Решение № 261179 от 05.04.2021, Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ 261179/05.04.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8714 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от „К.Б.”

ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу Й.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв. – сбор от дължими главници по договори за кредит от 25.11.2015 г. и 30.11.2015 г., сключени между ответника и „4финанс“ ЕООД, които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № * г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, а в евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв., получена без правно основание.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключени договори за кредит от 23.11.2015 г. и 30.11.2015 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР с „4.“ ЕООД на ответника е предоставена в заем сумата от 400,00 лв., съответно 100,00 лв. за срок от 30 дни. Сумите са преведени в полза на кредитополучателя чрез И. АД. Твърди се, че договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във формата на електронен документ. Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до 25.12.2015 г., на която дата не е заплатена дължимата главница. Ищецът сочи, че между „4.“

ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия от 23.11.2018 г., по силата на който вземанията по договорите за кредит от 23.11.2015 г. и 30.11.2015 г. са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор (цедент) представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания длъжник с връчване на препис от исковата молба.

Ответникът Й.Н.М., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 15.03.2021 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени доказателства, сред които е и договор за кредит № *г., общи условия на договора за кредит, договор за кредит № *г., разписка за извършено плащане № *г. и № *г., уведомление за прехвърляне на вземания, два броя известия, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно, договор за прехвърляне на вземания № *г., приложение № 1към договор за прехвърляне на вземания, разписка за извършено плащане № *г. и № *г., справка от Търговски регистър за „И.“ АД.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие предявения в условията на евентуалност иск не следва да бъде разглеждан.

Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред, съответно и акцесорната ѝ за законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер на 50,00 лв. за заплатената държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакцията ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.” ЕООД,

ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 500,00 лв.

– сбор от дължими главници по договори за кредит от 25.11.2015 г. и 30.11.2015 г., сключени между ответника и „4.“ ЕООД, които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № * г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 99 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100,00 лв. съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: