Д. е инструктор по аеробика, но след катастрофата не може да работи, тъй като кракът й отичал непрекъснато. Свидетелката заявява, че ищцата и към днешна дата не се е възстановила и при разхождане се държи за съпруга си.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил „Нисан Алмера“ е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 29.01.2020 г.

Д. Л. е отправила искане до ответника за заплащане на обезщетение в размер от 70 000 лв. за не имуществени и 1 087 лв. за имуществени вреди.

Не се спори между страните, че в отговор на претенцията, с писмо от 4

20.05.2020 г. ответникът е уведомил ищцата, че съгласно застрахователно-експертна комисия на дружеството е определено обезщетение в размер на 23 000 лв., която сума е изплатена на ищцата.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3348a797-3b28-4f34-a718-287f09e17606