Решение № 3567 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3567 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110208148 по описа за 2024 година

С решение от 31.07.2024г. по НАХД № 8148 по описа за 2024г. на СРС, НО, 9-ти състав съдът е отменил като неправилен и незаконосъобразен постановеният ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8505963224 от 22.11.2022г. на Агенция пътна инфраструктура, с който на „Т.“ ЕООД с ЕИК:

. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева за административно нарушение на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 лева.

Решението на съдебния състав в частта на отменителния му диспозитив за този ЕФ няма правен ефект и валиден предмет на произнасяне, тъй като съгласно сезиращата молба с вх. №

249617/01.08.2024г. от въззивния жалбоподател В. С. А. и предвид материалите по делото се установява, че издадения ЕФ с № 8505963224 от 22.11.2022г. на Агенция пътна инфраструктура, с което е било санкционирано дружеството „Т.“ ЕООД с ЕИК: ., е бил анулиран, след декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, от административно-наказващия орган и вместо него под същия номер е бил издаден втори ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на парична глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата 1 с № 8505963224 от 22.11.2022г. на Агенция пътна инфраструктура, с който на В. С. А., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 1800.00 лева за административно нарушение на основание чл.139, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 лева.

Съдът е бил формирал воля и вътрешно убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона при произнасянето на решение от 31.07.2024г. по НАХД № 8148 по описа за 2024г. на СРС, НО, 9-ти състав, че отменя издаденият ЕФ, с който е бил санкциониран жалбоподателят А.. Но при писменото записване на волята на съда е допусната техническа грешка и разминаване, доколкото съставът е следвало да посочи, че отменя именно ЕФ, с който е бил санкциониран жалбоподателят А., а не първият ЕФ спрямо ЮЛ „Т.“ ЕООД, който е бил вече анулиран (обезсилен). Този процесуален пропуск на съда следва да бъде саниран с допълване на съдебното решение с произнасяне на съдебен акт по действителния предмет на административнонаказателното производство по реда на тълкуването и отстраняването на фактическа грешка чрез допълване на съдебния акт. Преценката на съда за отмяната на ЕФ спрямо ФЛ В. С. А. е правилна и законосъобразна и съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК (като допълнителен аргумент).

Съдебният състав съотнася изводите си от решението си от 31.07.2024г. като съотносими и приложими към ЕФ под същия номер и дата, с който е бил наказан въззивният жалбоподател В. С. А.. Фактите по делото и от двата електронни фиша са същите при същата доказателствена съвкупност.

Съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към националните разпоредби, член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. В тази насока 2 е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-210/10.

В чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е въведена наказуемост за собственик или ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, с налагане на наказание глоба в размер 2500.00 лева, а ако собственикът или ползвателят са юридическо лице имуществена санкция в размер 2500.00 лева. Същото е възприето и в чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, според който, ако собственикът на пътното превозно средство юридическо лице или едноличен търговец, е допуснал движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, му се налага имуществена санкция, която за нарушение по чл. 179, ал. 3б е в размер на 2500.00 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а в размер на 1800.00 лева, а за нарушение по чл.179, ал.3 - в размер 300.00 лева.

Националният законодател е възприел, че при неизпълнение на задължение за установяване размер и заплащане на дължима ТОЛ такса, и при незаплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата, която да освободи от административно-наказателна отговорност виновните водачи на превозни средства, респективно собственици или ползватели, допуснали неизпълнение на посоченото задължение, то същите следва да подлежат на административно-наказателна отговорност с налагане на наказание в горепосочения фиксиран в закона размер, а именно посочения от 300.00 лева за нарушение по чл. 179, ал.3 от ЗДвП; 1800.00 лева за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и 2500.00 лева за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а съответно - юридическите лица собственици или ползватели на МПС, допуснали движение на ППС при неизпълнение на посочените задължения, следва да понесат имуществена санкция в посочения абсолютно определен размер.

Предвидените в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП и чл. 187а, ал.2 от ЗДвП размери на административните наказания спрямо физическите лица, респективно предвидените имуществени санкции спрямо юридическите лица, не могат да бъдат изменени (намалени) от съда, разглеждащ въпроса за законосъобразността на наложеното наказание, в зависимост от вида, характера и тежестта на нарушението. Съдът също не може да определи полеко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не може да се приеме и че деянието може да представлява маловажен случай, поради законовата забрана на чл. 189з от ЗДвП независимо, че конкретните му особености може да водят на извода, че предвид липсата или незначителността на вредните последици или поради други смекчаващи обстоятелства е налице маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497 /15 и С-498/15г., разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на 3

Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. не допуска при преценката за съразмерността на наказанията национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо от предвидената възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Предвидените от националния законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по чл. 102, ал.2, налагано на основание чл.

179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, респективно налагано на основание чл. 187а, ал.2, вр. с чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на физическа лица не съответстват на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г., наказанията да бъдат съразмерни.

Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 лева, дори и да е налице предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване от административно-наказателна отговорност в размер на 750.00 лева, и размера на наложената на парична глоба за сумата 1800.00 лева е налице явна и категорична несъразмерност и непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. (в съотношение на незаплатената такса от 119.00 лева от 1 към 6 за компенсаторната такса и в съотношение от 1 към 15 за паричната глоба).

Решаващата инстанция на СРС приема, че не е налице извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя, защото разпоредбите на чл.139, ал.7 от ЗДвП и чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП вр. чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от ЗП влизат в пряко противоречие с достиженията на общностното право (“acquie communautaire”), регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, които е следвало да намерят пряко приложение.

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г.: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

4

Посочената разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021г., е съобразена в националното право на Република България с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред.

ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024г., първата от които – ал. 7 има следната редакция:

„В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 (четиринадесет) дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административно-наказателно производство.“ .