Решение № 1008 от 10.10.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2049/2023
- Вид
- Решение № 1008
- Подписан
- 10.10.2024
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Други актове по делото
- Определение № 4206 от 08.11.2023 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 5875 от 28.11.2023 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 6184 от 13.12.2023 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 6208 от 18.12.2023 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 6263 от 18.12.2023 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 651 от 07.02.2024 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 872 от 20.02.2024 · Тони Кръстев
- Протокол № 268 от 23.02.2024 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 1355 от 19.03.2024 · Тони Кръстев
- Протокол № 453 от 22.03.2024 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 1942 от 17.04.2024 · Тони Кръстев
- Протокол № 613 от 18.04.2024 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 2653 от 23.05.2024 · Мила Йорданова Колева
- Разпореждане № 2654 от 23.05.2024 · Мила Йорданова Колева
- Протокол № 812 от 27.05.2024 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 3079 от 17.06.2024 · Тони Кръстев
- Протокол № 990 от 25.06.2024 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 3494 от 09.07.2024 · Тони Кръстев
- Протокол № 1257 от 19.09.2024 · Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 5352 от 11.10.2024 · Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 1008 гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100502049 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище гр. София, против решение № 172/27.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1378/2021 г. по описа на РС – гр. Девня, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове, с правно основание чл. 422 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че К. И. Х. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА сумите от: 6731,24 лева главница, 2600,50 лева възнаградителна лихва, 645,78 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 647/2021г. по описа на РС-Девня.
Въззивникът развива доводи за неправилност на решението. Посочва, че делото е останало неизяснено, тъй като е отказано да бъде назначена съдебно-техническа експертиза относно въпроса с електронното подписване на договор сключен от разстояние. Поддържа се противоречие с материалния закон и липса на аргументация в изложените от първостепенния съд мотиви. Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. И. Х. чрез назначен от съда особен представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че ищецът не е доказал, че е изпълнил задълженията си по чл. 18. ал. 1. т.1 и т. 3 и по чл. 18, ал. 2 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) в хипотезата на спазване изискванията на чл. 13. ал. 1 и 4 във вр. с чл. 3. т. 10 от Регламент ГЕС) № 910/2014, както и на чл. 3. ал. 2 от 1
ЗЕДЕУУ за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В представени писмени становища поддържат изложените в хода на производството доводи и искания.
В хода на процеса след подаване на въззивната жалба БНП Париба Пърсънъл Файненс СА – клон София е заличен от търговския регистър, поради което като страна в производството към настоящия момент се легитимира принципалът на клона БНП Париба Пърсънъл Файненс СА – Париж, Франция. Извършеното преди заличаване на клона на чуждестранното лице прехвърляне на търговското предприятие на клона в полза на Юробанк България АД представлява частно правоприемство, поради което спрямо приобретателя не е налице хипотезата приемство в процеса по смисъла на чл. 227 от ГПК.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
По предмета на спора съдът съобрази следното:
РС – Девня е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от БНП Париба Пърсънъл Файненс СА – клон София срещу К. И. Х. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски заем № PLUS-17705752/02.03.2020г., за следните суми: 6731,24 лева – главница; 2600,50 лева – възнаградителна лихва; 645,78 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.05.2020г. до 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 647/2021г. по описа на РС-Девня. В условие на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите вземания.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.03.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс и К. И. Х. бил сключен от разстояние договор за кредит за закупуване на стоки и услуги на изплащане със срок за издължаване 30 месеца на равни ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 341,89 лв. съгласно погасителен план. Сключването на договора било извършено по инициатива на ответника чрез он-лайн платформа на достъпна на уеб сайта на ищеца. Ответникът потвърдил сключването на договора като подписал електронно съответните документи, в т.ч. и общите условия на кредитора, след което сумата по кредита била предоставена по банков път. Месечните погасителни вноски включвали главницата по кредита и възнаградителна лихва. Било уговорено кредитополучателят да заплати еднократно такса ангажимент, срещу която кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент. При забава кредитополучателят дължал обезщетение в размер на законната лихва върху неплатената погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски вземането на кредитора ставало изцяло предсрочно изискуемо. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 15.04.2020 г. и на 15.10.2020 г. му била изпратена покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначен от съда особен представител е 2 подал отговор на исковата молба, с който счита исковете за неоснователни. Оспорва потребителят да е дал съгласие за сключване на договора като счита, че не са спазени изискванията на закона при сключване на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Оспорва и предоставянето на сумата по договора за кредит.
С решението си РС – Девня е отхвърлил исковете като е приел, че ответницата не е дала съгласие за сключване на договора за кредит от разстояние по установения от закона ред. Производството по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове е прекратено като недопустимо. Решението не е обжалвано в прекратителната му част.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на обжалваното решение обуславя неговата допустимост в обжалваната част, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото заверени преписи от писмени доказателства: Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17705752, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и К. И. Х., Условия по договора, Извлечение по кредит PLUS-17705752 и Погасителен план е видно, че същите не са подписани от кредитополучателя на хартиен носител. Отразено е в същите, че за клиента документите са електронно подписани от ответницата К. И. Х..
В Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17705752 от 02.03.2020 г. са посочени следните параметри на кредита: Размер на кредита за потребителски цели: 6500.00 лв.; Размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията": 0.00 лв.;
Застрахователна премия: 1156.20 лв.; Общ размер на кредита: 6500.00 лв.; Такса ангажимент: 227.50 лв.; Брой погасителни вноски: 30 брой(я); Месечна погасителна вноска:
341.89 лв.; Обща стойност на плащанията: 10256.70 лв.; Годишен процент на разходите:
34.66%; Лихвен процент: 27.04%. Съобразно т. 2 от „Условия по договора" таксата ангажимент в размер на 227.50 лева се приспада от главницата. Посочено е, че срещу таксата ангажимент кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК. В договора е предвидено главницата по кредита да бъде усвоена по банкова сметка на ответника с IBAN ****.
Видно от представеното Извлечение по кредит PLUS-17705752, кредиторът е начислил главница застраховка кредит в размер на 38.54 лева месечно включени в първите шест погасителни вноски, или общо 231,24 лв., след което за всички оставащи 24 вноски до края на срока на договора е отразил „Анулирана“.
Не са представени доказателства за връчване на поканата до ответника К. И. Х. от 15.10.2020 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От приетото по делото заключение по назначената от РС съдебно счетоводнаекспертиза, неоспорено от страните, което съставът на въззивния съд кредитира като обективно и обосновано, се установява, че сума в размер на 6272,50 лева е била преведена на К. И. Х. по банковата сметка, посочена в чл. 1 от договора. Основанието за превода е „съгл. договор PLUS -17705752“. Няма данни за извършени погасителни вноски. Размерът на задълженията по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК според счетоводните записи на банката – Вариант 1 от заключението – е: 6500 лева – главница; 231,24 лв. – застрахователна премия; 2600,50 лева – възнаградителна лихва, 645,78 3 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 27.04.2021г. върху главница от 6 731,24 лева, т.е. при включена застрахователна премия. Във вариант 2 – без включена застрахователна премия – мораторната лихва за периода от 15.07.2020 г. до 27.04.2021г. е в размер на 518,19 лева. Във всички варианти, разгледани от вещото лице, размерът на ГПР не надвишава 5-кратния размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора е 10 %.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената в производството пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че Договор за кредит № PLUS-17705752 е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) на 02.03.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" като кредитор и К. И. Х. като кредитополучател. Сключването на договора за кредит е извършено по инициатива на потребителя, който е попълнил заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на доставчика на финансовата услуга https://www.bnpparibas-pf.bg. На потребителят е предоставена преддоговорна информация за годишния лихвен процент (ГЛП) по кредита, годишния процент на разходите (ГПР) и размера на такса ангажимент – еднократно дължима такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент по кредита за срока на договора. Потребителят е попълнил в информация за личните си данни-име и фамилия (К. Х.), ЕГН (**********), електронен адрес (***) и телефон (***). Клиентът се е съгласил с Общите условия за кандидатстване за кредит и се е запознал с информацията за защита на личните данни посредством маркирането на съответните полета (tick-boxes). След одобряване на кандидата за финансовата услуга предоставяне на кредит, на 02.03.2020 г. на посочената от К. И. Х. електронна поща (***) е изпратено електронно съобщение (E-mail) от електронна поща ***, съдържащо линк до официалната интернет страница на „БНП Париба Пърсънъл Файненс", където заявителят на кредита се отвежда в „Зона за документи". При отварянето на линка, К. Х. е достъпила началната страница на „Зона на клиенти" – защитена онлайн среда на интернет платформата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс". За установяване на личността на потребителя е използвана двуфакторна автентикация - двата фактора в случая са нещо, което само той знае (SMS кодът) и нещо, което само той притежава (неговото мобилно устройство). Кодът за потвърждение има силата на обикновен електронен подпис на заемателя, по смисъла на чл.
Разпечатката съдържа 34 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/334757d8-f274-4c4e-af26-8cdc253152b4