Решение № 5256 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5256 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110143332 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И., адрес: гр. С....... срещу А. К. Д., ЕГН **********, адрес: гр.С..... О. К. Д., ЕГН **********, адрес: гр.С..... с която се иска на основание чл. основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 5107.07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С......, абонатен номер ****** за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 840.20 лева за периода от 15.09.2022г. до 06.08.2025г., както и сумата в размер на 38.50 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2022г. до м.04.2023г. и 12.90 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2022г. до 06.08.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 13.08.2025г. до окончателното изплащане на сумите РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА А. К. Д., ЕГН **********, адрес: гр.С.......... сумата от 2553.53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С......, абонатен номер ****** за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 420.10 лева за периода от 15.09.2022г. до 06.08.2025г., както и сумата в размер на 19.25 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2022г. до м.04.2023г. и 6.45 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2022г. до 06.08.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 13.08.2025г. до окончателното изплащане на сумите, ЗА О. К. Д., ЕГН **********, адрес: гр.С.......... сумата от 2553.53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С......, абонатен номер ****** за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 420.10 лева за периода от 15.09.2022г. до 06.08.2025г., както и сумата в размер на 19.25 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2022г. до м.04.2023г. и 6.45 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2022г. до 06.08.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 13.08.2025г. до окончателното изплащане на сумите, 1

Ищецът твърди, че ответниците А. К. Д. и О. К. Д. в качеството си на наследници на М. Г. Д., която е била собственик на топлоснабдения имот, са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 63 от ОУ. Твърди, че в сградата етажна собственост, в която се намира имотът, има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Т. С." ЕООД. Начисляваните суми са били на база прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет. Твърди, че за процесния период ответниците, в качеството им на наследници, не са заплатили дължимите суми за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски. Представя като писмени доказателства Нотариален акт, Писмо за смяна на титуляр и известие, Договор между СЕС и „Т. С." ЕООД, Фактури - 2 бр., Извлечение от сметки за процесния период, Общи условия за продажба на топлинна енергия, Договор между „Т. С." ЕАД и „Т. С." ЕООД, Пълномощно. прави доказателствени искания за привличане на „Т. С." ЕООД като трето лице-помагач, допускане на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два идентични отговора на исковата молба от ответниците, с които същите оспорват исковете по основание и размер. Ответниците оспорват съществуването на задълженията, твърдят че ищецът не е доставил твърдяната енергия в искания обем, качество и цена; оспорват сумите за дялово разпределение, като твърдят, че вземането не принадлежи на ищеца; твърдят, че не са титуляри на абонатния номер; че не са собственици или ползватели на имота за процесния период; правят възражение за нередовно водени счетоводни книги от ищеца; твърдят, че фирмата за дялово разпределение „Т. С.“ ЕООД не притежава необходимия лиценз; твърдят, че задълженията не са изискуеми, тъй като не са били поканени да платят и не са отчислени технологичните разходи; оспорват начисляването на лихви върху прогнозни сметки; оспорват протокола от ОС на СЕС като твърдят, че е за друг вход (вх. „Г“), а не за процесния (вх. „Д“); оспорват приложимата нормативна уредба за изчисляване на енергията от сградна инсталация (т. 6.1.1 от Методиката), като твърдят, че е отменена от ВАС. Правят възражение за изтекла 3годишна погасителна давност по чл. 111 ГПК. Ето защо молят за отхвърляне на исковете.

Молят за присъждане на разноски. Правят доказателствени искания за оспорване истинността и верността на представените от ищеца писмени документи на основание чл.

193 ГПК, с искане за представяне на оригиналите им по чл. 183 ГПК; евентуално, при допускане на СТЕ, формулират допълнителни задачи; оспорват искането за привличане на трето лице-помагач.

Третото лице помагач - Т. С. ЕООД счита исковете за основателни и доказани.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

От приложените и приети по делото писмени доказателства, и по-конкретно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том III, рег. № 8230, дело № 399/2008г., се установява, че М. Г. Д. е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С........ За процесния период (от м.

05.2022 г. до м. 04.2024 г.) именно тя е притежавала качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и е била титуляр на партидата.

Видно от данните по делото и представеното удостоверение за наследници, след нейната смърт имотът, а заедно с него и нейните имуществени права и задължения, са наследени от нейните законни наследници – ответниците А. К. Д. и О. К. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН), наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията на наследодателя съразмерно с дяловете, които получават. Задължението за заплащане на потребена и незаплатена топлинна енергия има изцяло имуществен характер и не е тясно свързано с личността на наследодателя, поради което преминава върху неговите наследници при условията на универсалното правоприемство.

Следователно, в настоящото производство ответниците не черпят права и задължения в качеството си на преки потребители на топлинна енергия през исковия период, а отговарят за натрупаните задължения на своята наследодателка М. Д..

Съобразно притежаваните от тях наследствени права, които съгласно ЗН са равни, двамата ответници отговарят за възникналите задължения на наследодателката си в условията на разделна отговорност при квоти от по 1/2 (една втора) за всеки от тях. Предвид безспорно установеното наследствено правоприемство, съдът приема, че ответниците са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.