Решение № 13309 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13309 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110103110 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. А. срещу И. Д. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33775/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: сумата от 3 000 лв. – главница по Договор за заем от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1 380.82 лв.

– мораторна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 18.06.2023 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 04.12.2015 г. е сключил Договор за заем с **** за сумата от 3 000 лв., която трябвало да му бъде върната в срок до 04.12.2018 г. Излага, че сумата не му била върната в договорения срок, а длъжникът починал и оставил като наследник по закон своята дъщеря – ответницата. Счита, че му се дължи и законната лихва за периода на забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И.

Д. В., с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Сочи, че договорът е сключен между ищеца и нейния баща, но тя не дължи процесните суми, защото се е отказала от неговото наследство още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като отказът е произвел действие от момента на откриване на наследството.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33775/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Не следва извод за недопустимост на предявените искове с оглед развитите от ищеца доводи, че ответницата е нелегитимна страна, доколкото процесуалната легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца, а в случая в исковата молба са изложени твърдения, обуславящи такава за В.. Освен това въпреки последващите възражения на ищеца, че ответници би следвало да са други лица, в крайна сметка съдът не е десезиран от разглеждането на предявените срещу нея искове чрез извършен от ищеца отказ от исковете или тяхното оттегляне. Ето защо исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по начина, по който са предявени.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца при условията на главно и пълно доказване на следните предпоставки: наличието на валидно сключен Договор за заем от 04.12.2015 г. с **** и неговото съдържание; реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; изискуемост на главното вземане; изпадането на заемателя в забава; размера на обезщетението за забава; качеството на ответницата на наследник по закон на заемателя..

В случая с Определение № 10290/07.03.2024 г. е обявено за безспорно сключването на Договор за заем от 04.12.2015 г. между ищеца и ****, а от представения договор е видно, че той е сключен за сумата от 3 000 лв. С протоколно определение от 13.06.2024 г. е обявено за безспорно предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Безспорно е също така, че заемателят е починал, а ответницата е негова дъщеря.

От друга страна, от Съдебно удостоверение с изх. № 3404/16.01.2023 г., издадено по гр. д. № 1785/2023 г. по описа на СРС, 149 състав, се изяснява, че ответницата е подала заявление с вх. № 8520/12.01.2023 г., с което се е отказала от наследството на наследодателя ****, и който отказ е вписан в особената книга на съда под № 88/13.01.2023 г. Съдът намира, че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство, доколкото в случая не се твърди от ищеца и не се доказва наследството да е било прието преди това, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство ответницата се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения, с което тя не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.

По изложените съображения съдът намира, че ответницата не е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията на ****, поради което предявените срещу нея 2 искове подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответницата. Неоснователно е възражението на ищеца, че не дължи разноски, защото не е знаел за отказа от наследство, доколкото отговорността за съдебни разноски е обективна.

Освен това в случая още във възражението по чл. 414 ГПК ответницата /тогава длъжник/ е заявила, че е направила отказ от наследство, и е представила съдебно удостоверение в подкрепа на възражението си. Следователно при полагане на минимална грижа, независимо че възражението не подлежи на връчване на заявителя, той би могъл да се запознае с него и с приложеното доказателство и да не предявява установителни искове за вземанията по заповедта, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че незнанието му за извършения отказ от наследство по никакъв начин не го освобождава от отговорност за неоснователно предизвикания правен спор.

В случая ответницата е доказала извършването на разноски за исковото производство в размер на 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Във връзка с релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност и предвид Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир. Съобразявайки вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в случая заплатеният от ответницата адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв. е прекомерен и непропорционален, защото делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност – негов предмет са само два обективно кумулативно съединени иска – за заемна сума и мораторна лихва, интересът от които възлиза общо на 4 380.82 лв., събрани са малко по обем писмени доказателства, проведено е само едно редовно открито заседание, в което не са събирани никакви доказателства, както и спрямо извършената от нейния процесуален представител работа, изразяваща се в подаване на отговор на исковата молба и явяване в общо две открити заседания, в едно от които ход на делото не е даден. Ето защо съдът намира, че ищецът дължи на ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от С. С.

А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33775/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: сумата от 3 000 лв. – главница по Договор за заем от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1 380.82 лв. – мораторна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 18.06.2023 г.

ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. – разноски за исковото производство.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4