Решение № 284 от 18.04.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Кюстендил, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520101651 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ EООД, ЕИК:

205680303, против ПР. ГР. Н..

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество разполага с активна процесуална легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С.Г. Груп“ ООД цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.

„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то Д. следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при съблюдаване на законовите изисквания за това – и по – конкретно „С.Г. Груп“ ООД действало в двойно качество – като упълномощен от мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019г.

Твърди се, че м ежду кредитора „Българска телекомуникационна 1 компания" ЕАД, ЕИК: 831642181 и Н., бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12984943001, от дата 27.06.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване телевизионна услуга чрез допълнително споразумение от 04.12.2017г., с което били избрани условия на тарифен план Vivacom TV L, с месечна абонаментна такса в размер на 22, 99 лв. с ДДС, като е добавено за ползване месечен абонамент за допълнителен пакет Диема Екстра с цена 5, 99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Въз основа на това били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: №1240586474/01.02.2018г.;

№1242237621/01.03.2018г.;№1243938948/01.04.2018г.;

№1245618202/01.05.2018 г. за периода 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. Всяка фактура отделна фактура касаела поотделно месеците февруари, март, април и май през 2018г. и всяка от тях е за дължима сума в размер на 21,98 лв.

Сумата по фактурата е получена като сума от отделните задължения: 19.16 лв.

Vivacom Tv, пакет „Диема екстра“ 4,99 лв.; 7 лв. пакетна отстъпка и 20% ДДС. Общата стойност на незаплатените фактури се твърди да е в размер на 87,92 лв.

К ъ м всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението.

Незаплащането в срок довело до едностранното прекратяване на индивидуалните договори, след което по сочения клиентски номер №12984943001, била издадена крайна фактура № 1245618202/01.05.2018 г. с начислена обща сума за плащане.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 28.05.2018 г., генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че П . Г. Н., ЕГН: **********, дължи и следва да заплати на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК 205680303, сумата в размер на 87,92 лв. (осемдесет и седем лева и 92 стотинки) – представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД.

Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Застъпва се становище, че претенцията е допустима, но неоснователна. С оглед посоченото в т. 11б от ТР 34 от 18.06.2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че е недопустимо в производство по чл. 422 от 2

ГПК да изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Твърди се от ответника, че в ИМ е налице изменение на размера на иска. Оспорва се ответникът да е ползвал посочените от ищеца услуги, съответно, че не дължал претендираните суми.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, посредством предварително депозирана такава в изложения смисъл, а ответникът, чрез особения си представител, оспорва иска по съображенията, изложени в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното към кориците по ч. гр. д. № 662/2021 г. на Районен съд – Пловдив допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 04.12.2017 г., е че такъв е сключен между „БТК“ ЕАД и ПР. Н., при посочен в същия абонаментен план за срок от 24 месеца, считано от 04.12.2017 г. По този договор Н. се е задължила да плаща за избраните услуги обща сума в размер на 28, 98 лв. месечно, от която сума впоследствие дружеството, предоставящо услугата е направило отстъпка в размер на 7 лв. за месечните такси.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.10.2018 г. между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД като цедент и "С. Г.

Груп" ООД – като цесионер, в полза на последното преминали вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1, последното неприложено към кориците по делото.

От представеното на л. 17 от делото заверено копие на пълномощно се установява, че "БТК" ЕАД е упълномощило "С. Г. Груп" ООД, като цесионер по договора за цесия от 16.10.2018 г., да изпраща уведомителни съобщения по см. на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите до длъжниците, чиито задължения за предмет на сочения договор.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. "С. Г.

Груп" ООД на свой ред прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към физически и юридически лица, подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – "Списък на вземанията" неразделна част към договора.

От представеното Извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. (л. 18) се установява, че в полза на ищцовото дружество, като цесионер, било прехвърлено от цедента "С. Г. Груп" ООД вземане срещу ответника в настоящото в размер на 87, 92 лв., на основание договори за мобилни услуги.

Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал. 3 от ЗЗД, извършено от "БТК" ЕАД.

3

С Уведомление за цесия от "БТК" ЕАД, действащо чрез пълномощника си "С. Г. Груп" ООД, последното представлявано от С. Ц. и "ЮБЦ" ЕООД, представлявано от Ю. Ц., на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, се уведомява ответникът за станалото прехвърляне на процесното вземане, без представени доказателства за получаване на уведомлението от последния.

Приети като доказателства са още извлечения от сметки, издадени от "БТК" ЕАД, със задължено лице ответникът в настоящото производство, с номера

№1240586474/01.02.2018г.;

№1242237621/01.03.2018г.;

№1243938948/01.04.2018г.;№1245618202/01.05.2018 г. за периода 01.02.2018 г. до 30.05.2018 г. , както и заверено копие на Общи условия на договора между "Българска телекомуникационна компания" АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч. гр. д.

№ 330/2021 г. по описа на КРС. / след като ч. гр. д №662/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив е прекратено и изпратено по подсъдност в КРС/.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, част от което е предмет и на настоящата искова молба (с изключение на сумата от 2 2, 71 лв., представляваща лихва за забава за периода 17.05.2018 г. – 30.11.2020 г., спрямо която настоящият състав е десезиран поради отказ по см. на чл. 233 от ГПК). Заповедта е била връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.

415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към 4 момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, връчена на ответника в усл. на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Не е спорно и че между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12984943001 от 04.12.2017 г.

По отношение на извършените цесии и действието им спрямо ответника:

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. на "С. Г. Груп" ООД, като последното на свой ред, чрез Договор за цесия от 01.10.2019 г., го е прехвърлило на ищцовото дружество.

В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК и каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правен ефект.

Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че уведомлението за двете процесни цесии е достигнало до ответната страна, чрез назначения й особен представител, като приложение към исковата молба (което обстоятелство съдът взема предвид в условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК). В тази връзка следва да се посочи, че фигурата на особения представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл.