Решение № 751 от 17.07.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 751

17.07.2020г., гр. Пловдив

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ- ми състав, в открито съдебно заседание на 25.06.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ при участието прокурор Мария Тодорова при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив и при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 526 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Административен съд гр.

Варна (вх. № 74936/18.11.2019 г. по описа на ПдРС) , въззивна жалба на Районен съд - Варна (вх. № 76013/21.11.2019 г. по описа на ПдРС); въззивна жалба на Върховен касационен съд (вх.

№ 76377/22.11.2019 г. по описа на ПдРС) и въззивната жалба на Върховен административен съд (вх. № 76700/25.11.2019 г. по описа на ПдРС), против решение № 4096 от 28.10.2019 г. постановено по гр. д. № 14791/2018 г. по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, с която жалбоподателите при условията на пасивна солидарност са осъдени да заплатят на К. Д.Г., с ЕГН: **********, сумата от 2000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2017г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът Административен съд гр. Варна релевира оплаквания за неправилност на първоистнацинното решение, като настоява за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция спрямо него. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като производството по делото пред този съд е продължило в разумен срок- около 6 месеца и 25 календарни дни, всички процесуални действия от образуване на делото до постановяване на крайния съдебен акт , са постановени в законоустановените срокове , не е допуснато забавяне при разглеждането на правния спор, като ищецът не се е възползвал от правото си да депозира молба за определяне на срок при бавност. Поддържа , че продължителност на производството е погрешно определена от първоинстанционния съд и като крайна дата следва да се приеме постановеното от него през 2015г. решение по адм. дело № 3348/2012 г., с което претенцията на ищеца е изцяло удовлетворена.Твърди, че за забавяне на производството е допринесъл и ищецът, чрез депозираните от него частни и касационни жалби, молби за допълване на решение , за поправка на очевидна фактическа грешка , за отлагане на производството и за издаване на изпълнителен лист, като законът регламентира различни по продължителност и процедура производства за произнасяне от съда. Инвокира и оплакване, че претенцията на ищеца е необосновано завишена и в нарушение на принципа за справедливост.

Въззивникът Районен съд- Варна твърди, че обжалваното решение е неправилно и поддържа, че липсва основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. Твърди, че производството по делото пред този съд е продължило в разумен срок , исковата молба, с която е сезиран е била нередовна и пояснена в достатъчна степен от ищеца след трикратно дадени му указания от съда.Повдигнатият съдебен спор се отличавал с правна сложност , с оглед противоречивата съдебна практика досежно неговата подведомственост. Твърди, че по делото не е установено причинените на ищеца неимуществени вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с движението на иницираното исково производство в РС-Варна а обстоятелството , че ищецът е практикуващ юрист не обосновава извод за повишен интензитет на моралните вреди.Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявената срещу РС-Варна искова претенция , евентуално намаляване обезщетението до справедлив размер.

Въззивникът Върховен касационен съд излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил правилото на чл.172 ГПК, незаконосъобразно е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел , като не е отчел ,че между свидетеля и ищеца има изградени трайни приятелски отношения. Първоинстанционният съд не е констатирал и противоречието между показанията на свидетеля и писмените доказателства по делото, според които забавянето на производството пред всяка инстанция се дължи на обективни фактори, които изключват вината на съдилищата.Според жалбоподателя молбите на Г. за допълване на решението в частта за разноските и за поправка на очевидна фактическа грешка пред Административен съд-Варна , в резултат на които са се развили две частни произвдства пред ВАС, са повлияли на срока за приключване на производството. Допълнително забавяне е допуснато и при внасяне на държавна такса пред въззивната и касационните инстанции, които не се взети предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение.Жалбоподателят поддържа,че периода на висящност на производството от около четири години и единадесет месеца не може да се приеме за безспорно нарушение на разумния срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС.Същевременно предметът на делото е без значим интерес и не е изисквал по-завишено внимание от страна на съдилищата при разглеждането му. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд, че притежаваното от ищеца юридическо образование обосновава извод за повишен интензитет на претърпените от него моралните вреди.Поддържа се , че като юрист , ищецът е следвало да потърси адевкватни мерки за ускоряване на съдебния процес, включително да бъде прецизен при представяне на отделни актове и възражения в хода на производството.Релевирано е и оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви при определяне на размера на дължимото обезщетение, което според жалбоподателя е изключително завишен и не съответства на икономическия стандарт в страната , на съдебната практика по сходни казуси и води до неоснователно обогатяване на страната. Поддържа,че определеното от министъра на правосъдието обезщетение в размер от 800 лева в производството по

ЗСВ би репарирало в цялост евентуално установените вреди за ищеца от бавно правосъдие. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззивникът Върховен административен съд излага във въззивната жалба подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, досежно преценката за наличие на бавно правосъдие, поради необоснованост , с оглед липсата на аргумент относно наличието на предпоставки за ангажиране на пасивна солидарност при ясна юридическа обособеност на отделните органи на съдебната власт , нарушение на съдопроизводствените правила изразяващи се в необсъждане на направените от ВАС възражения за липса на елементи от фактическия състав на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ, липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ВАС , като пасивно солидарен ответник и необсъждане на задължителните елементи в практиката на ЕСПЧ относно преценката на понятието „разумен срок“, фактическата и правна същност , отделните действия на отделните съдебни инстанции и индивидуалният залог за жалбоподателя по делото. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК К.Г. е депозирал отговор на въззивните жалби на ответниците, в които се излагат съображения за тяхната неоснователност и се отправя искане за потвърждаване на първоинстнционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Конктролиращата страна – Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита жалбите за основателни.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими като подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, съображенията за което са следните:

Производството пред РС-Пловдив е образувано по предявен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ от К. Д.Г. с ЕГН: **********, против Административен съд гр. Варна, Районен съд - Варна , Върховен касационен съд и Върховен административен съд, за заплащане при условията на пасивна солидарност на сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинено в следствие на нарушение правото на чл. 6 от

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № 3348/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.20117г. до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, допустимостта на предявения иск, предмет на разглеждане по настоящето дело, е обусловена от проведена процедура по реда на гл. ІІІа от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В процесния случай, в шестмесечния срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ ищецът е подал заявление чрез ИВСС до министъра на правосъдието с искане за репариране на неимуществените вреди оценени в размер от 4700 лева, настъпили вследствие на нарушаването на разумния срок за разглеждане на адм.д. № 3348/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна. С писмо с рег. № 94-К-191/17/24.11.2017 г. от зам. министъра на правосъдието до К.Г., получено от последния на 30.11.2017 г., ищецът е уведомен, че след извършена проверка и съставен констативен протокол от 10.10.2017 г., установените от ИВСС факти и обстоятелства обосновават извода, че правото на К.Г. за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, като на основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ и заповед № ЛС-04-1010/13.06.20107 г. е определено обезщетение в размер на 800 лева, за която сума е отправено предложение за сключване на споразумение. От постъпило по делото на 05.12.2018 г. писмо от Министерство на правосъдието се установява, че К.Г. не е приел споразумението, поради което административната процедура по ЗСВ е изчерпана и разглежданият в настоящото производство иск по чл. 2б от ЗОДОВ е допустим. В тази връзка следва да бъде посочено, че макар в хода на административната процедура да е прието, че правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, то тази констатации не обвързва съда, който разглежда иска за обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав споделя застъпено в решение № 272/27.01.2020 г. по гр. дело № 924/2019 г. на ВКС, четвърто ГО, становище, че съдът не би могъл да бъде ограничен в преценката си и на събраните пред него доказателства относно размера на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, доколкото в съдебното производство, образувано по иск по чл. 2б от ЗОДОВ, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ държавата, като страна по спорното материално правоотношение, се представлява от процесуален субституент – съответният орган на съдебната власт, който е нарушил правото на ищеца (по неговите твърдения в исковата молба) на разглеждане и решаване на съответното гражданско или наказателно производство в разумен срок, а не се представлява от съда, който разглежда и се произнася по иска по чл. 2б от ЗОДОВ.

Последният действа именно в качеството си на решаващ съдебен орган – безпристрастна и независима юрисдикция, която следва да разреши материалноправния спор между страните относно дължимостта и размера на обезщетението, поради което по никакъв начин не би могъл да се разглежда като представител на едната страна по спорното материално правоотношение – държавата, респ. – не би могъл да е и обвързан от предложеното от нейна страна обезщетение в рамките на административното производство по гл.