Решение № 4375 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4375 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100508773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 39933/05.02.2025 г. по регистъра на СРС от ответника по главните искове и ищец по насрещния иск — „Рейнбоу София Изток“ ООД, с предишно наименование „Делта ЕСЕ“ ООД, срещу решение № 328/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 20221110163641/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 126 състав, с което „Рейнбоу София Изток“ ООД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ДЕВИ“ ЕООД сумата 2 500 лева, представляваща неплатена цена по фактура № 1000000957/10.12.2019 г. за предоставени хотелски услуги, ползвани от служители на ответното дружество в хотел „Деви“ — гр. Велинград, за периода от 12.02.2019 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва от 23.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 739,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.12.2019 г. до 22.11.2022 г. С решението е отхвърлен предявеният от „Рейнбоу София Изток“ ООД срещу „ДЕВИ“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 000 лева, представляваща твърдяна разлика между цената на почистваща система „Рейнбоу“ и цената на предоставените хотелски услуги.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказана постигнатата между страните уговорка, според която „ДЕВИ“ ЕООД е следвало да организира двудневна работна среща в стопанисвания от него хотел, а „Рейнбоу София 1

Изток“ ООД да достави почистваща система „Рейнбоу“ на стойност 4 700 лева, като стойността на хотелския престой в размер на 1 700 лева бъде приспадната, а „ДЕВИ“ ЕООД доплати разликата от 3 000 лева. Поддържа се, че при тези факти е налице основание за уважаване на възражението по чл. 90, ал. 1 ЗЗД и на предявения насрещен иск. Навежда се и довод за сключен договор за опрощаване по чл. 108 ЗЗД, доколкото управителят на ищцовото дружество заявил, че не желае заплащане на престоя. В жалбата се твърди и допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че районният съд не е осигурил възможност за съвместен разпит и евентуална очна ставка между свидетелите, въпреки противоречията в показанията им. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на главните искове и уважаване на насрещния иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество „ДЕВИ“ ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява сключен между страните неформален договор за предоставяне на хотелски услуги на обща стойност 2 500 лева, които са изпълнени от „ДЕВИ“ ЕООД и не са заплатени от ответника. Оспорва се наличието на договор за покупкопродажба на почистваща система, уговорка за бартер или опрощаване на задължението.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от „ДЕВИ“ ЕООД срещу определение № 15994/07.04.2025 г., постановено по същото дело, с което на основание чл. 248 ГПК решението е изменено в частта за разноските, като е отменено в частта, с която „Рейнбоу София Изток“ ООД е осъдено да заплати на „ДЕВИ“ ЕООД разноски над размера от 1 450 лева до присъдения първоначално размер от 2 050 лева.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта — в обжалваната част, като по правилността е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от законен състав, в писмена форма, по предявени от и срещу процесуално легитимирани страни искове.

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че в периода от 12.02.2019 г. до 14.02.2019 г. служители и представители на ответното дружество са провели работна среща в хотел „Деви“ — гр. Велинград, стопанисван от ищцовото дружество. За предоставените услуги „ДЕВИ“ ЕООД е издало фактура № 1000000957/10.12.2019 г. на стойност 2 500 лева с ДДС, с посочен падеж 23.12.2019 г. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на „ДЕВИ“ ЕООД и е отразена в дневника за продажби за м. декември 2019 г. Вещото лице е посочило, че размерът на задължението по фактурата е 2 500 лева, а мораторната лихва за периода от 24.12.2019 г. до 22.11.2022 г. възлиза на 739,58 лева.

2

Предоставянето на хотелските услуги се установява и от гласните доказателства.

Показанията на свидетелката Ю.В., преценени при условията на чл. 172 ГПК поради родствената връзка с управителя на ищцовото дружество, сочат, че групата е била настанена в хотела, ползвала е нощувки, храна, гала вечери, разходка в планината, музика и масажи, като услугите са предоставени, но не са заплатени. Показанията в тази част се подкрепят от показанията на свидетелката М.Ф., която е извършвала масажи на участниците в мероприятието, както и от показанията на свидетелката Н.Г., която също не отрича провеждането на работната среща и ползването на хотелски услуги. Поради това настоящият състав приема за доказано както възникването на договорно правоотношение за предоставяне на хотелски услуги, така и изпълнението на задълженията на „ДЕВИ“ ЕООД по него.

Основният спор между страните е дали е доказано твърдяното от въззивника различно съдържание на съглашението, изразяващо се в уговорка за предоставяне на почистваща система „Рейнбоу“ срещу прихващане на стойността на хотелския престой и доплащане на сумата 3 000 лева от „ДЕВИ“ ЕООД.

Тежестта за доказване на твърденията за постигната насрещна уговорка е върху „Рейнбоу София Изток“ ООД, тъй като именно от тях дружеството извежда както възражението си по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, така и основанието на предявения насрещен иск. В тази връзка, не е достатъчно да се установи, че между страните са водени разговори за почистваща система „Рейнбоу“ или че такава система е била донесена в хотела, а че е постигнато съгласие „ДЕВИ“ ЕООД да придобие системата срещу цена 4 700 лева и стойността на хотелските услуги следва да бъде приспадната от тази цена, както и че за ищцовото дружество е възникнало задължение да доплати разликата от 3 000 лева.

Такива доказателства не са събрани. Между страните няма писмен договор, нито подписан от представител на „ДЕВИ“ ЕООД приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаване на вещта като продадена. Не се установява системата да е останала във фактическата власт на ищцовото дружество като купувач, като напротив — от свидетелските показания следва, че същата е била взета обратно от представители на ответника. Това обстоятелство е съществено, тъй като е несъвместимо с твърдението за реализирана продажба, при която купувачът е приел вещта, а продавачът претендира единствено неплатена част от цената.

В същата насока е и счетоводното отразяване на отношенията между страните.

Фактура № 1000000237/24.12.2019 г., издадена от „Делта ЕСЕ“ ООД за сумата 3 000 лева, не е осчетоводена при „ДЕВИ“ ЕООД и не е отразена в дневника му за покупки. Липсата на счетоводно отразяване сама по себе си не изключва съществуването на облигационна връзка, но в съвкупност с липсата на договор, липсата на приемо-предавателен протокол, връщането на вещта и оспорването на фактурата от адресата , подкрепя извода, че издаването на фактурата от ответника представлява едностранно действие, което не установява прието от „ДЕВИ“ ЕООД задължение за плащане.

В подкрепа на твърденията на въззивника са основно показанията на свидетелката Н.Г..

3

Тя сочи, че с управителя на хотела била уговорена схема на частичен бартер — стойността на престоя да се приспадне от цената на почистващата система, а хотелът да доплати остатъка. Тези показания обаче остават изолирани. Те следва да се преценяват внимателно и поради това, че свидетелката е лицето, което е водило разговорите от страна на ответника, донесло е системата и е било пряко ангажирано с реализирането на мероприятието.

При повторния разпит във въззивното производство свидетелката Г. заявява, че разговорите за условията били проведени само между нея и Ц.А., а при напускане на хотела присъствал и М.С.. Същевременно свидетелката Д.С. сочи, че е присъствала на разговори между Г. и А. относно организацията на мероприятието, но при тях не е ставало въпрос за заплащане чрез бартер, оставяне на машина или покупка на почистваща система. Според С. разговорите са били свързани с броя на участниците, характера на престоя, предоставяните услуги и преференциалната цена. Тя свързва донесената система с намерение за демонстрация и евентуална последваща продажба, но не и с вече сключен договор.

Ето защо от доказателствата може да се приеме, че между страните са водени разговори за евентуално придобиване на почистваща система и че такава система е била донесена в хотела. Не се доказва обаче тези разговори да са завършили със съгласие за покупкопродажба при твърдените от въззивника параметри.

При този извод възражението по чл. 90, ал. 1 ЗЗД е неоснователно. Не е доказано насрещно изискуемо задължение на „ДЕВИ“ ЕООД по договор за покупко-продажба на почистваща система, което да оправдава отказа на „Рейнбоу София Изток“ ООД да плати цената на ползваните хотелски услуги.

По същите съображения правилно е отхвърлен и насрещният иск за сумата 3 000 лева.

След като не е доказан договор за покупко-продажба при твърдените условия, не е възникнало и вземане на „Рейнбоу София Изток“ ООД за претендираната разлика между цената на системата и стойността на хотелските услуги.

Неоснователен е и доводът за договор за опрощаване по смисъла на чл. 108 ЗЗД.

Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си, а длъжникът приема този отказ. За да се приеме, че е настъпил погасителният ефект на чл. 108 ЗЗД, следва да е доказано ясно и недвусмислено волеизявление на кредитора за отказ от конкретното вземане. Такова доказване не е проведено.

Твърдението, че управителят на „ДЕВИ“ ЕООД заявил, че не желае плащане за престоя, се основава единствено на показанията на свидетелката Г.. То не се подкрепя от последващото поведение на ищцовото дружество. „ДЕВИ“ ЕООД е издало фактура за предоставените услуги, поканило е ответника да плати и е предявило иск за събиране на вземането. Това поведение е несъвместимо с твърдение за окончателен отказ от вземането.

Дори да е било направено изявление в контекста на конкретно възникнала ситуация при напускане на хотела, същото не може да се квалифицира като договор за опрощаване, доколкото не установява ясно, категорично и прието от длъжника освобождаване от конкретно парично задължение.

4

С оглед изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че главният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата 2 500 лева. Доказано е наличие на договор за предоставяне на хотелски услуги, изпълнение от страна на „ДЕВИ“ ЕООД, неизпълнение от страна на „Рейнбоу София Изток“ ООД и размер на дължимата цена.

Основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във фактурата е посочен падеж 23.12.2019 г., поради което длъжникът е изпаднал в забава от следващия ден — 24.12.2019 г.

Размерът на мораторната лихва за периода до 22.11.2022 г. е определен от вещото лице на 739,58 лева, като заключението не е опровергано.

Следователно решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части по главните искове и по насрещния иск.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С определение № 15994/07.04.2025 г. районният съд е изменил решението в частта за разноските, като е приел, че не е доказано своевременно заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие от 13.12.2023 г. Съдът е посочил, че в договора е отбелязано плащане по банков път, но платежното нареждане е представено едва с отговора по молбата по чл. 248 ГПК, т.е. след приключване на устните състезания.