Определение № 5172 от 13.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5172 гр. София, 13.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002101433 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. Т., чрез адв. Р. против решение № 340/06.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 607/2023 г. на Окръжен съд Хасково, с което като е потвърдено решение № 124/06.07.2023 г. на Районен съд Свиленград по гр.д. № 733/2022 г., са уважени предявените от Г.

З. К. насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права над детето З. Г. К., ЕГН ********** на бащата, за определяне местоживеенето му при бащата, за определяне режим на лични отношения на майката Т. С. Т. с детето, както следва: всяка първа, втора и трета седмица от месеца /когато месеца започва в събота и неделя, тази седмица не се брои/ за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; Коледни празници- всяка четна година за времето от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември, с преспиване; Новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 31 декември до 18.00 ч. на 2 януари на следващата календарна година, с преспиване;

Великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Велики понеделник, с преспиване ; Рожден ден на детето – всяка нечетна година за времето от 18.00 ч. на 29.05. до 10.00 ч. на 30.05., а ако деня, следващ рождения ден е учебен – до завеждането му до училище, с преспиване; един месец през лятото по време, което не съвпада с 1 платения годишен отпуск на бащата, като майката следва да взима и връща детето от и в дома на бащата; майката е осъдена да заплаща на детето З. Г. К., чрез неговия баща месечна издръжка в размер на 195,00 лв., считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 7.12.2022 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане. Предявените от Т. С. Т. срещу Г. З. К. искове по чл.127, ал.2 СК – за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на нея, определяне на местоживеенето на детето при нея, при определен режим на лични отношения между детето и бащата, както и за осъждане бащата да заплаща на детето, чрез неговата майка издръжка в размер на 280 лв.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд не е допуснал като преклудирано доказателственото искане, заявено във въззивната жалба за изискване и прилагане по делото на подадените сигнали до органите на МВР и извършените по тях проверки, образувани преди постановяване на първоинстанционното съдебно решение, като не е съобразил, че в случая се касае за искове по чл.127, ал.2 СК, поради което той е задължен да извърши служебна проверка на определени обстоятелства, доколкото следи служебно за интереса на детето, както и че в тези случаи е налице изключение относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на доказателства. На следващо място се поддържа, че съдът не е следвало да кредитира изслушаното по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза, тъй като то било необективно – интервюто с детето е проведено в присъствие на баща му и дядо му по бащина линия и е проведено в офиса на адв. Г. – пълномощник на ответника и в отсъствие на майката. Не е следвало да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Д., която е служител в кантората на адв. Г. и всъщност преразказва факти и обстоятелства, които не са били пряко и непосредствено възприети от нея. Според касатора въззивният съд не е 2 обсъдил в мотивите си възраженията й, изложени във въззивната жалба относно начина на изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК и факта, че към този момент е била в напреднала бременност. Изложени и са доводи, че съдът е дал приоритет на критериите „материално състояние“ на родителите и възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, а не на критерия „възпитателски качества“ на всеки от двамата родители, като не е отчел и обстоятелството кой до момента е полагал грижи за детето. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни и един материалноправен въпроси: 1/ Следва ли съдът да обоснове с точни, логични и последователни мотиви решението си да не кредитира показанията на свидетел, кореспондиращи напълно с изготвения по делото социален доклад, а да кредитира показанията на свидетели – близки роднини на страна на ответника, несъответстващи на приет по делото социален доклад; 2/ Следва ли съдът да приеме безкритично съдебно-психологична експертиза по делото, на която да се позове в решението си, за която експертиза са налице установени по делото факти, че същата категорично не е обективна и безпристрастна; 3/ Налице ли е преклузия за допускане и събиране на релевантни доказателства по дела, по чл.127, ал.2 СК, при които съдът по силата на служебното начало е длъжен да съблюдава „интереса на детето“; 4/ Намира ли опора в закона изводът на съда, че родител, който има само едно дете има по-добър родителски капацитет и се грижи по-добре за него от всеки друг родител, имащ две и повече деца и 5/ Кой е водещият критерий при решаване от съда на въпроса на кой от двамата родители да предостави упражняването на родителските права върху детето: моралния и нравствен облик на родителя, полаганите от него до момента грижи, възможността му да се грижи и отглежда детето или материалните възможности на родителя. По поставените въпроси се поддържа, че е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени и представени с жалбата решения. Бланкетно се сочи и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради очевидна неправилност.

Ответната страна по жалбата – Г. З. К., чрез пълномощника си адв. Г., е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По същество изразява становище, че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и 3 необоснованост на въззивното решение са неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от ищцата Т. С. Т. искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и са уважени предявените от ответника Г. З. К. насрещни такива, въззивният съд е приел, че изводите й, направени въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателствени средства, са правилни, като събраните пред въззивната инстанция доказателства, вкл. заключението на съдебнопсихологичната експертиза, не обосновават различни изводи по отношение на релевантните за спора въпроси. При разрешаването на спорния между страните въпрос на кого да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете и съответно съпътстващите с това мерки на лични отношения, местоживеене на детето и месечната издръжка, въззивният съд е посочил, че следва да се преценят различни обстоятелства, с оглед най-добрия интерес на детето, като възпитателски качества на родителите, полаганите до момент грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и материални възможности, които неизчерпателно са посочени в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС. При съобразяване на конкретно установените по делото обстоятелства, съдът е приел, че и двамата родители имат необходимите родителски качества, капацитет и желание да отглеждат и възпитават детето. При съобразяване на заключението по приетата във въззивното производство психологическа експертиза, съдът е приел, че между детето и майката е изградена емоционална връзка, като майката е значим за него възрастен, макар и непосочен на първо място /детето е посочило на първо място баща си и роднините по бащина линия като значими за него хора/, както и че не е налице синдром на родителско отчуждение. От разясненията на вещото, дадени в открито съдебно заседание, съдът е приел, че детето се чувства по-добре в семейството на бащата, където е единствен обект на обгрижване, което обаче не означава, че за детето не се полагат грижи и семейството на майката, като единствената разлика е, че там грижите се разделят между него и бебето Иван. Отчетено е обстоятелството, че до момента родителите са полагали поравно грижи за детето, като то е било отглеждано от всеки един от тях по график, определен от социалните 4 работници и възприет от родителите, както и експертното заключение на вещото лице, че този начин на отглеждане не е в интерес на детето, тъй като то се нуждае от сигурна, позната среда и от установен режим. Отчитайки, че в интерес на детето към настоящия момент е да не бъде променяна драстично средата, в която е живяло от раждането си до раздялата на родителите, а именно в дома на бащата, както и че в този дом се полагат адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание от бащата, който има и по-голяма поддържаща подкрепа от своите близки при отглеждането му в сравнение с майката, съдът е приел че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, а по отношение на майката да бъде определен разширен режим на лични контакти, позволяващ пълноценна емоционална връзка, чест контакт с детето и активно участие от нейна страна в неговото възпитание и развитие.

Въз връзка с доводите и възражения, развити във въззивната жалба относно кредитирането на гласните доказателствени средства от първата инстанция, въззивният съд е посочил, че независимо от близката си родствена връзка, показанията на св. К.а и св. Петров са непротиворечиви и се подкрепят от останалите, събрани в хода на делото доказателства, вкл. и от данните, изложени в приетия социален доклад. По отношение на показанията на св. Г.

Дончева, събрани във въззивното производство, съдът е констатирал, че свидетелката няма преки и непосредствени впечатления от условията, при които живее към момента майката Т., бегло познава настоящия й съжител, не познава бащата на детето, като за последното също няма преки впечатления, с изключение на една среща в гр.Хасково, поради което е приел, че нейните показания не могат да обосноват изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд формулираните от касатора въпроси, не обуславят допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен 5 акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.