Решение № 3957 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3957 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100507338 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Стройрент“ ЕООД, ищец пред СРС, срещу решение № 20204399 от 28.10.2021 г. по гр.д.№ 45716 по описа за 2019 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от ищец иск с правно основание по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с с чл. 535 ТЗ, за признаване за установено, че ответниците „Сънником“ ЕООД и С.

С. Й. дължат солидарно на „Стройрент“ ЕООД сумата 7699.15 лева, представляваща задължение, възникнало от запис на заповед, издаден на 11.04.2016 г. с падеж 16.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 21.01.2019 г. до окончателното плащане.

В жалбата се прави оплакване, че съдебният акт е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че първата инстанция е тълкувала стеснително чл.15 от договора, като се излагат доводи, че записът на заповед е обезпечавал всички задължения, съществуващи и бъдещи, на наемателя. Според въззивника в този смисъл е и клаузата на т.2 на допълнителните споразумения между страните., които са част от договора за наем, който бил рамков договор. Изтъква се, че допълнително споразумение № 80030556 не е единственото подписано между страните и процесното вземане възниква по силата на друго такова. Сочи се, че СРС напълно е игнорирал приетата като неоспорена по делото съдебносчетоводна експертиза и представените от ищеца писмени доказателства, в т.ч.

1 допълнителни споразумения, протоколи за предаване и връщане на същите и 8 бр. фактури с неплатени задължения, въз основа на които задълженията на ответниците бил установен по основание и размер.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите страни-ответници „Сънником“ ЕООД и С. С. Й., в които се изразява становище за неоснователност на същата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, като може да приложи и императивна правна норма (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни норми. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което втората инстанция следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата правилност.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства /договор за наем № ДХД2952/11.04.2016 г., допълнително споразумение № 80030556/11.04.2016 г. към договор за наем / се установява, че между страните е било налице облигациoнно правоотношение по рамков договор за наем на строително оборудване, по силата на което ищецът е предоставил на ответника „Сънником“ ЕООД за временно и възмездно ползване строително оборудване от своята номенклатура, като страните могат да съставят и подписват повече от едно допълнително споразумение за различно оборудване, които с подписването си стават неразделна част от договора. Следователно за индивидуализацията н а конкретното строително оборудване по вид, елементи, наименование, количество, единична цена, стойност, наемни периоди и др. се подписвало допълнително споразумение към договора по образец Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за ползването на оборудването наемателят заплаща наемна цена, посочена в съответното допълнително споразумение и/или в издадената фактура, според чл. 5, т. 1 наемателят се задължава да 2 заплаща наемната цена, определена по реда на този договор, в срок от 5 (пет) дни от издаване на всяка фактура. Предвидено е в разпоредбата на чл. 6 от договора, че срокът на действие на договора по отношение на всяко конкретно оборудване е посочен в съответното допълнително споразумение към договора и/или в издадена от наемодателя фактура. Според чл. 7, ал. 1, т. 1 с изтичане на срока, уговорен в съответното допълнително споразумение – по отношение на посоченото в това споразумение оборудване, като ако след изтичане на наемния сок ползването на оборудването продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок / чл. 7, ал. 1, б „а“/.

Предаването на оборудването се счита извършено с подписването на приемо-предавателен протокол /чл. 9 от договора. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от договора наемателят и/или негов представител се задължава да предостави един и/или няколко от следните видове обезпечения за обезпечение на всички (съществуващи и бъдещи) на наемателя по договора, в това число наемна цена, стойност на оборудването, неустойки, разноски и др.: 1. паричен депозит; 2. безусловна и неотменима банкова гаранция; 3. запис на заповед по утвърден от наемодателя образец. В разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от договора депозитът и записът на заповед се връщат на наемателя, а банковата гаранция, ако такава е предоставена, се освобождава, след връщане на предоставеното оборудване, подписване на приемопредавателен протокол за връщането без възражения от страна на наемодателя и пълно погасяване на задълженията на наемателя към наемодателя.

Предаването на оборудването, предмет на допълнителното споразумение от 11.04.2016., а именно 93 бр. рециклирани блокчета и 92. бр. платно прозирна строителна ограда Н=2М, L=3.5, е удостоверено с приемо-предавателен протокол, подписан от представители на всяка от страните, като са съставени приетите по делото като писмени доказателства заверени копия на извлечения от банкова сметка и 7 бр. фактури, които са заплатени от ответника „Сънником“ ЕООД, както следва: фактура № 8000038524/11.04.2026 г. за периода от 11.04.2016 г. до 11.05.2016 г., за сума на обща стойност от 567.32 лева, е платена на 11.04.2016 г.; фактура № 8000039541/31.05.2026 г. за периода от 11.05.2016 г. до 01.06.2016 г., за сума на обща стойност от 397.13 лева, е платена на 17.08.2016 г.; фактура № 8000040218/30.06.2026 г. за периода от 01.06.2016 до 01.07.2016 г., за сума на обща стойност от 567.32 лева, е платена на 17.08.2016 г.; фактура № 80000410574/31.07.2026 г. за периода от 01.07.2016 г. до 01.08.2016 г., за сума на обща стойност от 586.14 лева, е платена на 07.11.2016 г.; фактура № 8000041835/31.08.2026 г. за периода от 01.08.2016 г. до 01.09.2016 г., за сума на обща стойност от 567.32 лева, е платена на 07.11.2016 г.; фактура № 8000042552/30.09.2026 г. за периода от 01.09.2016 г. до 01.10.2016 г., за сума на обща стойност от 567.32 лева, е платена на 07.11.2016 г.; фактура № 8000043452/31.10.2016 г. за наем на 81 бр. рециклирани блокчета и 92 бр. платно прозирна строителна ограда Н=2М, L=3.5, за периода от 01.10.2016 г. до 03.10.2016 г., 8 бр. рециклирани блокчета за периода от 01.10.2016 г. до 11.10.2016 г. и 4 бр. рециклирани блокчета за сума на обща стойност от 116.03 лева, е платена на 07.11.2016 г.

На 11.04.2016 г. първият ответник „Сънником“ ЕООД е издал запис на заповед в 3 полза на ищеца „Стройрент“ ЕООД за сумата от 8544.00 лева, с падеж – 16.05.2016 г., който вторият ответник С. С. Й. е авалирал.

Основателността на иска се обуславя от доказването от ищеца наличието на вземане, основано на процесния запис на заповед от 11.04.2016 г., отговарящ на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е първият ответник – „Ди „Сънником“ ЕООД, а авалист е вторият ответник – С. С. Й.; наличието на твърдяната каузална сделка – договор за наем на строително оборудване № ДХД2952/11.04.2016 г., и връзката с абстрактната такава – записът на заповед от 11.04.2016 г.; изпълнение на задълженията си по каузалната сделка чрез предоставяне на строителното оборудване, предмет на същата, за временно и възмездно ползване на наемателя, за което са издадени описаните в уточнителната искова молба фактури, наемната цена и нейния размер. В тежест на ответниците е да докажат изпълнение на задълженията си по твърдяната каузална сделка чрез връщане на предоставеното строително оборудване и заплащане на наемната цена за него.

Записът на заповед съставлява абстрактна, формална, едностранна сделка, за която законът допуска да поражда права. За да породи записът на заповед правно действие, следва да се установи, че същият съдържа установените в нормата на чл. 535 ТЗ реквизити. Като абстрактна ценна книга записът на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В случая, в представената по делото ценна книга от 11.04.2016 г. се съдържа наименованието „запис на заповед“ както в заглавието, така и в текста на същата. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 8544.00 лева, като падежът е уговорен съобразно нормата на чл. 537, вр. чл. 486, т. 4 ТЗ – на определен ден – 16.05.2016 г. В записа на заповед не е посочено място на издаването му, но съдът намира, че тази празнота в съдържанието му се преодолява посредством разпоредбата на чл. 536, ал. 4 ТЗ, която предвижда, че запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаване, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя, а като място на плащане в нея се посочва: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 273. Като издател е посочен първият ответник „Сънником“ ЕООД, като от името на дружеството подписът си върху документа е положил законният му представител – С. С. Й., който наред с това се е задължил солидарно за сумата по ценната книга, авалирайки същата и в качеството си на физическо лице. Следователно, налице е редовна от външна страна ценна книга с всички предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити, поради което съдът приема, че процесният запис на заповед от 08.01.2018 г. е действителен и е породил валидно менителнично задължение за посочените в него лица – ответниците по делото.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 17 на ТР № 3/2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 4

ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането на ответника, ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая, с исковата молба от страна на ищеца „Стройрент“ ЕООД са наведени твърдения относно наличието на каузално правоотношение с издателя на менителничния ефект, а именно: сключен договор за наем на строително оборудване ДХД2952/11.04.2016 г., чието изпълнение процесният запис на заповед от 11.04.2016 г. следва да обезпечава. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по реда на чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.