Разпореждане № 2123 от 09.07.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2123 гр. Несебър, 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Частно гражданско дело № 20252150100755 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М., с пълномощник юк. П.П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Я. З. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от 145.55 лева, представляваща незаплатена сума за периода от 09.12.2022г. до 08.05.2023г. за услуга 359*** с план Smart Unlimited Special 20 April 2022 2y за срок от 24 месеца, за което е подписано Приложение 1 от 09.12.2022г. към договор с партиден номер М4833792, сумата от 32.98 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 28.01.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 8.53 лева, представляваща такса за събиране на дължими суми за периода от 09.03.2023г. до 08.04.2023г., сумата от 1.82 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 28.04.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 2 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, сумата от 0.47 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 60 лева, представляваща неустойка по договор с партиден номер М4833792 за услуга 359***, формирана от 3 стандартни месечни такси без ДДС, сумата от 12.10 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.06.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 61.23 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с партиден номер М4833792 за услуга 359***, сумата от 12.35 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.06.2023г. до 03.06.2025г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението - 11.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 175 лева, представляваща разноски по делото, от които 25 лева - заплатена държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта 1 за претендираните суми за ползвани услуги и неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, дължими на основание чл. 54.12 от Общите условия поради прекратяване на договорите по вина на абоната.

Вземането произтича от твърдения, че между „А1 България” ЕАД и Я. З. Т. е сключен Договор с УИН № 504510463, със системен партиден номер М4833792. Сочи се, че длъжникът не е заплащал стойността на електронни съобщителни услуги за посочените периоди. Излага се, че на основание чл. 54.12 договорът е бил прекратен, поради което била начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси. Тези твърдения са достатъчни, за да обосноват издаване на исканата заповед в посочените части.

Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано в частта относно претенциите за такса за събиране на дължими суми, обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, ведно с претендираните лихви към тези суми.

Съображенията за това са следните:

В случая е безспорно, че длъжникът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а заявителят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което съдът дължи преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба заповед за изпълнение не следва да бъде издавана когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Според нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Така разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи.

При извършена проверка на посочените обезщетение и неустойки, настоящата инстанция достигна до извод, че същите се основават на неравноправни клаузи по смисъла на чл. чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Неустойката за дадена отстъпка от цената на месечната абонаментна такса е формулирана по начин, който не може да бъде определяем към момента на сключване 2 на договора. Наред с това формирана по този начин претенцията за неустойка са с необосновано висок размер по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.

Наред с това от материалите по делото се установява, че договорът за мобилни услуги е бланков, като съдържанието му не е било договорено предварително между страните. Горното обосновава извод, че клаузите по договора не са индивидуално договорени. В разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП е предвидено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. По този начин се създава значително неравновесие на отношенията между търговеца и потребителя.

Установява се, че наред с неустойките за дадена отстъпка от цената на абонаментната такса, по договора са начислени лихва за забава върху месечните вноски и неустойка в размер на 3 стандартни месечни вноски. Налага се извод, че са налице различни механизми за обезщетяване на заявителя по този договор, като уговарянето на посочената неустойка надхвърля обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката и води до значителна прекомерност на уговорените обезщетения, поради което същата е с необосновано висок размер по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Ето защо, посочената клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

Що се отнася до таксата за събиране на дължими суми и обезщетението за обработка на просрочени задължения, същите имат неустоечен характер и на практика с тях се начислява допълнителни задължения за потребителя в случай на забава.

Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, представлява задължение, основано на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, поради което завлението следва да бъде отхвърлено и в тази част.

Предвид недължимостта на посочените неустойки, такса и обезщетение, не се дължи и лихва за забава върху тези суми, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.

Ето защо подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, в която се претендират сумата от 8.53 лева, представляваща такса за събиране на дължими суми за периода от 09.03.2023г. до 08.04.2023г., сумата от 1.82 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 28.04.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 2 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, сумата от 0.47 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 61.23 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с партиден номер М4833792 за услуга 359***, както и сумата от 12.35 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума за 3 периода от 08.06.2023г. до 03.06.2025г.

Що се отнася до претенцията за разноски, същата да бъде уважена единствено до сумата от сумата от 75 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 25 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. В чл. 26 от цитираната Наредба е предвидено, че за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лева. Следователно искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено за разликата от 100 лева до пълния претендиран размер от 175 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М., с пълномощник юк. П.П. против Я. З.

Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от 145.55 лева, представляваща незаплатена сума за периода от 09.12.2022г. до 08.05.2023г. за услуга 359*** с план Smart Unlimited Special 20 April 2022 2y за срок от 24 месеца, за което е подписано Приложение 1 от 09.12.2022г. към договор с партиден номер М4833792, сумата от 32.98 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 28.01.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 60 лева, представляваща неустойка по договор с партиден номер М4833792 за услуга 359***, формирана от 3 стандартни месечни такси без ДДС, сумата от 12.10 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.06.2023г. до 03.06.2025г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението - 11.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева, представляваща разноски по делото, от които 25 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

4

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М., с пълномощник юк. П.П., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Я. З. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от 8.53 лева, представляваща такса за събиране на дължими суми за периода от 09.03.2023г. до 08.04.2023г., сумата от 1.82 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 28.04.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 2 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, сумата от 0.47 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2023г. до 03.06.2025г., сумата от 61.23 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с партиден номер М4833792 за услуга 359***, както и сумата от 12.35 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.06.2023г. до 03.06.2025г., както и в частта, с която се претендират разноски над сумата от 75 лева до пълния претендиран размер от 175 лева.

Разпореждането, в отхвърлителната му част, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________