Решение № 231 от 18.04.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Разград, 16.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330102085 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 344, ал. 1 ГПК вр. с чл. 34 от ЗС – фаза по допускане на делбата.

С искова молба от А. М. А. с ЕГН ********** от гр. Златарица, ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. при АК – Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ***, кантора ЗБ, против С. М. А. с ЕГН ********** от в гр. Разград, ***, се моли да бъде допусната по реда на чл.

344, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС съдебна делба между страните на съсобствения им лек автомобил ПЕЖО „2008“, peг. № ***, идентификационен № ***, при равни права.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие следното за установено от фактическа страна:

През 2016 г. страните напуснали България и заминали за Федерална република Германия с цел трудова заетост, периодично прибирайки се в Република България. На 08.02.2019 г. ответницата придобила по силата на договор за продажба за сумата от 5000 евро правото на собственост върху лек автомобил „ПЕЖО 2008“, с рама № *** и рег. № ***. Видно от представените банкови извлечения ответницата изтеглила същия ден от банковата си сметка сумата от 7000 евро. На 15.02.2019 г. автомобилът бил регистриран на нейно име, като ответницата се легитимирала като собственик при регистрацията с договора за покупко-продажба, сключен на 08.02.2019 г. между нея и „Тендик Ауто“. Било издадено и свидетелство за регистрация Част II от Федерална република Германия.

С влязло в сила на 09.07.2021 г. Решение № 260012/10.06.2021 г. по Гражданско дело № 34/2020 г. по описа на Районен съд - Елена, бракът между страните е прекратен с развод.

По делото са ангажирани свидетелски показания. Според свид. Я. още 1 преди развода си страните живеели разделени от дълго време, включително всеки сам разполагал със средствата, които заработвал. Ответницата споделила със свидетелката намерението си да закупи автомобил. Работила на три места, за да събере пари за закупуването му. В крайна сметка се похвалила на свидетелката, че е закупила автомобил. Свидетелката била виждала и ищеца да управлява процесната вещ, но след дадено разрешение от ответницата.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. П., който очевидно не знае подробности за времето, когато страните са били в брак.

На 03.09.2021 г. ответницата се разпоредила с процесната вещ, прехвърляйки собствеността на П.М.А. от Португалия за сумата от 5300 евро.

От правна страна:

Предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Основният правопораждащ правото на делба юридически факт е наличието на съсобственост между две или повече лица по отношение на конкретна вещ или друго вещно право. Ако конкретната движима вещ към момента на заявения иск за делба не се намира в патримониума на някой от съделителите, то и делбата на тази вещ е недопустима.

В този смисъл искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

Разпоредбата на чл. 355 от ГПК е специална по отношение на чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Тази специална разпоредба се прилага тогава, когато няма спор между страните за наличието на съсобственост, за участниците и за квотите в съсобствеността. При спор в първа фаза на делба за наличието на съсобственост, отговорността за разноски се разпределя по правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото в тези хипотези се отрича правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се правото на насрещна страна на иск за делба, препятства се реализиране на потестативното и право. В случая производството е във фазата по допускане на делбата, а спорно е наличието на съсобственост, поради което и отговорността се разпределя по общото правило на чл. 78 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК вр. с чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса в размер на общо 50,00 (петдесет) лева, а доколкото ищецът е заплатил само 25,00 лева, дължи останалите.

Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК не му се следват. Ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ответницата в размер на 900,00 лв. Във връзка с възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се отбележи, че същото е основателно.

Минималният размер на възнаграждението по наредбата (в предишната редакция) е 600,00 лева за всяка фаза, като с оглед осъществената защита, фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер от 700,00 (седемстотин) лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по чл. 344, ал. 1 ГПК вр. с чл. 34 от ЗС иск от А. М. А. с ЕГН ********** от гр. Златарица срещу С. М. А. с ЕГН ********** от в гр. Разград, за допускане до делба при равни права на лек автомобил „ПЕЖО 2008“, с рама № ***, рег. № ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК вр. с чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, А. М. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК А. М. А. с ЕГН ********** да заплати на С. М. А. с ЕГН ********** сумата от 700,00 (седемстотин) лева за направените от нея съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3