Решение № 179 от 05.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100900215 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа ч. търг. дело № 215 по описа за 2025 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба № 20250128142021, депозирана от „Д.Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175326388, срещу отказ № 20250116133940-4/23.01.2025 г. на АВ-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление А4, вх. № 20250116133940/16.01.2025 г..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като към заявлението били представени необходимите документи, обуславящи заявените за вписване обстоятелства - заличаване на вписания и избор на нов управител, както и промяна на адреса на управление на дружеството. Тези промени се основавали на решение на 1 едноличния собственик на капитала на „Д.Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175326388 чуждестранното ЮЛ Д.Е. СЛ, представлявано от управителя Р.И. 40 СЛ. По отношение правния статус на тези чуждестранни ЮЛ били представени удостоверения, издадени от Търговския регистър на Кралство Испания, които били валидни електронни извлечения от ТР на Мадрид, от които ясно и недвусмислено се установявало съществуването на дружествата към посочената в извлеченията дата (07.10.2024 г.), както и данните за тяхното представителство. Същите били представени в превод на български език, с нотариално удостоверен подпис на преводача, в съответствие с нормативните изисквания за представяне на документи на чужд език.

От представения в производството протокол от 06.12.2024 г. било видно, че са приети решения за промяна на адреса на управление на дружеството, както и за освобождаване на предишния и избор на нов управител, и за приемане на нов учредителен акт на „Д.Е.

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175326388. Ето защо следвало да се приеме, че тези заявени за вписване обстоятелства били валидно настъпили, като към заявлението били приложени и изискуемите в този случай допълнителни документи, а именно нотариално завереното съгласие и образец от подписа на новия управител, както и съответните изискуеми декларации. По тези съображения обжалваният отказ следвало да бъде отменен и да бъде постановено вписване на заявените промени, с присъждане на разноските за настоящото производство.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат същите съображения в подкрепа на постановения отказ, затова и не се налага тяхното обсъждане.

Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А4, вх. № 20250116133940/16.01.2025 г., подадено от упълномощен адвокат, е поискано вписване в търговския регистър на промени в управлението и представителството, както и адреса на управление на „Д.Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175326388, въз основа на решение на едноличния собственик на капитала - Д.Е. СЛ, управлявано от Р.И. 40 СЛ, което от своя страна се представлява от управителите Х.Г.Р. и К.Г.-М.С.. Решението на едноличния собственик, за което съгласно учредителния акт се изисква обикновена писмена форма, е взето от посочените физически лица, в качеството им на управители на Р.И. 40 СЛ – управител на Д.Е. СЛ.

Длъжностното лице при АВ постановило обжалвания отказ като приело, че към разглежданото заявление, включително след дадени указания, не били представени удостоверения за чуждестранните юридически лица, изходящи от Търговския регистър на Кралство Испания, които да отговарят от външна страна на изискванията на закона – да бъдат подписани и подпечатани от компетентно длъжностно лице, за да удостоверяват съдържащите се в тях обстоятелства.

Жалбата е основателна.

Обжалваният отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен.

Проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва следва да се ограничи в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредбата, 2 която регламентира съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона да се установява от представените документи по т. 4, което означава, че длъжностното лице по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват основателността на заявеното искане. Разпоредбата на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ пък е категорична, че длъжностното лице по регистрацията проверява дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закон - този, който предвижда вписването, т. е. терминът е използван в тесен смисъл.

Отказът е основан на непредставени удостоверения за правен статус на чуждестранните дружества Д.Е. СЛ и неговия управител Р.И. 40 СЛ, подписани и подпечатани от овластено длъжностно лице. А такова изискване не може да се поставя, тъй като съществуването и представителството на всяко юридическо лице, регистрирано в държава-членка на ЕС може да се установи чрез служебна проверка в публично достъпната система за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри, въведена с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право. Вписаните в тези регистри факти се считат известни на всички добросъвестни трети лица, каквото е и българският регистърен орган.

От друга страна, заявителят е представил съответните извлечения от търговския регистър на Мадрид, с които принципно регистърният орган е бил длъжен служебно да се снабди, в превод на български език, с нотариално удостоверен подпис на преводача, което напълно удовлетворява изискванията за представяне в регистърното производство на документи, съставени на чужд език.

Производството пред АВ е едностранно административно производство, което цели издаване на благоприятен за молителя акт. Едностранно административно е и охранителното производство, уредено в глава шеста на ГПК. В рамките на това производство съдът администрира частноправни отношения, в рамките на безспорно съдебно производство и правилата, уредени в глава шеста в голяма степен дублират правилата, които се прилагат в производствата пред чисто административните органи, уредени в АПК. Съдът служебно извършва проверка дали са налице условията за издаване на искания от него акт, именно, защото производството е едностранно и безспорно.

В производството, уредено в глава шеста, се прилагат общите правила на ГПК, което означава, че приложима е и разпоредбата на чл. 185 ГПК, която предвижда, че документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български език, заверен от страната. Ако съдът не може да провери верността на превода или верността на превода е оспорена, той назначава вещо лице. Специално за нотариалното производство, като вид охранително производство, е предвидено назначаване на преводач, в случай, че някое от участващите в производството лица не говори български език. Тази разпоредба дублира общата разпоредба на чл. 4 ГПК, която съобразно препращането на чл. 540 ГПК е приложима за всички видове охранителни производства.

В чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ се предвижда, че когато със заявлението е представен документ на чужд език той следва да бъде придружен със заверен превод. Не се предвижда изискване този документ да е надлежно подписан от нарочно овластено длъжностно лице, съответно от непредставянето му, не могат да произтичат никакви неблагоприятни последици за 3 заявителя.

Изложеното обуславя извод, че със заявлението са представени редовни от външна страна документи, които обосновават основателността на предявеното искане за вписване на променени в обстоятелствата по партидата на „Д.Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175326388, въз основа на заявление А4, вх. № 20250116133940/16.01.2025 г., което означава, че постановеният незаконосъобразен отказ следва да бъде отменен.

Независимо от основателността на жалбата, в полза на дружеството не се поражда право на присъждане на съдебни разноски.

И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, по чиято партида се вписват промените. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес, а и е дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК.

В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова и недължимостта на разноски в полза на заявителя е и уеднаквената практика на ВКС, като напр. определение 226/09.12.2020 г. по т.д. 1986/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 60384 от 28.10.2021 г. по ч. т. д. № 1303/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60454 от 07.12.2021 г. по ч. т. д. № 2445/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 20 от 20.01.2022 г. по ч. т. д. № 46/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му в диспозитива на крайния акт.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

4

ОТМЕНЯ, по жалба № 20250128142021, депозирана от „Д.Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175326388, отказ № 20250116133940-4/23.01.2025 г. на АВ-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление А4, вх. № 20250116133940/16.01.2025 г..

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по партидата на „Д.Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175326388, променените обстоятелства, съобразно заявление А4, вх. № 20250116133940/16.01.2025 г..

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5