Определение № 719 от 12.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 719 гр. Благоевград, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20261200100351 по описа за 2026 година

Проекто-доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:

По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците К. К. С., Б. К. К. и Е. К. С. сочат, че са собственици при равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., с площ от 1 893 кв.м., номер по предходен план: 3 469, кв. 226, парцел VI, при съседни поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, *** и

***, на основание наследствено правоприемство от Л. И. К.а /Л. И.

Т./, бивш жител на гр. Б., п...., а при условията на евентуалност и на основание осъществявано от тях давностно владение от 1995 год. до момента.

Описаният по-горе недвижим имот е бил собственост на лелята на ищците С.Д.Р. и нейната сестра.

През 1943 год. С.Д.Р. завещала на майката на ищците Л. И. К.а /Л. И. Т./ всичките си недвижими имоти, сред които и процесния, който към онзи момент е представлявал земеделска земя-ливада в местността „Ч.“. Леля им С.Р. п... год., като на основание извършеното завещание, считано от 1963 год. майка им Л. започнала да владее процесния имот.

Твърди се, че владението върху този имот не е отнемано и същия не е внасян в ТКЗС или други селскостопански организации, а се е ползвал от общия им наследодател дълги години като ливада.

1

Л. И. К.а притежавала в близост и други имоти в м. „С.П.“ и м. „К.“, които заедно с процесния ползвала за земеделски цели.

Твърди се, че Л. И. К.а е владяла процесния имот повече от 30 години, поради което е придобила собствеността върху него по силата на давностно владение.

След нейната смърт като наследници по закон ищците са придобили имота на основание настъпилото наследствено правоприемство в съответния обем права по чл. 5-10 от ЗН.

В тази връзка твърдят, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател Л. И. К.а /Л. И. Т./, като наследството е открито на 21.08.1998 год.

При условията на евентуалност твърдят, че са придобили процесния имот и основание давностно владение, осъществено в периода от 1995 г. до настоящия момент.

Твърди се, че поради напредналата възраст майка им вече не можела да обработва земята и да извършва земеделска дейност, поради което през 1995 г. им предала владението върху притежаваните от нея имоти, включително и върху процесния. До смъртта на майка им сочат, че имотът са обработвали заедно с нея, използвайки го като ливада. След нейната смърт лично и чрез трети лица ищците владеели имота, като там съхранявали дърва и селскостопанска техника, строителни материали, както и на територията на имота дълги години отглеждали кошери с пчелни семейства.

Твърди се, че никога не са изоставяли имота, нито владението върху него е било прекъсвано, смущавано или отнемано от трети лица. Владението им е било явно, трайно и с ясно изразено намерение за своене.

Тъй като не разполагали с документ за собственост за притежавания от тях недвижим имот и до колкото същия не е внасян в ТКСЗ, ищците решили да се снабдят с констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ТПК. В тази връзка извършили проверка в Община Б. и установили, че за притежавания от тях недвижим имот има съставени АЧОС № 368/23.09.2003 год. и АЧОС № 3808/ 24.06.2025 год.

Ищците твърдят, че ответникът Община Б. незаконосъобразно се 2 легитимира като собственик на процесния имот и незаконосъобразно е съставила АЧОС за същия, тъй като този недвижим имот е тяхна собственост на основание наследствено правоприемство, а при условията на евентуалност и на основание давностно владение.

Искат съдът да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на ответника Община Б., че ищците К.

К. С., Б. К. К. и Е. К. С. са собственици на основание наследствено правоприемство от майка им Л. И. К.а /Л. И. Т./, бивш жител на гр. Б., п...., а при условията на евентуалност и на основание осъществявано от тях давностно владение от 1995 год. до момента, при равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18- 8110.12.2009 год. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Б., п.к. ...“, с площ от 1 893 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 3 469, квартал 226, парцел VI, при съседни поземлени имоти с идентификатори № ***. ***,

*** и ***. Претендират разноски.

Ответникът депозира отговор.

Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищците са собственици на процесния ПИ с идентификатор *** на посочените от тях придобивни основания, а именно: наследствено правоприемство, а в условията на евентуалност - давностно владение.

Сочи, че те не представят доказателства за твърденията им, че имотът е бил собственост на С.Д.Р., както към момента на съставяне на завещанието, така и към датата на смъртта й през 1963 г. Не са налице данни, че последната е п... г., от който момент се твърди майка им Л. И. Т. да е във владение на имота. В тази връзка оспорва твърденията в исковата молба имотът да е бил някога в патримониума на С.Д.Р., в патримониума на Л. И. Т. или в този на ищците.

Сочи, че липсват доказателства за смъртта на завещателя С.Д.Р..

Оспорва като нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН представеното копие на нотариален акт за публично завещание на С.Д.Р., тъй като същото не 3 съдържа подписи нито на завещателя, нито на свидетелите.

Навежда, че по правило след смъртта на завещателя нотариалното завещание не се превръща автоматично в документ за собственост на завещаното имущество (когато се касае за завещани недвижими имоти или вещни права върху тях). Необходимо е лицето, в полза на което е направено завещанието, да представи на нотариуса завещанието, за да му бъде издаден нотариален акт за собственост. При универсално завещание, в което не са посочени конкретни недвижими имоти, наличието на недвижим имот се удостоверява с декларация с нотариално заверен подпис на ползващото се от завещанието лице. В тази връзка сочи, че липсват данни, въз основа на завещанието да е бил издаван нотариален акт за собственост или завещанието да е било вписано в Агенция по вписванията, както и такива за конкретните имоти, които са били собственост на завещателя С.Д.Р. към датата на смъртта й, и които са станали предмет на завещанието.

Оспорва твърдението в исковата молба Л. К.а - наследодател на ищците, да е придобила процесния имот по силата на давностно владение. Сочи, че в посочения от ищците период имотът не е могъл да бъде придобит по давност, тъй като същият от 1951 г. е бил социалистическа/държавна собственост и съгласно тогавашните редакции на чл. 86 от ЗС такава вещ не може да се придобие по давност, а от 1999 г. имотът е общинска собственост по силата на закона - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.

Оспорва твърдението в исковата молба, че процесният имот не е бил внасян в ТКЗС или друга селскостопанска организация.

Твърди, че след 1951 г. всички земеделски земи на територията на гр. Б. са били внесени в ТКЗС и спрямо процесния имот не са били налице реституционни претенции.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищците явно, необезпокоявано и без прекъсване са осъществявали давностно владение върху процесния имот от 1995 г. до настоящия момент, тъй като не са налице доказателства за „предаване на владението“ в полза на ищците, както и доказателства, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота с ясно изразено намерение за своене, което да е било противопоставено на действителния собственик на имота - Община Б..

Сочи, че видно от АЧОС № 368/23.09.2003 г., процесният имот е 4 общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗОС (в редакцията му към 2003 г.) и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Имотът е бил отреден за обществени и благоустройствени мероприятия на общината. Като този факт се потвърждавал и от одобрените подробни устройствени планове за имота със Заповед № 213/1999 г. и Заповед № 201-70/2004 г. на Кмета на Община Б., според които същият е бил отреден „За търговски информационен център“ и „За животински пазар“.

Съгласно АЧОС № 3808/24.06.2025 г. процесният имот е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС, с което се потвърждава фактът, че имотът е предоставен в собственост на общината по силата на закона.

Прави възражение за изтекла в полза на Община Б. придобивна давност по отношение на претендирания от ищците ПИ с идентификатор *** и с площ от 1893 кв.м. В тази връзка сочи, че Община Б. владее и стопанисва имот с идентификатор *** и с площ от 1893 кв.м. безпрепятствено и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, считано от 05.11.1999 г. (датата на влизане в сила на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) до настоящия момент.

С оглед изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника – Предявените искове са с правно основание чл. 124 ГПК. От страна на ответника е направено възражение за придобивна давност по чл. 79 ЗС и възражение за нищожност на завещанието по чл. 42 б. „б“ ЗН.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежет на ищците е да докажат, че са собственици на съответните претендирани от всеки от тях идеални части от процесния имот, че имотът е с идентификатор ***; че са наследници на Л. И. К.а /Л. И. Т./; че имотът е бил собственост на Л. И. К.а /Л. И. Т./ вследствие на завещание през 5

1943 год. от С.Д.Р.; че имотът е бил собственост на С.Д.Р.; че е обработван от ищците заедно с майка им, като ливада, а след смъртта й лично и чрез трети лица са владеели имота, като са съхранявали върху него дърва, селскостопанска техника, строителни материали, както и на негова територия дълги години са отглеждали кошери с пчелни семейства; както и че завещанието съдържа подписите на завещателя, на свидетелите и на нотариуса.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е владял имота трайно, явно и необезпокоявано в посочения период повече от 10 години; че с одобрените подробни устройствени планове за имота със Заповед № 213/1999 г. и Заповед № 201-70/2004 г. на Кмета на Община Б., е бил отреден „За търговски информационен център“ и „За животински пазар“ Доказателствени искания:

Исканията на страните са допустими, относими и необходими, поради което съдът ги уважава. Възраженията на ответника по отношение на искането на ищците за гласни доказателства, обосновано със забраната в чл.

164, ал. 1, т. 2 и 4 от ГПК е несъстоятелно, защото цитираните точки от нормата, на която се позовава не забраняват установяване на обстоятелства, въз основа на които страната претендира придобиване на имот по давност.

Водим от горното и на основание чл. 140, чл. 157 и чл. 159, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Обявява проектодоклада на страните, съобразно обстоятелствената част на настоящия акт.

Приема представените от страните писмени доказателства.

Дава възможност на ищците за датата на с.з. да ангажират гласни доказателства – 4-ма свидетели при режим на довеждане.

Задължава ищците в насроченото с.з. да представят оригинала на представеното с исковата молба нотариално завещание от 1943 г., като при непредставянето му същото ще бъде изключено от доказателствата по делото.

Да се изиска от ОСЗ – Б. да предостави следната информация/документи:

- карта на земеделските земи, които са били внесени в ТКЗС/АПК за гр. Б., 6 местността „Ч.“;