Решение № 131 от 05.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110201819 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ДИМАР НОРД ИЙСТ“ ЕООД, ЕИК 202420802, представлявано от М.М.Ж., депозирана чрез адв. А. Х., против НП № 03 – 2201057/ 16.11.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди / лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и неправилно, визира се като нарушена нормата на чл.42 ал.4 от ЗАНН досежно описанието на нарушението от фактическа страна, твърди се, че не става ясно как проверяващите са достигнали до извода, че работниците престират работна сила именно за санкционираното дружество, ос порва се фактическата обстановка и се твърди, че посоченото в НП лице не е престирало работна сила, излагат се и аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Х., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата,ангажира

1 доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП въз основа на доводите, изложени в жалбата, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, като моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2022г., около 13,30, свидетелите Н. и В.- служители на Д“ИТ“-Варна, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в строителен обект – многофамилна жилищна , находящ се в гр.Варна, УПИ XVI-2610,259, кв.4, ПИ ***, по плана на „ жилищна група, западно от болничен комплекс ВМИ-Варна“ , стопанисван от „ДИМАР НОРД ИЙСТ“ ЕООД -Варна.Още при влизането в строителния обект свидетелите установили, че в обекта престира работна сила С. С. Р., който разчиствал строителни отпадъци от изкоп, в който се извършвали СМР.На св.Р. била предоставена за попълване декларация, в която същият отразил личните си данни, че работи за санкционираното дружество на длъжност общ работник в проверения обект от 07.10.22г., с работно време от 13,00ч. до 17,00ч., с почивни дни събота и неделя, с месечно трудово възнаграждение в размер на 710лв., посочил, че няма сключен трудов и граждански договор, че към момента на проверката е ангажиран с чистене и метене, след което положил подпис в декларацията.. В декларацията бил отразен час на попълване 13,30ч.

Насрочена била и допълнителна документална проверка, в хода на която бил представен трудов договор от 06.10.2022г. между дружеството и горепосочения работник и уведомление за регистриран трудов договор между процесните страни, но регистрацията в НАП била от 07.10.2022г. в 15:47:02ч.

Предвид горното св.Н. приел, че св.Р., на 07.10.2022г. е бил допуснат до работа на длъжност „ общ работник ” в проверения обект преди да му 2 бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което на 20.10.2022г. съставил АУАН срещу „ДИМАР НОРД ИЙСТ“ ЕООД -Варна в който описал приетото за установено нарушение.

АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 16.11.2022г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Н. и В., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на св.Р. единствено в частта, в която същият първоначално посочи, че не е престирал работна сила към момента на проверката, а само се е запознавал с работата, тъй като в тази им част показанията на свидетеля противоречат на показанията на свидетелите Н. и В., а и при съпоставянето на св.Р. в очна ставка със служителите на Д“ИТ“Варна същият призна, че към момента на проверката в действителност е почиствал строителни отпадъци.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Р., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св.Т. единствено в частта, в която същият сочи, че св.Р. към момента на проверката не е престирал работна сила, а само се е запознавал с работата, тъй като в тази им част показанията на свидетеля противоречат на показанията на свидетелите Н., В. и св.Р. в кредитираните от съда части.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Т., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

3

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите Н., В.,Р. и Т. в кредитираните от съда части, АУАН, декларация, копия на трудов договор и справка за приети уведомления и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи/ съгласно приетата по делото заповед/, при спазване на законоустановения срок.АУАН е надлежно връчен, не са били депозирани конкретни възражения, но в конкретния случай не е била преценена в пълнота законосъобразността на съставения АУАН, което в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че св.Р. е бил допуснат от санкционираното дружество до работа на длъжност „ общ работник” в проверения обект, преди да му е предоставен екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.Липсват каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните елементи на ТПО.Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват 4 съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з. или да се извличат от материалите по преписката.

В конкретния случай от гласните доказателства, събрани едва в с.з. се установи, че в действителност на процесната дата св.Р. е престирал работна сила и то преди да му е било връчено копие от дължимото уведомление, заверено от ТД на НАП.

Въпреки, че по никакъв начин не се променя изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, дори и да се приеме, че нарушението не е съществено, то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение, т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието.

Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на гражданско правоотношение.

В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение е постигнато между страните и е бил сключен трудов договор между страните още преди проверката, като уведомлението за сключеният трудов договор е постъпило в НАП и е прието на 07.10.22г. в 15:47:02ч., т.е. два часа след извършване на проверката. Това поставя под съмнение изводът за прикриване на трудово правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на нарушението може да се считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан преди деня на проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП в кратък интервал след проверката.

Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за 5 същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор в деня на проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП в деня на проверката, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.

Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.