Решение № 6413 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6413 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20211110164604 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу А. П. В., С. П. В., С. Д. М., Д. М. П., П. М. С., Е. В. Н., К. В. М., Д. С. Г., Л. С. И., Б. В. М., В. В. М., М... С. М. и Ц. С. М.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания срок са постъпили писмени отговори от ответниците С. П. В., С. Д. М., Д. М. П., П. М. С., Е.

В. Н., К. В. М., М... С. М. и Ц. С. М. за осъждането им да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2900,36 лв., досежно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л....

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците В. М. И. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците като наследници на наследодателя В. М. И. са собственици на топлоснабдения имот – ап. 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. № 616, вх. Б, ет. 2, за който се води партида с аб. № 172638. Моли ответниците да бъдат осъдени разделно, при следните квоти:

3/54 – за А. П. В., С. П. В., Е. В. Н., К. В. М., Б. В. М., В. В. М.; 2/54 за С. Д. М., Д. М. П., П.

М. С.; 6/54 за Д. С. Г., Л. С. И.; 9/54 за М... С. М. и Ц. С. М., да заплатят на ищеца следните 1 суми, а именно: 2 396,30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до изплащане на вземането, 453,12 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., както и суми за дялово разпределение: 41,85 лева - главница за периода от м.10.2018г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 9,09 лева - лихва за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците М...

С. М. и Ц. С. М. чрез назначения им особен представител, в които оспорват предявените искове. Оспорват наследодателят В. М. И. да е собственик на процесния имот, поради което считат, че не дължат процесните суми. Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. П. В., С. Д. М., Д. М. П., П. М. С., Е. В. Н., К.

В. М. оспорват предявените искове с твърдението, че са се отказали от наследството на наследодателя В. М. И.. Ето защо молят за отхвърляне на исковете.

Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от ответника А. П. В., с което посочва, че се е отказал от наследството на наследодателя В. М. И., поради което моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца “Т...“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, 2 че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетия в хода на съдебното дирене нотариален акт за собственост на недвижим имот по покупка и съдебна делба № 31, том IV, дело № 685/1989 г. от 15.06.1987 г. на нотариус Д. Г., при Ленински Районен съд, В. М. И. е призната за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „614“, блок 616, стар 11-14, вх. Б, етаж 2, застроен на 64, 56 кв. м., състоящ се от: стая, дневна кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, К. А. К., Б. Й. К., улица, Г.И.Б. и Х.Т. Б., заедно с избено помещение № 10, при съседи: коридор, КК. Г. И., Е. М. Т., както и ведно с 1,117% ид.ч. от общите части на сградата, като и от правото на строеж върху мястото. От приложеното Удостоверение от Столична община, район „Люлин“ от 25.07.2013 г. се установява, че сграда находяща се в ж.к. „Люлин“ със строителен номер бл.11-14, ул. „614“ е с настоящ административен адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „614“, блок 616, вх. А, Б, В и Г. От приетото по делото удостоверение за наследници от 16.02.2022 г. издадено от Столична община, Район „Люлин“ се установява, че В. М. И. е починала на 16.06.2014 г. и е оставила за законни наследници трима братя – ГГ. И., С. М. А., С. М. И., и една сестра – Г.

М. И., всички починали преди нея. Г. М. И. е починала на 30.05.1995 г., като е оставила наследници по закон – трима синове: 1) П. С. В. (починал на 07.02.1998 г.), с наследници по закон: А. П. В. – син и С. П. В. – син; 2) М. С. И. (починал на 14.03.2016 г.), с наследници по закон: С. Д. М. – съпруга, Д. М. П. – дъщеря и П. М. С. – син; 3) В. С. В. (починал на 08.07.2003 г.), с наследници по закон: Е. В. Н. – дъщеря и К. В. М. – дъщеря. По делото са представени седем броя съдебни удостоверения за вписани откази от наследството на В. М.

И. на: А. П. В., вписан под № 1889/27.09.2022 г.; С. П. В. – вписан под № 1878/26.09.2022 г.;

С. Д. М. – вписан под № 1877/26.09.2022 г.; Д. М. П. – вписан под № 1880/26.09.2022 г.; П.

М. С. – вписан под № 1891/27.09.2022 г., Е. В. Н. – вписан под № 1879/26.009.2022 г., и К. В.

М. – вписан под № 1890/27.09.2022 г.

По делото е прието и удостоверени за наследници от 17.11.2023 г. от Столична община, Район „Люлин“, от което е видно, че В. М. И. е починала на 16.06.2014 г., с наследници по закон: 1) ГГ. И. – брат (починал на 17.02.2003 г.), без деца; 2) С. М. А. – брат (починал на 20.11.1997 г.), с наследници по закон: Д. С. Г. – дъщеря, Л. С. И. – дъщеря, В. С.

М. – син (починал на 15.07.1997 г.), с наследници по закон: Б. В. М. – син и В. В. М. – дъщеря; 3) С. М. И. – брат (починал на 06.01.1997 г.), с наследници по закон: М... С. М. – син, и Ц. С. М. – дъщеря. В това удостоверение за наследници са взети предвид вписаните откази от наследство от страна на наследниците на Г. М. И.. Съгласно чл.10, ал.2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци. Всички трима наследници по закон на Г. М. И. – синовете й, са починали, като от страна на техните деца, които се явяват внуци на Г. М. И., са направени откази от наследство, вписани в особената книга на съда през 2022 г. Съгласно чл.53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Видно от представеното удостоверени за 3 наследници от 17.11.2023 г. от Столична община, Район „Люлин“, което съобразява извършените откази от наследство, В. М. И. е с наследници по закон: 1) ГГ. И. – брат (починал на 17.02.2003 г.), без деца; 2) С. М. А. – брат (починал на 20.11.1997 г.), с наследници по закон: Д. С. Г. – дъщеря, Л. С. И. – дъщеря, В. С. М. – син (починал на 15.07.1997 г.), с наследници по закон: Б. В. М. – син и В. В. М. – дъщеря; 3) С. М. И. – брат (починал на 06.01.1997 г.), с наследници по закон: М... С. М. – син, и Ц. С. М. – дъщеря.

С оглед изложеното е налице съсобственост по отношение на процесния имот при квоти, както следва: Д. С. Г. – 2/12, Л. С. И. – 2/12, Б. В. М. – 1/12, В. В. М. – 1/12, М... С. М.

– 3/12, и Ц. С. М. – 3/12. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между тези наследници на В. М. И. и „Т...“ ЕАД индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Исковете следва да бъдат отхвърлени спрямо наследници по закон на Г. М. И. – като сестра на В. М. И.. Синовете й са починали, като от страна на техните деца, са направени откази от наследство, вписани в особената книга на съда през 2022 г. респ. те не притежават качеството на наследници по закон. Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. С извършения отказ от наследство, наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството. Отказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде загубено правото му на наследяване.

Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Ирелевантни са съображенията за това кой реално ползва процесния имот, тъй като това са вътрешни отношения между съсобствениците.

Съобразно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. На следващо място ирелевантно за настоящото производството е и представеното Решение № 20819/18.11.2024 г. по гр.д. 6646/24 г. на СРС, 62 състав, тъй като същото поражда сила на присъдено нещо занапаред, а процесният период на доставка по настоящото дело е м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Освен това същото не поражда сила на присъдено нещо по въпроса досежно реалното ползване на имота, тъй като предмет на разглеждане по гр.д. 6646/24 г. на СРС, 62 състав е предявен иск за делба на процесния имот.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.