Решение № 5552 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5552 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110154218 по описа за 2023 година

Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила на 11.07.2025 г. решение № 12542/26.06.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 12690/30.06.2025 г., постановени по настоящото гр.д № 54218/2023 г. на СРС, 76 с-в, е допуснато извършването на съдебна делба между А. С. А., К. С. А. и М. С. А. на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 38, с идентификатор № ***

(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто двадесет и три точка едно точка тридесет и осем), съгласно КККР на град София, община Столична, област София (Столица), одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект: от 30.08.2023г., с адрес на имота: град София, Район Триадица, *** (тридесет и осем), намиращ се на етаж 1 (едно) в сграда с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто двадесет и три точка едно), с предназначение: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ от 61.10 (шестдесет едно цяло и десет стотни) квадратни метра, с прилежащи части: Мазе № 16 (шестнадесет) и 0,536 % (нула цяло петстотин тридесет и 1 шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, състоящ се от: две стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата по Схема: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, под обекта: няма, над обекта:

1 самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, който съгласно доказателствен акт за собственост съставлява: Апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, находящ се на улица „***1, апартамент № 38 (тридесет и осем), в ж.к. ,,Красно село", застроен на 61.10 (шестдесет едно цяло и десет стотни) квадратни метра, с брутна кубатура 232.82 куб.м., при граници: отляво - апартамент № 37, отдясно - апартамент № 39, отгоре - апартамент № 41, отдолу - мазе, заедно с Мазе № 16 (шестнадесет), принадлежащо към апартамента, заедно с 0,536 % (нула цяло петстотин тридесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, при квоти както следва:

1/ за А. С. А. - Т. - 1/3 (една трета) идеална част;

2/ за К. С. А. - 1/3 (една трета) идеална част; и

3/ за М. С. А. - 1/3 (една трета) идеална част.

По извършването на делбата:

Способите за прекратяване на съсобствеността в делбеното производство са изчерпателно изброени в закона и са съответно: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В настоящия случай, установява се по делото въз основа на неоспореното от страните и кредитирано изцяло от съда заключение по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, че делбеният имот е реално неподеляем, съобразно действащите технически правила и норми, като актуалната му пазарна стойност възлиза на сумата от 154 580 евро.

Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако същият не може да бъде поставен в дял на някого от съделителите по реда на възлагателни претенции по чл. 349, ал.1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична продан – чл. 348 ГПК.

Предвид липсата на възлагателни претенции от страните по чл. 349, ал.

1 или ал. 2 ГПК, делбата на недвижимия имот следва да извърши чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенциите по сметки:

Съгласно чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и съответните доказателства. Заявените по този ред претенции представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата.

2

В конкретния случай с писмена молба вх. № 357816/31.10.2025 г. ищцата А. С. А. е сезирала съда с искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на осъдителни претенции, предявени срещу всеки от двамата ответници, за осъждането им да заплатят на ищцата обезщетения за лишаване от правото на ползване на съсобствения недвижим имот /с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС/, както и обезщетения за неоснователно обогатяване със заплатените от ищцата суми за консумативни разноски за вещта, ползвана изцяло от ответниците /с правно основание чл. 59 ЗЗД/.

По претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.

Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, съсобственикът има право на парично обезщетение.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема,за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.

3

В конкретния случай с протоколно определение от 20.11.2025 г. /л. 327/ съдът е приел за разглеждане следните осъдителни претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, изменени по размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.02.2026 г. /л. 362-гръб/, а именно:

1/ от А. С.-Т. срещу К. С. А. за сумата от 1 924,52 евро, представляваща обезщетение за лишаване ищцата от право да ползва съсобствения недвижим имот съобразно квотата си в периода 01.09.2022 г. – 01.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.10.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите; както и

2 / от А. С.-Т. срещу М. С. А. за сумата от 1 836,76 евро, представляваща обезщетение за лишаване ищцата от право да ползва съсобствения недвижим имот съобразно квотата си в периода 01.11.2022 г. – 01.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.10.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите.

С оглед дадените разяснения, за основателността на така предявените претенции, по делото следва да бъде установено наличието на следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за предоставяне на достъп, респективно - за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик /в този смисъл решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК - ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В конкретния случай, като безспорно по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил обстоятелството, че рамките на периода 01.09.2022 г. – 01.07.2025 г. процесният съсобствен жилищен имот се е ползвал изцяло и лично от ответниците.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства /л. 15 и сл./, че с Нотариална покана от 08.08.2022 г, рег. № 15356, том VБ, № 112 на нотариус Валентина Благоева, вписана под № 302 в Нотариалната камара, с район на действие СРС, ищцата е отправила към ответниците искане за заплащане на обезщетение за лишаването от правото да ползва своята 1/3 ид.ч. от процесния имот, считано от деня на получаване на поканата.

Установява се от представените по делото документи, че поканата е връчена на М. С. на 01.09.2022 г. /лично/, а на К. С. на 27.08.2022 г. /с изтичане на 14-дневния срок от залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК на 12.08.2022 г./

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват доказани по своето основание за пълните заявени периоди.

От заключението на изготвената допълнителна съдебно-оценителна експертиза се установява, че средната месечна наемна цена на процесния недвижим имот е както следва: 391 евро/месец за 2025 г.; 364 евро/месец за 2024 г.; 314 евро/месец за 2023 г.; 263 евро/месец за 2022 г..

4

Съобразното влязлото в сила съдебно решение за допускане на делбата, ищцата притежава 1/3 ид.част от жилището, поради което има право да получи общо обезщетение в размер на 1/3 от дължимия пазарен наем за съответния исков период. Доколкото всяка от ответниците притежава също по 1/3 от имота, то всяка от тях дължи в полза на ищцата по половината от общо дължимия размер, т.е. по 1/6 от цената на наема за съответния период.

Предвид изложеното, ответникът К. С. дължи в полза на ищцата обезщетение, равняващо се на 1/6 от сбора на наемите за 4 месеца от 2022 г., 12 месеца от 2023 г., 12 месеца от 2024 г., 6 месеца от 2025 г. и 1 ден /01.07.2025 г./, т.е. общо сумата от 1924.52 евро, в какъвто размер е и заявената искова претенция след намаляването й по реда на чл. 214 ГПК, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.

Ответникът М. С. дължи в полза на ищцата обезщетение, равняващо се на 1/6 от сбора на наемите за 2 месеца от 2022 г., 12 месеца от 2023 г., 12 месеца от 2024 г., 6 месеца от 2025 г. и 1 ден /01.07.2025 г./, т.е. общо сумата от 1836.76 евро, в какъвто размер е и заявената искова претенция след намаляването й по реда на чл. 214 ГПК, поради което и така предявеният иск се явява изцяло основателен.