Решение № 3 от 17.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Светла Станимирова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000720 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Сдружение „Български футболен съюз“, с която обжалва решение № 730 от 16.06.2022 г., постановено по т.д. № 2 149/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, с което съдът е отменил на основание чл.25, ал.6, вр.ал.4 ЗЮЛНЦ по исковете на Сдружение „Футболен клуб Балкан“, решенията, взети на 12.10.21 г. на Конгрес на Сдружение „Български футболен съюз“ - за одобряване на доклад за изключване и прекратяване на членство на клубове (т.1), за прекратяване на мандата и освобождаване на Президента на БФС (т.2), за прекратяване на мандата и освобождаване на Изпълнителния комитет на БФС (т.3), за избор на Б. М. за Президент на БФС (т.4), за избор на членове на Изпълнителния комитет на БФС (т.5) и за прием на нови членове на БФС (т.6) и е осъдил Сдружение „Български футболен съюз“ да заплати на Сдружение „Футболен клуб Балкан“ разноски по делото в размер на 3 812 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, както и че са налице допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй като още пред първата инстанция е направено възражение за отпаднал правен интерес, защото към момента на приключване на устните състезания по делото ищецът не е член на сдружението. Позовава се на практика на СЕС по дело Т-19/06 Mindo Srl срещу 1

Европейската комисия. Твърди, че решенията по този вид искове имат конститутивно действие, поради което следва да се преценява интереса на ищеца. Цитира практика на ВКС, както и прави твърдения за изключването на ищеца като член на сдружението с решение на ИК, потвърдено с решение на Конгреса на сдружението. Твърди, че недопустимо е разглеждането на нарушения при свикването и провеждането на ОС на сдружение, които засягат чужди права и интереси, независимо дали тези нарушения са въведени в срока по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ. По отношение на твърдението за допуснати процесуални нарушения релевира довод, че съдът е постановил решението в нарушение на 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, тъй като не е обсъдил всички установени и приети по делото обстоятелства, които са неоспорени от страните. Твърди, че не е взел предвид фактите настъпили след предявяването на иска, с оглед прекратяването на членствените правоотношения на ищеца със сдружението. Твърди, че е налице необяснимо противоречие между написаното на стр.4 и на стр.5 от атакуваното решение по отношение на представянето на решения за допускането/недопускането на делегати. По отношение на необосноваността на решението твърди, че твърдението на ищеца за недопускане е неоснователно, но в същото време прави изследване на делегатите на всички клубове, участници в процеса. Твърди, че съдът е извел своите правни изводи след извършването на справка в ТРРЮЛНЦ, а не е взел предвид представените и неоспорени доказателства. Цитира конкретни извадки от съдебното решение, в което съдът е извършил служебна справка. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и се постанови решение по същество, с което се отхвърлят предявените искове, а в случай, че се възприемат твърденията на допуснати процесуални нарушения моли съда да върне делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответникът по жалбата Сдружение „Футболен клуб „Балкан“ оспорва същата.

Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа всички аргументи изложени пред първоинстанционния съд. Оспорва направените с въззивната жалба доказателствени искания. По твърдението за недопустимост на първоинстанционното решение твърди, че същото е неоснователно., с оглед константната практика на ВКС, че правния интерес следва да се изследва към момента на провеждането на ОС, решенията на което са оспорени. Твърди, че ищецът, оспорел решенията на ОС може да се позовава на нарушения при гласуването и провеждането и на други членове на сдружението. Оспорва и другите наведени твърдения за незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, тъй като съдът е обсъдил възражението за прекратяване на членството и се е съобразил с практиката обективирана в ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК. Твърди, че буди недоумение искането на въззивника съдът да отмени решението и да го върне за ново разглеждане. По отношение на твърдените нарушения на материалния закон релевира доводи, че ответникът не е представил доказателства за качеството „член на клуба“ на 83 делегати. Оспорва направените доказателствени искания, както и твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди изцяло, като претендира разноски. В съдебно заседание не оспорва факта на прекратяването на членството на ищеца в сдружението, но твърди, че същото е ирелевантно, тъй като към момента на взимане на решенията, както и към момента на оспорването им пред съда, същият е притежавал това качество. Прави искане съдът да отмени определението си, с което е приел като доказателства по делото представените от въззивника писмени доказателства, като твърди, че съдът не се е съобразил, че с доклада по делото съдът 2 правилно е разпределил доказателствената тежест и не е допуснал процесуални нарушения, които да обосновават приемането на доказателствата.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 730 от 16.06.2022 г., постановено по т.д. № 2 149/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, съдът отменил на основание чл.25, ал.6, вр.ал.4 ЗЮЛНЦ по исковете на Сдружение „Футболен клуб Балкан“, решенията, взети на 12.10.21 г. на Конгрес на Сдружение „Български футболен съюз“ - за одобряване на доклад за изключване и прекратяване на членство на клубове (т.1), за прекратяване на мандата и освобождаване на Президента на БФС (т.2), за прекратяване на мандата и освобождаване на Изпълнителния комитет на БФС (т.3), за избор на Б. М. за Президент на БФС (т.4), за избор на членове на Изпълнителния комитет на БФС (т.5) и за прием на нови членове на БФС (т.6) и е осъдил Сдружение „Български футболен съюз“ да заплати на Сдружение „Футболен клуб Балкан“ разноски по делото в размер на 3 812 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото обстоятелствата относно свикване и провеждане на Конгреса на посочената дата, вземането на оспорените решения твърдяното съдържание, недопускането на Г. Г. до участие в Конгреса като делегат и представител на ищцовото дружество.

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.38, ал.1 от действащия Устав на ответното сдружение, че за участие в Конгрес всеки футболен клуб, който е редовен член, определя делегат, съобразно устройствения си акт и закона, по който е регистриран, като ал.2 от същият член въвежда изискването делегатите да са членове на или да участват в управителните органи на клуба, който представляват, като един делегат може да представлява само клубът, който го е определил, като упълномощаване не се допуска (чл.38, ал.3). Съгласно чл.38, ал.4 от Устава на БФС определянето на делегати се извършва най-малко 20 дни преди конгреса и имената на делегатите се представят в деловодството на БФС най-малко 15 дни преди откриването на конгреса, като „спазването на изискванията по предходната алинея се удостоверява по начин, определен от ИК“.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че единственият недопуснат до участие делегат е този, определен като такъв ищеца, като определеният за делегат Г. Г., най-късно към дата 16.09.2021 г. не е нито член на ФК „Балкан“, нито член на управителните му органи, поради което и не отговаря на изискванията на Устава на БФС за делегат.

При извършената от първоинстанционния съд проверка, същият е констатирал, че по отношение на 83 клуба, конкретно изброени в решението не са представени доказателства лицата, упълномощени да ги представляват на Конкреса да са били в членствено правоотношение с клуба, който са представлявали, още по-малко извлечение от 3 книгата за членски внос, каквото изискване е определил ИК на БФС. Първоинстанционния съд е извършил и служебна справка, при която е констатирал, че участие в конгреса са имали и такива, конкретно посочени лица, като членове на управителни органи, но за същите, след справката се е установило, че не притежават това качество, поради което е направен извод за неправилно допуснати до участие в конгреса общо 90 делегати.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е подадена от легитимирано лице, в установените от закона срокове, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Релевираните в жалбата доводи са свързани с допуснати процесуални нарушения относно наличието на правен интерес от воденото на настоящия процес у ищеца, несъобразяване на постановеното решение с разпоредбата на чл.235 от ГПК.

Наведени са и твърдения за необоснованост на атакуваното решение, свързани с необсъждането на приетите и неоспорени по делото писмени доказателства, както и се оспорват изводите на съда по отношение на редовността при определянето на делегатите, с оглед извършената от съда служебна справка. В настоящият случай, видно от въведените с въззивната жалба твърдения за допуснати процесуални нарушения (липса на правен интерес от предявяването на иска) обосновават твърдение за недопустимост на атакуваното решение, поради липса на правото на иск на ищеца. Наведените доводи в тази връзка настоящият състав намира, че са основателни по следните съображения:

Липсва спор в доктрината, както и в съдебната практика, че уреденият от законодателя иск с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ е конститутивен иск, т.е. това е иск, чрез който се предявява постестативно право пред съд, като се иска от съда да го потвърди със сила на присъдено нещо и да постанови следващата се от него промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни. Защита, която се търси с този иск включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск (разрешаване на спора със сила на присъдено нещо), но уважаването на този иск се предизвиква промяна в гражданските правоотношения между страните по делото, т.е. създава се ново правно положение. Предмет на този иск са само потестативни права, за които ищецът твърди че съществуват в негова полза, поради което за него следва да е налице правен интерес от предявяването.

Членството е един от съществените белези на сдружението с нестопанска цел.

Като субективно право членството е основно, лично и неотменимо право, поради което законодателят му е предоставил правна защита. Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика, при предявен конститутивен иск по чл. 25, ал. 6, във вр. с, ал. 4 ЗЮЛНЦ, съдебният контрол за законосъобразност и уставосъобразност обхващащ единствено решенията на Общото събраните на сдружението с нестопанска цел, включва не само процедурните правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му, спазването 4 на които гарантира участието на всеки негов член в работата на този върховен орган на управление, но нормативните и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на съответното членствено право, като субективно право. Изключването на член на сдружението, като основание за прекратяване на членственото правоотношение по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ, е принудително лишаване от право на членство в конкретната организация и по своята правна същност е санкция за виновно поведение. В този смисъл е константната практика на Върховен касационен съд обективирана в решение № 318 от 04.02.2019 г., постановено по т.д. № 808/18 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС. В конкретната хипотеза са оспорени взетите от общото събрание (конгрес) решения за одобряване на доклад за изключване и прекратяване на членство на клубове (т.1), за прекратяване на мандата и освобождаване на Президента на БФС (т.2), за прекратяване на мандата и освобождаване на Изпълнителния комитет на БФС (т.3), за избор на Б. М. за Президент на БФС (т.4), за избор на членове на Изпълнителния комитет на БФС (т.5) и за прием на нови членове на БФС (т.6), т.е. ищецът не атакува решение, с което неговото членствено правоотношение е прекратено, а атакува решения, които засягат правната му сфера, при наличието на съществуващо членствено правоотношение.