Решение № 250 от 23.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520106277 по описа за 2024 година

Искът е за разваляне на алеаторен договор с правно основание по чл.87, ал.3 ЗЗД, обективно евентуално съединен с иск по чл.31 ЗЗД.

Ищецът И. Р. Д., действащ в качеството на настойник на Д. А. Д. твърди, че същата по наследство от родителите си и чрез покупко-продажба по нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. рег.

№14966/08.12.2021, Акт №158, том 42, дело №8813/2021г., е придобила 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот №501.82, намиращ се в с. ****, ЕКАТТЕ 77342, община Русе, ул. “****” №25, по кадастралния план, одобрен със заповед №460/08.07.1986г. на Окръжен народен съвет – Русе, целият с площ 919 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: пл. №216, кв.13, п.V, за който е отреден УПИ V с площ 925 кв.м. за жилищно застрояване, при съседи: 501.81, 501.322, 501.83, 501.86, 501.87 и 2/3 ид.ч. от намиращите се в имота: сграда №501.82.1 на два етажа, масивна, друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 71 кв.м., сграда №501.82.2 на един етаж, масивна, селскостопанска сграда, със застроена площ 32 кв.м. и сграда №501.82.3 на един етаж, паянтова, селскостопанска сграда, със застроена площ 29 кв.м. От около 10 години страда от болестта Алцхаймер. Ответницата Е. Т. С. е нейна внучка, която през 2021г. обещала да се грижи за нея и че ще я 1 издържа, ако й прехвърли собствеността върху притежаваните от нея 2/3 ид.ч. от описания имот. За целта сключили договор за продажба срещу задължението на ответницата да дава издръжка и да полага грижи за нея, съгласно нотариален акт, вписан в СВ – Русе с вх. рег. №14967/08.12.2021, Акт №159, том 42, дело №8814/2021г. Оттогава и до момента ответницата не полага грижи за нея, нито я издържа. Ежедневните и необходими грижи за нея изцяло са поети от съпруга й И. Р. Д. и дъщеря й Р. Моли съдът да развали договора, сключен между Д. А. Д., ЕГН ********** и Е. Т. С., ЕГН **********, за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №***/08.12.2021г., том II, рег. №4015, нот. дело №251/2021г. на русенския нотариус П. Т., вписан в СВ – Русе с вх. рег.

№14967/08.12.2021, Акт №159, том 42, дело №8814/2021г., съгласно който й е прехвърлила 2/3 ид.ч. от описания недвижим имот поради неизпълнение на поетите задължения от приобретателката. При отхвърляне на предявения иск за разваляне на договора, в условията на евентуалност моли съдът да унищожи сключения между Д. А. Д., ЕГН ********** и Е. Т. С., ЕГН **********, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №***/08.12.2021г., том II, рег. №4015, нот. дело №251/2021г. на русенския нотариус П. Т., вписан в СВ-Русе с вх. рег.

№14967/08.12.2021, Акт №159, том 42, дело №8814/2021г., като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Ответницата Е. Т. С. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и твърдението за неизпълнение на задължението, поето с договора за издръжка и гледане. Заявява, че стриктно е изпълнявала задължението да издържа и гледа баба си Д. Д. – ищцата. Инициативата за прехвърляне на идеални части от имота, предмет на делото, била на дядо й И.

Д., като двамата със съпругата си Д. Д. й предложили да й прехвърлят имота, за да е близо до тях, да им помага, тъй като нямат други близки, както и самата тя да има къде да живее. През този период баба й не е проявявала признаци да не разбира свойството и значението на постъпките си и е действала с пълно съзнание. При изповядване на сделката нотариусът се е убедил в дееспособността на прехвърлителката, поради което оспорва твърдението за нейната недееспособност в деня на сключването й. Ако Д. Д. е 2 била недееспособна, то недействителна е и сделката, обективирана в нотариален акт с вх. рег. №14966/08.12.2021, Акт №158, том 42, дело №8813/2021г. на СВ – Русе. Счита, че искът е предявен под влияние на дъщерята Р, която от дълги години живее в Гърция, идва си веднъж годишно и само тогава би могла да полага грижи за майка си. В същото време тя ежедневно и изцяло се грижи за ищцата и битово я обслужва. Заявява, че от момента на придобИ.е на имота е извършила ремонти на къщата, които подробно описва, почистила е двора от стари и ненужни вещи, като описаните строително-ремонтни дейности е извършила със съгласието на ищцата и нейния съпруг. Всяка година е заплащала дължимите данъци за имота.

Оценява стойността на подобренията в имота на 5000 лв, които би претендирала на основание чл.72 ЗС в случай на уважаване на исковете. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели, прието е заключение на психиатрична експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представените по делото удостоверения за наследници изх. №5 и №6, двете от 12.03.2024г. на Община Русе, село ****, се вижда, че Д Г Н, б.ж. на с.

****, починал на 12.02.2002г. и АН Н, б.ж. на същото село, починал на 10.12.2016г., са оставили за свои наследници дъщеря Д. А. Д., син И. А Н, починал на 05.12.2015г. и син К А Н, починал на 14.06.2023г.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №189/04.11.1974г., том VІІІ, нот. дело №3456/1974г. на русенския нотариус Цвятко Миланов, АН Н и Д Г Н са признати за съсобственици при равни права по давност и покупка на дворно място от 1767 кв.м. със застроени в него къща и сайвант, намиращо се в с. ****, представляващо по регулационния план на селото парцел V-216 в кв.13. Техните низходящи: ищцата Д. А. Д., син И. А Н, починал на 05.12.2015г. и оставил на свой ред низходящи, съгласно цит. погоре удостоверения за наследници и син К А Н, починал на 14.06.2023г., се легитимират с равни права от описания недвижим имот.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим №136/08.12.2021г., том II, рег. №4011, нот. дело №250/08.12.2021г. на русенския нотариус П. Т. К А Н, приживе, е продал на ищцата Д. А. Д. своята 1/3 ид. ч. от имота, поради което същата се легитимира като собственик на 2/3 ид. ч. от поземлен имот 3

№501.82, находящ се в с. ****, ЕКАТТЕ 77342, община Русе, ул. “****” №25, по кадастралния план, одобрен със заповед №460/08.07.1986г. на Окръжен народен съвет – Русе, целият с площ 919 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: пл. №216, кв.13, п.V, за който е отреден УПИ V с площ 925 кв.м. за жилищно застрояване, при съседи: 501.81, 501.322, 501.83, 501.86, 501.87 и 2/3 ид.ч. от находящите се в имота: сграда №501.82.1 на два етажа, масивна, друг вид сграда за обитаване, 71 кв.м., сграда №501.82.2 на един етаж, масивна, селскостопанска сграда, 32 кв.м. и сграда №501.82.3 на един етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 29 кв.м.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №***/08.12.2021г., том II, рег. №4015, нот. дело №251/2021г. на русенския нотариус П. Т., Д. А. Д. е прехвърлила на внучката си Е. Т. С. собствените си 2/3 идеални части от същия поземлен имот срещу задължението на приобретателя да полага всестранни грижи за прехвърлителя и да й осигурява издръжка до края на живота, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, а след смъртта й да я погребе според християнските обичаи. Прехвърлителят Д. А. Д. е запазила правото ползване и обитаване върху имота.

С влязло в сила на 07.03.2024г. решение №46/16.02.2024г. по гр. дело №684/2023г. Окръжен съд Русе е поставил Д. А. Д., страдаща от “болестта на Алцхаймер” под пълно запрещение.

От представеното удостоверение, издадено от Секретаря на Община Русе, Орган по настойничество и попечителство, се установява, че Органът по настойничество и попечителство при Община Русе на основание чл.173, ал.3 СК е назначил И. Р. Д. за настойник на поставената под пълно запрещение Д.

А. Д..

Свидетелката М. Б Т., която е роднина на двете страни по делото, заявява, че отпреди последните две-три години Д. Д. не я разпознавала, а при последния им разговор свидетелката останала с впечатление, че Д. не знае къде се намира и за къде е тръгнала. Обикновено излизала с придружител, защото когато излизала сама в селото се губела. Свидетелката заявява, че няма лични впечатления кой се грижи за нея.

Свидетелката Г Б Е, която е племенница на Д. Д. и на настойника й, а Е.

4

С. е дъщеря на неин братовчед, заявява, че ищцата до 2016г.-2017г. не е имала психични проблеми, след това се е разболяла. Не познавала собствените си деца и говорела несвързани неща, включително ревнувала съпруга си от жена на име М, починала преди 2015г. С времето състоянието й се влошавало, а в момента не знае къде се намира. През изминалите години се е случвало да излиза сама от къщи, съпругът й я търсел, защото тя не знае къде ходи и се губи. Той се грижи за нея и я обслужва, включително слага й за храна. Синът им В се грижи за двамата си родители. Дъщеря им Р живее в Гърция, но когато родителите й са болни, веднага се прибира при тях, на два месеца веднъж идва, не ги оставя. Преди да се разболее ищцата се е грижела за деца, внуци и правнуци, а сега трябва някой нея да гледа.

Свидетелката Ж Г Р.а, съседка, заявява, че от 2017г. се разбрало, че ищцата “...не беше добре с акъла”. През 2018г. лично се убедила в това, когато я срещнала, попитала я къде отива и тя й отговорила, че отива да търси съпруга си, който бил при любовницата си А. Когато свидетелката й казала, че тази жена е починала, тя й отговорила, че предния ден я е видяла. Не познала свидетелката. Още оттогава ищцата не можела да се грижи за домакинството, да готви, да пере, съпругът й не я оставял сама, тъй като й нямал доверие.

Веднъж избягала и той тръгнал да я търси. Друг път преди около 5 години през 2020г., излязла с внучето, оставила го в махалата, а тя тръгнала по улиците и се загубила. За нея основно се грижи съпругът й И., както и синът им В и съпругата му. Когато има нужда двамата да отидат на лекар, дъщеря им Р се връща и ги води на лечение, на изследване. Свидетелката казва, че тя им пазарува, когато имат нужда и ако на нея й остане сготвена храня, тя им я носи и те й се радват за “една манджа”. Заявява, че не е виждала никога ответницата да ги посещава в къщата им, да им носи нещо. С Д. не води разговори, тъй като тя не познава никого, не познава децата си, с нея не може да се разговаря.

Свидетелят В И.ов Д., син на ищцата, заявява, че от 2015г.-2016г. се е забелязала промяна в поведението на майка му, престанала да се грижи за домакинството, започнала да забравя, не знаела къде е, държала се като дете, не разбирала какво й се говори, говорела за мъртви хора, разговаряла с мъртъвци сякаш са живи. Обадил се на сестра си Р, която я водела на лекар.

Заявява, че живее заедно с родителите и семейството си – жена и две деца, жена му готви в къщи. Майка му има личен лекар, който е от Ново село, но два 5 пъти в седмицата идва в тяхното село и ги посещава в дома им, като ги направлявал, предписал е лекарство на майка му за сърцето. Е. има къщата от майка му, но тя не се е грижела за майка му, не е видял да прави нещо.

Свидетелите М Й Р.а и В Т. И.ова, майка и сестра на ответницата, установяват, че ищцата и съпругът й се съгласили ищцата да прехвърли своите идеални части от имота на Е. С. срещу задължение за гледане и издръжка, във връзка с което Е. известно време живяла със семейството си в къщата. След развода на Е. в къщата заедно с нея заживели и те. Отношенията между страните се влошили по повод битов инцидент, при който свид. Р.а прибирайки се от работа, заварила в къщата свекърът И., преглеждан от лекар.