Решение № 5936 от 29.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5936 гр. София, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110147851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против М. Л. М., с която се предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 207.41евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 21.47евро – мораторна лихва за периода 15.08.2024г. – 23.05.2025г., 4.88евро – дялово разпределение за периода 01.05.2023г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 0.91евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 23.05.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32789/2025г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е било налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ АД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер, в каквато насока са изложение съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предмет на настоящото производство са искови претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за обект с абонатен № ******, представляващ ап. /адрес/.

От приложеното на л. 15 по делото копие на Договор за продажба от 15.12.1970г. се установява, че правото на собственост върху процесното жилище е придобито от М.Е.М., ЕГН **********. Този извод намира опора в приложеното на л.

19 по делото писмо от С.о. – Район „*********“, изпратено до ищцовото дружество, от което се вижда, че процесното жилище е продадено на 15.12.1970г. на М.М..

От приложеното на л. 19 по делото копие на удостоверение за наследници се установява, че М.Е.М., ЕГН ********** е починала на 27.10.2020г., като наследниците й по закон са съпругът й – ответникът М. Л. М. и синът й А.Е.Д..

Доколкото няма данни дали имотът е придобит в режим на СИО, по аргумент от 2 чл. 9 ЗН, по силата на наследствено правоприемство всеки от наследниците е придобил право на собственост върху ½ идеална част, като претенциите срещу ответника са предявени именно за половината от задълженията.

Дори да се приеме, че жилището е придобито в режим на СИО, след прекратяването й ответникът би имал ¾ идеални части, респективно ще отговаря за по-голяма част от задълженията.

В обобщение следва извода, че през исковия период ответникът М. М. е имал качеството потребител на топлинна енергия, като отговаря за ½ от задълженията.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва цялата сграда, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество, а разликата е разпределена между всички потребители. Видно от заключението отоплителните тела са били затапени и за процесния период не е начислявана ТЕ за отопление на имот. Експертът е посочил, че е начислена сума за сградна инсталация, в каквато насока е становището на вещото лице, изразено при изслушване на заключението на 27.03.2026г. На следващо място вещото лице посочи, че в имота има поставен един водомер, като за исковия период е начислена ТЕ за БГВ за един потребител. В заключение вещото лице сочи, че изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба Е-РД-04/12.03.2020г.

Следва да се отбележи, че с решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета и ДиректИ.

1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на ДиректИ.

85/577/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от ДиректИ. 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния 7 пазар и изменение на ДиректИ. 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („ДиректИ. за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

3

От представените на л. 23 по делото договор от 17.09.2002г. и на л. 25 по делото копие на протокол от проведено общо събрание на ЕС, се установява, че дяловото разпределение е извършено от третото – лице помагач – „Н.“ ЕАД От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че на 21.07.2025г., на касата на ищцовото дружество е извършено плащане на сумата от 257.47 евро, но на страница 7 експертът сочи, че плащането е извършено от другия длъжник в заповедното производство Алеко Деянов, срещу който е издаден изпълнителен лист, респективно не е налице плащане в хода на процеса от М. М., като такова не се й твърди от ответника.

Експертът сочи, че са останали неизплатени суми за доставена топлинна енергия в размер на 207.42 евро и дялово разпределение в размер на 4.88евро, като доколкото претенциите са заявени именно за суми в такъв размер, същите се явяват изцяло основателни.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за исковия период се явява основателна. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че мораторната лихва върху вземането за доставена топлинна енергия за исковия период е в размер на 21.98евро, като доколкото претенцията е заявена за сума в по-малък размер, същата се явява изцяло основателна за предявените 21.47 евро.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото разпределение за сумата от 0.91 евро се явява неоснователна.