Решение № 3426 от 22.07.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към решение № 3426 от 22.07.2024 г., постановено по НОХД № 6491 по описа на СРС, НО, 116. с-в за 2024 г.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против Е. М. с ЕГН ********** за това, че на 17.12.2019 г., около 17:25 часа, в гр. София, по бул. „Ген. Данаил Николаев“, с посока на движение от площад „Сточна гара“ към бул. „Ботевградско шосе“, е управлявал превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 200 ЦДИ“, с рег. № СВ **** НМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1***********/28.06.2019 г. на мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ – СДВР, връчена лично на лицето на 28.06.2019 г. и влязла в законна сила на 12.07.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

След положителна оценка за наличие на предпоставките на процесуалния закон, с протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 04.06.2024 г., и на основание чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът е постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и осма от НПК.

В съдебното заседание СРП, редовно призована, се представлява от прокурор Ф., която в пледоарията си поддържа внесения обвинителен акт.

Смята, че са налице материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 78а от НК, въз основа на което моли от съда да се произнесе с решение, по силата на което обвиняемият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, което му е вменено. Предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност, а вместо това да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Обвиняемият Е. М. е редовно призован за провеждането на откритото съдебно заседание, но чрез защитата заявява, че не желае да присъства. За него се явява адв. С. – преупълномощен процесуален представител, който в хода на делото по същество моли подзащитният му да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде изцяло оправдан. Възразява срещу констатацията за обективна съставомерност на процесното деяние по посочения от държавното обвинение текст от НК. Поставя акцент върху това, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, послужила като основание за налагане на принудителна административна мярка на обвиняемия, е била обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд от 2021 г. В допълнение към това се позовава и на друг съдебен акт на КС, с който се дава задължително тълкуване в смисъл, че по отношение на заварените и неприключени правоотношения с предмет на висящи съдебни производства, противоконституционната разпоредба не следва да бъде прилагана. Воден от тези си съображения, защитникът на обвиняемия счита процесното деяние за несъставомерно, поради което пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Е. М. с ЕГН ********** е роден на 09.10.1981 г. в гр.

Мелбърн, Австралия, българин е, с българско и с австралийско гражданство, със средно образование, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. „********“ № 40.

Обвиняемият М. се води на отчет в информационните масиви на Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи, като на 25.11.1999 г. той е издържал успешно положения от него изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, за което му е издадено СУМПС въз основа на протокол № **** от 25.11.1999 г.

На 28.10.2013 г. от СДВР му е издадено ново свидетелство за управление на превозно средство с № *********, валидно до 22.10.2018 г., което понастоящем е със статус „унищожено“ поради изтичането на срока на валидността му. Междувременно, предвид двойното си гражданство, и предходящото си продължително пребиваване на територията на Австралия, Е. М. бил притежател и на австралийско свидетелство за управление на автомобили с № ******** със срок на валидност до 16.07.2029 г.

На 28.06.2019 г. обвиняемият управлявал МПС на територията на Столична община, като бил спрян за проверка от служители на ОПП – СДВР, които установили, че лицето шофира със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 22.10.2018 г., както и че лицето не е заплатило доброволно и в установения за това срок наложената му глоба с предходно издаден спрямо него фиш. В тази връзка му бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА с № 296479/28.06.2019 г. за извършените от него неправомерни деяния, квалифицирани по разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.

Наред с това, по повод на проявеното от обвиняемия противоправно поведение, с издаването на Заповед № ****/28.06.2019 г., органите на реда му наложили и принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“. По този административен ред, и на основание чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, притежаваното от М. българско СУМПС № ********* му било отнето до заплащането на дължимата от него глоба. След като се запознал със съдържанието на Заповедта, на 28.06.2019 г. обвиняемият получил препис от нея. Тя не е била обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс от заинтересованото лице, поради което изпълнителното действие е стабилизирано с окончателното влизане в законна сила на 12.07.2019 г., видно от писмо на ОПП СДВР на лист 27 от ДП.

Към инкриминираната дата - 17.12.2019 г., издадената спрямо Е. М.

Заповед за прилагане на ПАМ с № ****/28.06.2019 г. все още е била в сила поради продължаващото неизплащане на наложената на лицето глоба съобразно издадения му фиш, видно от писмо на лист 27 от делото. Около 17:25 часа на този ден, обвиняемият управлявал лек автомобил марка „Мерцедес, модел „А 200 ЦДИ“, с peг. № СВ **** НМ, като се движел по столичния бул. „Генерал Д. Николаев“ с посока на движение от площад 2

„Сточна гара“ към бул. „Ботевградско шосе“. На кръстовището с ул.

„Силистра“ свидетелите М. П. и Д. Х. – служители от Специализираните полицейски сили на 05 РУ – СДВР, които били назначени в автопатрул АП-44, спрели за проверка горепосоченото превозно средство и поискали от водача му да се легитимира. Обвиняемият им предоставил своето австралийско свидетелство за управление на МПС с № ********, което не било придружено от легализиран превод на български език. След сверка на предявения им документ, служителите на реда докладвали на оперативната дежурна част при 05 РУ-СДВР за ситуацията и по разпореждане на колегите си изчакали пристигането на представител на Отдел „Пътна полиция“.

Не след дълго на място пристигнал свидетелят В. Г. – младши автоконтрольор от ОПП-СДВР, който извършил справка в информационните масиви на МВР и вследствие на резултатите от нея установил, че с влязлата в сила ЗППАМ № ****/28.06.2019 г. водачът е бил временно лишен от право да управлява МПС. Свидетелят Г. съставил на обвиняемия М. акт за установяване на административно нарушение Серия „АA” № *******/17.12.2019 г. за деяние с правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП, с който било иззето издаденото му от властите в Австралия свидетелство за управление на МПС № ********.

Било образувано досъдебно производство № ***/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 45523/2020 г. по описа на СРП.

На 18.12.2019 г. Е. М. е заплатил наложената му с фиш серия Н № *****/24.05.2019 г. глоба, с което производството по налагането му на ПАМ е било приключено. След посещение на седалището на Отдел „Пътна полиция“ чуждестранното му СУМПС му е било върнато, а на 20.12.2019 г. от СДВР му е било издадено ново свидетелство с № 284230102 със срок на валидност до 20.12.2024 г.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М. П. (л. 47 и 59 от ДП), Д. Х. (л. 48 и 60 от ДП), В. Г. (л. 49 и 51 от ДП), обясненията на обвиняемия Е. М. (л. 87 от ДП), акт за установяване на административно нарушение серия АА № ******* от 17.12.2019 г. (л. 10 от ДП), заверено копие на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 296479 от 28.06.2019 г. (л. 13 от ДП), заверено копие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **** от 28.06.2019 г. (л. 14 от ДП), справка за нарушител/водач (л. 15-18 от ДП), писмено уведомление от ОППСДВР с рег. № 4332р-7239 от 09.02.2021 г. (л. 27-28 от ДП), заверено копие на наказателно постановление № 19-4332-013384 от 11.07.2019 г. (л. 28 от ДП), заверено копие на наказателно постановление № 19-4332-029879 от 19.02.2020 г. (л. 31 от ДП), ксерокопие на австралийско свидетелство за управление на МПС с № ******** (л. 38 от ДП), разписки за плащане на глоба, наложена с ЕФ серия Н № *****/24.05.2019 г. (л. 39 от ДП), справки за съдимост на обвиняемия Е. М. (л. 46, 80, 82 от ДП и л. 26 от делото), Заверено копие на 3 идентификационна карта за дейността на полицейски наряд № Б ******* за 17.12.2019 г. (л. 55 от ДП), заверено копие на доклад за проверени лица и превозни средства за 17.12.2019 г. (л. 56-58 от ДП).

Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, както и доказват авторството и вината на обвиняемия, поради което изцяло основава на тях своите фактически и правни изводи.

Съдът кредитира изцяло показанията на тримата разпитани свидетели, тъй като същите са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. На първо място, внимание заслужават изнесените от полицейските служители от 5 РУ-СДВР фактически данни, тъй като същите способстват за очертаването на обстановката към момента на спирането на обвиняемия по повод на предприетата спрямо него проверка. Взаимна синхронизация бележат показанията на П. и Х. досежно индивидуализиращите черти на процесния автомобил и представеното от неговия водач свидетелство за управление, като това само по себе си не буди никакво съмнение в добросъвестното излагане на личните им впечатления за случая, тъй като разпитите на двамата свидетели са били значително отдалечени един от друг във времеви аспект. И двете лица по идентичен начин описват предприетите от тях служебни действия по докладване на ОДЧ, изчакване на полицейски екип по контрол на безопасността по пътищата и оказването му на съдействие по повод установяването на извършените от обвиняемия административни нарушения.

Въз основа на пресъздадените спомени на двамата полицейски служители съдът изгради изводите си относно страната на произход на чуждестранното свидетелство за управление на МПС с № ********, което Е. М. им е представил.

Сходни по съдържание в тези си части са и гласните доказателствени средства, снети посредством разпита на свидетеля В. Г.. Принадлежността на последния към специализираните служби за контрол на движението по пътищата, професионалната му квалификация и спецификата на възложените му функции предполагат оправомощаването му да извършва справки за редовност на представяните му документи за самоличност, свидетелствата за управление на водача, както и всички други документи, свързани с управляваните превозни средства. Така след извършена проверка Г. правилно е преценил, че водачът е бил временно лишен от право да управлява МПС, въпреки представеното от последния чуждестранно свидетелство, което е било иззето като доказателство и приложено към материалите по образуваната административнонаказателна преписка. За обосноваването на фактическите си констатации, послужили като основание за издаване на АУАН серия АА № ******* от 17.12.2019 г., служителят на ОПП се е позовал на докладната записка на своите колеги от 05 РУ-СДВР, като по този начин е формиран закономерен, правдоподобен и доказателствено обезпечен извод за предприето от страна на обвиняемия М. управление на МПС в срока на действие на наложената му ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“. Показанията на свидетеля Г. са логични, последователни и напълно съответни на приобщените по делото писмени документи, при което не е 4 налице основание за тяхното дискредитиране.