Решение № 4064 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4064 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330111827 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника С. М. М., че последният дължи на ищеца сумата от 1368,06 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.05.2018 г. – 12.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, както и мораторна лихва в размер на 252,82 лева за периода 31.07.2018 г. – 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 2701/28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 5580 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, доколкото се явявал собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като били начислявани по 10 куб. м. месечно за двама обитатели. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено 1 задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 09.05.2018 г. – 12.04.2023 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 5580 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.

М. М. чрез назначения му особен представител – адв. И. М., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че за претендираните суми в исковата молба са издавани фактури от една и съща дата – 12.04.2023 г., респ. не са посочени доказателства за начисляването на сума. Навеждат се доводи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че в обекта липсва измервателно устройство, респ. че са налице основанията за служебно начисляване на количества потребена вода. Не се обосновава и поради каква причина е достигнато до извода, че в имота живеят две лица, за да се начисляват по 10 куб. м. месечно. Възразява се и че част от задълженията са погасени по давност, като се обосновава, че релевантна се явява 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Доколкото исковата молба е предявена на 10.08.2023 г., то се посочва, че всички вземания за периода 09.05.2018 г. – 10.08.2020 г. са погасени по давност. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 5880/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 2701/28.04.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т.

2

2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Община **, Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор по делото са приобщени четири броя декларации по чл. 14 ЗМДТ /л. 74 - л. 95/. В същите като собственици на имот, находящ се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, фигурират Н. Ф.Щ., М. Я. Х., Х. Я.

Щ., В. Я. Б., Т. А. Щ., С. С. М., Ш. Ю. А. и В.Г. Щ.. Респ. в нито една от посочените декларации като собственик на процесния обект не е посочен ответникът С. М. М.. Действително, по делото е приобщено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзка изх. № **/** г. на Община **/л. 115/, от което се изяснява, че ответникът С. М. М. е син на едно от лицата, вписани като собственици в декларация по чл. 14 ЗМДТ - С. С. М., която към настоящия момент е починала. Независимо от изложеното, в посочената декларация не фигурира юридическият факт, въз основа на който същата е декларирана като собственик, респ. не може да бъде направен извод дали в полза на ищеца е възникнало право на собственост по отношение на процесния недвижим имот.

На следващо място следва да се посочи, че същата е декларирана като собственик с декларация на Т. Щ. от 26.05.1998 г., като впоследствие е 3 подадена данъчна декларация за имота от 2020 г. с вписване на други лица, между които не са нито ищецът, нито негови родственици. С оглед изложеното, не може да бъде направен изводът, че ответникът е носител на правото на собственост върху имота, доколкото липсват данни за юридическия факт въз основа на който да е възникнало правото на собственост, както за него, така и за неговия праводател.

С оглед липсата на доказателства ответникът да е собственик/ползвател на процесния имот, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. Такива от същия обаче не са извършени, поради което разноски в производството не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу С. М. М., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 1368,06 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.05.2018 г. – 12.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, както и мораторна лихва в размер на 252,82 лева за периода 31.07.2018 г. – 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена 4 заповед за изпълнение на парично задължение от № 2701/28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 5580 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 5580 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника С. М. М. адв. М., за сумата от 400 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5